Комиксът може и да е изкуство, но си има своите особености. Неща, които го правят особено, или не особено добър.. Начинът на разказване с картинки. Намират се хора, които умуват над това. Ето един блог, в който има доста статии на тази тема:
http://consequentialart.wordpress.com/
Известни ми класически книги по въпроса са:
Scott McCloud: Understanding Comics
Scott McCloud: Making Comics
Will Eisner: Comics and Sequential Art
Will Eisner: Graphic Storytelling and Visual Narrative
От микроблога:
Няколко страници с основополагащи съвети и грешки, които всеки, който прави комикси, трябва да има в малкия си джоб: http://j.mp/e1Ew9
+ е и в забавен и готин формат. 
Да, препоръчвам горния материал
също и книгите на Скот Маклауд и Уил Айзнър
някъде бях чел и много интересен поглед върху комикс-страницата като стихотворение - аналогия с куплети, рими, стъпка и т.н.
По въпроса за уеб-комиксите интересни са визуалните есета на Скот Маклауд: I Can't Stop Thinking - макар самият той да казва, че са стари и може би вече неприложими.
Интересни са разсъжденията на Скот относно комиксите, например "Големия триъгълник" - своеобразна карта на всички визуални средства за общуване - от реалистичните изображения до карикатурите, писаното слово и абстракцията.
Ако имате малко нерви може да погледате и една негова лекция (доста е многословен):
През май т.г. е излязла книга за комиксите от българска авторка. Казва се "Комиксът на големия екран"(128 стр., 12лв)
"Комиксът на съвременния екран" е първа книга в българската кинолитература, която разглежда спецификата на комикса, трансформацията на комиксовото изображение за телевизионен, компютърен и киноекран. Основен акцент се поставя върху спецификата на превръщането на рисувано, статично изображение в многопластов филмов образ. От друга страна, се разглежда и обратният процес, при който редица филми със световна слава получават впоследствие свой комиксов вариант. Не на последно място вниманието се спира и на т.нар. японски стил, при което се разглеждат специфични жанрове като мангата и анимето, както и на една нова и доста прогресивна страна на процеса на трансформация на визията - компютърните игри.В изданието има повече от 50 черно-бели илюстрации, както и специално приложение с цветни.Настоящата книга е предназначена за творци и специалисти, за студенти по анимация, по други киноспециалности и по специалности в изобразителните изкуства, както и за всички любители на традиционни и филмирани комикси.
Приятно съм изненадан, че нещо такова излиза в България. Е, корицата изглежда леко отчайващо...
Някой досягал ли се е до книжката?
Изглежда много любопитно! Предположих че може би няма да е особено сериозно изследване от описанието, което обвързва комикса с киното, но авторката всъщност е научен сътрудник, така че може би е иначе.
За мен лично, Маклауд е смотаняк. Не може да твърдиш, че си комикс артист, а в същото време да си известен само с теориите си как би трябвало да се пишат комикси, но не и с конкретни комикси.
Да не говорим, че повечето му идеи, поне по начина по който ги представя, са адски тъпи. "Infinite canvas"? Да мерси - последния, черно-бял комикс, в клипчето което линкна Драгуноф е шибана бъркотия. Тва преди него с котката също беше глупост - не ти е нужен "infinite canvas" за да го направиш. Движенията и звука в комиксите са друга простотия. Ако искаш движения и звук - гледай анимация, защото очевидно не ти се четат комикси. Watchmen The Motion Comic беше супер. Само дето не беше комикс. Беше еквивалента на аудио книга. Дразни ме цялостния му начин на мислене всъщност. В Reinventing Comics мисля, беше изскочил с тъпотията, че интернет комиксите можели да се правят по диагонал, заради Безкрайното Платно™ - щото видиш ли, монитора бил безкраен и що да не, като може. 'Щото, Скот, никой не обича да скролва надолу и надясно примерно, като само надолу е в пъти по-удобно. И ей такива неща, дето са супер "гениални" и "иновативни", за които обаче не спира и за минута да помисли, че са безмислени, неудобни и просто малоумни. Великия комикс артист...
Хм, книгите на Маклауд са под формата на комикс, и е известен с тях... така че... 
Факта, че не е постигнал световна известност с другите си неща, не значи, че те не са стойностни.
Колкото до идеята за "безкрайното плантно" - лично на мен ми е една от любимите.
Виж някое от визуалните му есета - няма начин да пресъздадеш това на страниците на книга. Формата на страницата определя и начина, по който тече мисълта на автора и читателя, докато са пред комикса. Ще кажеш, че това е естественият начин да се чете - по редове от ляво надясно и отгоре надолу, страница след страница...така е, но безкрайното платно не изключва този начин на мислене, но позволява да се изследват и други измерения.
Ето ти два скромни примера от мен:
http://comicsbistro.net/?p=395
http://comicsbistro.net/?p=181
Това няма как да го напъхам на правоъгълна страница - за да предам същата идея, ще трябва да използвам други похвати.
О, между другото, нали знаеш, че Маклауд е автор на комикса за Google Chrome?
виж, виж ти - ето и нещо неочаквано интересно от Microsoft:
http://infinitecanvas.appjet.net/
Оналайн софтуер за създаване и гледане на комикси с безкрайно платно. Има и някои вече създадени.
Май и някъде другаде бях попадал на нещо подобно...
@Rotten - пусни си го на цял екран и прецени дали има проблем със скролването във всички посоки 
Ако напиша книга, в която описвам основните принципи на писането на книги и еволюцията на книгата, но в същото време не съм написал нищо друго стойностно през живота си и съм известен само с нея, то аз не съм писател, а позьор.
Чел съм му стриповете продължаващи идеята на Reinventing Comics на сайта. За мен лично, подредбата на панелите е страшно хаотична и хабяща място, пък било това място и безкрайно. Съвсем откровено, не виждам какво се печели от тази подредба. Със същия успех, тези панели можеха да се съберат на няколко принтирани страници и дори и на това ограничено пространство можеха да бъдат подредени така че да се запази идеята. В тоя ред на мисли - първия твой стрип който си пуснал не виждам какъв е проблема да се принтира - самите панели така или иначе създават естествена рамка около часовника.
Колкото до Маклауд - другия проблем е че е идеалистичен глупак. Достатъчно е да видиш разсъжденията му за пиратството в ICST. И цялата му концепция за микропеймънтите, която в едно перфектно общество може и да работи, но не и в реалния свят. Цялото му разсъждение за уеб-комиксите "правя грозни черно-бели комикси рядко, безплатно - почнат ли да ми плащат изкарвам цветни шедьоври супер често" също е адски погрешно. Looking for Group е добър пример - арта е един от най-добрите които съм виждал в уеб комикс, излиза два пъти седмично и е абсолютно безплатен. Сайта предполагам се издържа от продажаба на TPBта, фанелки и друг мърчандайз. Мисълтва ми, че когато, макар и безплатно, почнеш да правиш нещо качествено, хората го виждат и го оценяват и намират начин да ти го покажат. Същото е и с Penny-Arcade, който върви вече от 8-9 години мисля.
Infinite Canvas проекта ще го прегледам тия дни като имам повече време. Признавам, че макар и скептично настроен, съм любопитен.
Аз не обсъждам идеите относно микроплащанията и т.н., а най-вече разкъсването на традиционния формат - панели, панели, страница, страници, страници, книга. Уеб-страниците не се придържат към формата на вестници, списания и т.н., макар да споделят много други сходства (типография, илюстрации, заглавки), съвсем естествено е комикса да се преустрои според новата среда, запазвайки основните си характеристики(речетатив, наратив, представяне на звуци чрез графики).
Маклауд май често го пародират 
Google Chrome изглежда супер, и комикса и проекта! В скоро време сигурно ще мина на него и ще си помисля как биха изглеждали новто поколение страници за такъв тип браузър, трябва да се мисли с поглед за бъдещето.
По темата: Идеята за триъгълника е интересна, по-интересно е дали може да се разшири в посока архитектура, скулптура и музика. Че няма рязка граница межди изящни и приложни изкуства е известно отдавна, но аз лично не виждам как на тази графика ще се нанесат калиграми ( рисунки от букви ) и технопалейгоси ( рисунки-мозайка от по-малки рисунки ). Съвремнното изкуство си е бая enter all areas.
Забелязвам, че на запад имат една много опростенческа нагласа към изкуството, там ако можеш да драснеш две черти вече си творец, АРТист и пр. ( Тва беше чудесно показано във филма Cashback, в който иначе има и много хубави женски дупета x) ) Трябва да се мине през анатомия, рисуване на грънци, капители ,черепи, статуи, модели, цветознание, история на изкуството и още един куп неща, преди да можеш да почнеш да навлизаш в материята. Не знам дали знаете, но един ренесансов художник преди гилдията да му разреши да направи нещо собствено години наред само е повтарял една и съща мазка и е доправял картините на учителя си. Историята не почва с нас, колкото и да ни се иска да тръгнем без направена от друг пътека
Драгуноф, благодаря много за линка към съветите на дисни.
За Nintendo DS има разни комикси, които можеш да си навигираш на долния екран. На горния виждаш само панела, който си избрал. Добавили са им и разни ефекти, подобно на комиксите от майкрософтския сайт.
Номера е да успееш да си направиш навигацията добре.
Ако всичко е на една уеб страница с един голям безличен скролер отстрани е доста неудобно.
Ако пък е на принципа само по един панел на страница се губи контекста и връзката между картинките. Панелът, който си гледал преди малко вече го няма.
Може би по една страница на широчина и без никакво скролване ще е най-удобно.
Другият проблем с излизането от ограниченията на хартията е, че комиксите на хартия също като книгите са разположени в пространството. Докато филмчетата и игрите са разположени във времето. Примерно една експлозия ако е част от комикса в поредица от панели, можеш да я възприемеш като едно цяло и да си гледаш страницата колкото искаш дълго. Докато ако е ефект тя продължава еди колко си секунди и приключва.
Ако добавиш каквито и да е ефекти на комикса, дори ефект на смяна на панела/страницата лишаваш читателя от способността да контролира сам времето за четене и разгръщане.
Ако му сложиш звук, пречиш на читателя да слуша нещо друго в същия момент. Примерно музика или звука от друг уебкомикс.
Ако пък го направиш интерактивен, не можеш да си позволиш да го направиш просто леко интерактивен. Или го правиш добре, или изобщо не се захващаш.
Колкото до навиците на читателите, те имат навици и от потребителския интерфейс. Скролване, зуумване, табс и т.н.
Напълно съм съгласен с горното! Нямам какво да добавя!
RSS емисия за отговорите по темата
Трябва влезете, за да напишете отговор.
Comics Bistro — Форум | Задвижван от bbPress | Дизайн и поддръжка от Ивайло Драганов | Хостинг от ICN.Bg
