Ns0 каза:
Иначе - кое произведение не е (поне малко) тест на Роршах?
Интересно, може би изкуството винаги е тест на Роршарх. В случая авторите някак си въплъщават всички конкуриращи се идеологии и архетипи в един и същ главен герой - Букър, а не просто в различните персонажи, които Букър среща. Ако не се идентифицираш с главния герой, историята няма да има предвидения ефект.
Тоя момент го има и при Елизабет, разбира се. Мисля, че и тя е замислена като Роршарх тест. Твърде много противоречиви аспекти има за да се е получил персонажът ѝ случайно така.
Напоследък често си мисля, че човек се идентифицира с персонажът, който му е най-близък в дадено произведение, а не непременно с главния герой. Примерно в Хензел и Гретел съм Хензел, но главната героиня е Гретел. Обаче в Алиса се идентифицирам с Алиса, защото в книгата няма по-близък персонаж.
Ако вземем за пример комикса за Скитниците, до седма страница гледах историята през очите на героинята, но в момента в който се появи другия главен герой, почнах да се идентифицирам повече с него.
Примерно ако млада жена чете комикса ще се идентифицира със скитника в предговора, а после с момичето... Но когато скитникът се появи отново, няма да започне отново да се идентифицира с него, за разлика от мен. И съответно ще разчете съвсем различна история и различни послания.
Има някакъв парадокс, че като добавиш персонаж с който определен тип хора биха се идентифицирали, за да привлечеш тоя тип аудитория им към историята си, всъщност ги отдалечаваш от замисленото послание. Мисля, че игрите са единствената медия, която има решение на тоя проблем. Защото в играта можеш просто да подмениш главния персонаж с друг или дори да промениш развитието на историята в съответствие с действията на играча.