..ето и един разказ от брой втори на списание "Градски тигър"
Бременските музикантки
Имаше две бременни котки в Бремен.Това не бяха просто котки, а две котки идиотки.Като хванеш едната да удариш с нея другата.Разбирасе те не бяха бременни, а само се правеха на такива за да им дават повече да ядат и да им правят място да седнат в трамвая.Но един ден им писна и те решиха да напуснат Бремен и да станат музиканти.
И така двете котки-идиотки се запътиха за столицата. Вървяха, вървяха, вървяха и нещеш ли, на сред едно поле, гледат стадо овце и понеже бяха от заядливите отидоха при тях и ги попитаха в хор.
-Вие защо сте трийсет и пет?
Но водачът на стадото който беше дърт пръч и беше по-отракан им отвърна.
-А вие защо не си режете ноктите на краката?
-Въпрос на вкус.
Казаха те и се близнаха под опашките.Дъртият пръч, първенеца на стадото, който беше интелигентен, отракан и образован, реши да ги затапи и да си продължи по пътя, каза
-Да ви имам и вку...
Когато острият като бръснач нож на овчаря прелетя като метро през шията му.Котките се облизаха и охилени до уши казаха на овчаря.
-Ние имаме кибрит, ако искаш събери дърва и ще запалим огън.
Овчарят се усмихна, хвана едната за врата, вдигна я на нивото на устата си, пое дълбоко въздух и изрева.
-Не-е-е-е!
После си я подаде за воле и я изстреля точно натам накъдето трябваше - към Столицата.
Овчарят обичаше кучета, а неговото не го обичаше и беше избягало от него - викаха му Чомбе, но отдавна никой не беше чувал за него.
Другата котка също се беше изстреляла в правилната посока, още докато овчаря поднасяше приятелката и към устата си.Тя тича, тича, тича, па поспря да си почине, когато върху главата и се стовари първата.Втората понеже и дойде от изневиделица изподра яко първата.А пък на нея от своя страна така и беше накипяло, че за малко не я разкъса.Може би точно в този момент се зародиха първите наченки на модерния джаз.
След като се поукротиха двете се запътиха на където бяха тръгнали, само че бяха сърдити и не си говориха цели три минути.После се сдобриха, хванаха се през рамо, подритнаха се по задниците и си запяха весело нещо любимо.Когато стигнаха Столицата вече се беше мръкнало.В града имаше Цирк, а отвън Чомбе гледаше с интерес през една цепка на шатрата.Бременските музикантки го видяха и решиха и те да погледат.
-Кучкарят идва!Спасявай се! - извика едната.
-Къде бе? Къде? - попита Чомбе, който се беше метнал в една канавка.
-Пие си бирата в кръчмата, ама каза че ще дойде. - му отвърна другата без да се обръща, защото и двете вече гледаха през цепката. Докато кучето се опитваше да се изкатери от канавката мина доста време, но щом се измъкна веднага отиде и ги изръчка.Наближаваше любимият му номер.Когато почна той извика:
-Гледайте, гледайте, това ми е гаджето!А номера и е страхотен.Елате бе!
Двете котки, които играеха на покер под близката улична лампа, решиха да го уважат и забиха муцуни до неговата, за да зяпат.Любимата му която не знаеше че той ходи с нея, беше едно сресано чаучауче, което се казваше Кукита, а номерът и беше такъв.Едно малко момиченце я теглеше с връвчица след себе си, а тя ходеше на предните си лапички с вдигната във въздуха задница и чуркаше отвисоко като фонтанче.На този номер,всеки който можеше да забележе какво става си умираше от смях.А Чомбе направо лягаше на земята по гръб и през смях и сълзи викаше:
-Жестоко!Върховно!Жестоко!Върховно!Видяхте ли бе?
Котките не се смяха много и отидоха да си доиграят покера под лампата.Като му мина смехът, Чомбе реши да се запознае с тях.Отиде и им рече:
-Абе сладурчета, от къде се пръкнахте в моя град?
отговорът беше:
-Абе, я си гледай работата!
Чомбе си погледна работата и каза:
-Добре, ама нямам микроскоп
-А имаш ли къде да спиш?
-Имам.
-Супер!Аре да ни водиш.
-Става - каза Чомбе и ги метна на гърба си, където те продължиха да си играят покера, като залозите им бяха бълхите на Чомбе.Той ги прекара през едни тунели, мазета и счупени джамци, във вътрешността на една сграда.Накрая се озоваха в кухнята на един стол за хранене.Чомбе само спеше там, понеже не можеше да се докопа до нищо за ядене.Всичко беше много на високо за него.За Бременските котки нямаше никакъв проблем.С лекота се качиха на най-високите кухненски шкафове, където си намериха цял кашон с консерви риба.Те изядоха полувината, а на Чомбе дадоха една две рибки да не му падне нещо.След това заспаха - те сити горе, той гладен долу.На сутринта котките станаха по рано.Изблизаха се целите и седнаха да мислят какво добро дело да направят.
Изведнъж на едната и светна окото
-Сетих се! - прошепна тя.
-Какво? - каза другата и си подаде ухото.
-Шушу-мушу, шушу-мушу...
Всъщност тя се беше сетила, че Чомбе казал, че много обича хот-дог, особено с горчица и кетчуп.Веднага се разтърсиха, намериха две малки изсъхнали хлебчета, кутията с горчицата и шишето с кетчупа.Те слезнаха при Чомбе на който му беше пораснала работата.Сигурно сънуваше Кукита.Котките внимателно я поляха с кетчуп и горчица и сложиха двете хлебчета от страни.После скочиха върху печката и седнаха върху нея.
Едната почна нещо да си играе тъпо с копчетата, а другата си направи хартиена фуния и започна да шепне през нея:
-Чомбе!Говори твоят вътрешен глас.Събуди се, ти си гладен! - и така го повтаря няколко пъти.
Едната каза: - Абе, нещо ми смърдиш на чесън.
-Млъкни и гледай! - отвърна другата.
Чомбе повдигна едното си ухо, после отвори единия си клепач, прозя се и що да види - Хот-дог върху шкембето му и то с горчица и кетчуп.Веднага го ръфна, след което изквича от болка и подскочи така високо, че удари с нос ключът на лампата, който щракна да светне.Чу се страхотна експлозия.Тъпата котка, която си играеше с копчетата на печката, беше пуснала газта.Ключът на лампата образува искра и всичко си стана така както трябва.
Пожарът тръгна от стола в подземията, качи се по стълбището и влезе в пленарната зала на Райхстага, където беше потушен от смелите огнеборци.
Недехикс 1996