може, честно казано, и аз бях някъде на 14, когато четох уудхаус, та не си спомням особено добре. а на джеръм джеръм съм се давила от смях на места.
португалският все ми звучи все едно румънци са научили криво-ляво испански. атенсъо, кончинуъсао, трищезъ...
Анонимен
Нерегистриран
Posts: 1 447
В момента чета книгата "Приключенията на Лукчо" на Джани Родари. Преди години съм я чел, сега я чета наново..
"Накратко казано, Лукан беше осъден на доживотен затвор. Нещо повече, той трябваше да остане в затвора и след смъртта си, защото в затвора на принц Лимон имаше и гробища.
Лукчо отиде да го навести и го прегърна:
— Бедни ми татко! Затвориха те като престъпник заедно с най-лошите разбойници.
— Сине мой, ти нищо не разбираш — каза Лукан нежно. — В затвора днес лежат най-добрите хора.
— А какво лошо са направили?
— Нищо лошо. Затова са в затвора. Принц Лимон не харесва добрите хора.
Лукчо се замисли за миг и му се стори, че е разбрал.
— Тогава чест ли е за един човек да стои в затвора?
— Понякога да. Затворите са за крадците и убийците, но откакто управлява принц Лимон, убийците и крадците са в неговата свита, а в затвора отиват добрите граждани.
— Аз искам да стана добър гражданин — реши Лукчо, — но не искам да попадна в затвора. Ще дойда тук и ще освободя всички ви.
— Не си въобразявай много — усмихна се клетият старец, — няма да бъде толкова лесно.
В този момент дойде Лимона-тъмничар и ги предупреди, че времето за свиждане е изтекло.
— Лукчо — каза тогава бедният затворник, — ти си вече голям и можеш да се грижиш за себе си. За майка ти и за братчетата ти ще се грижи чичо ти Лук. Стегни се за път и тръгни по света да се учиш."
http://chitanka.info/text/2065
"Хората бяха много изплашени, защото когато се събираше съдът, винаги се случваха неприятни работи. Последния път например съдът беше решил, че въздухът е собственост на графините Череша, и затова всеки, който диша, трябваше да плаща наем на управата на замъка. Веднъж в месеца Домат обикаляше къщите, караше хората да дишат дълбоко и вземаше мярка на дъха им, после правеше някакви умножения и накрая определяше размера на данъка. Чичо Тиквичка, както знаете, въздишаше непрекъснато и затова беше обложен с извънредно висок данък.
Дон Домат пръв взе думата и каза всред дълбоката тишина:
- Напоследък приходите на замъка са твърде оскъдни. Както знаете, двете бедни стари госпожи, пълни сираци, живеят в голяма мизерия и се намират в печалната необходимост да издържат дука Мандарина и барона Портокал, за да не ги оставят да умрат от глад.
Майстор Гроздан хвърли поглед към барона, който седеше в един ъгъл със затворени очи и вкусваше от една заешка яхния с гарнитура от врабчета.
- Тука не се хвърлят погледи - заяви строго Домат, - престанете да гледате така или ще бъда принуден да опразня залата.
Майстор Гроздан побърза да забие погледа във върха на обувките си.
- Благородните графини, наши любими господарки, представиха иск, написан на обгербвана хартия, за да добият признание на едно важно тяхно право. Адвокате, прочетете документа!
Господин Грах се надигна, изкашля се, изпъчи важно гърдите си и зачете:
- Долуподписаните Череша първа и Череша втора смятат, че бидейки собственички на въздуха, трябва да бъдат признати и за собственички на дъжда. Затова те искат от всички граждани да им заплащат в бъдеще такса, възлизаща на сто лири за обикновен валеж, на двеста лири за буря с гръмотевици и светкавици, на триста лири за снеговалеж и на четиристотин лири за градушка. Следват подписи.
Господин Грах седна. Председателят попита:
- Правилно ли са поставени гербовите марки?
- Да, господин председателю - отговори господин Грах, като скочи отново на крака.
- Много добре - заключи Домат, - щом като гербовите марки са в ред, значи графините имат право и съдът се оттегля на съвещание, за да произнесе присъдата.
Дон Домат стана, повдигна тогата си, която се беше смъкнала от раменете му, и се оттегли в една стаичка, за да обмисли присъдата.
Маестро Круша бутна леко с лакът съседа си и кротко му прошепна:
- Мислите ли, че е правилно да се плаща и за градушката? Разбирам за дъждовете и за снега, те са полезни за посевите, но една градушка е сама по себе си цяло нещастие, а те я облагат отгоре на всичко с най-високата такса.
Праз не отговори. Той продължаваше да глади нервно мустаците си, подпомаган от жена си, която по този начин си изкарваше яда."
Лукчо е вечна класика. 
Аз пък отново се върнах към стария са почин да чета по три-четири книги едновременно. Сигурно защото всичките, дето съм ги подхванала са такива доста умозрителни и е по-добре да четеш бавно и да размишляваш, отоколкото да ги изгълташ наведнъж.
Едната е "История на Италия" - дебела тухла, която си купих след като се върнахме от ренесансовата екскурзия.
Другата е "Светът в жълто" на Алберт Еспиноса - автобиографична книга на един човек, който от малък се бори с рака и в процеса загубва единия си крак, парче бял дроб и парче черен дроб. Но иначе успява да стане киносценарист, драматург, режисьор. Една от главите се казва "Прави си позитивни мастурбации", 
но повярвайте ми, книгата е всичко друго, но не и вулгарна.
Третата е "Монахът и философът" на Матийо Рикар - друг интересен човек, син на художничка и френски професор по философия (разбирай - каймака на френския интелектуален елит). Матийо успява да защити дисертация по микробиология, след което решава да зареже всичко и да иде в Индия да се занимава с будизъм при тибетските изгнаници. Няколко години по-късно става будистки монах и оттогава често придружава Далай Лама при посещенията му на Запад. Книгата е написана под формата на дискусии на Матийо с баща му, сравняващи будисткия и западния мироглед, както и отношението към най-важните идеи във философията, науката и политиката.
v momenta 4eta tova zaedno s o6te dve knigi ednovremeno
Анонимен
Нерегистриран
Posts: 1 447
11 000 камшика
Анонимен
Нерегистриран
Posts: 1 447
Tanuki каза:
11 000 камшика
Ще взема да прочета твоята книга. 
http://chitanka.info/book/4306-11-000-kamshika-ili-pohozhdenijata-na-edin-prints
Аз чета - "Наръчник на дикататора: защо лошото поведение почти винаги е добра политика"
Книгата разглежда въпроса, как диктаторите идват на власт и защо се задържат въпреки, че повечето им поданници ги мразят. Още в началото става ясно, че авторите имат предвид управниците по принцип, а не точно диктаторите и се опитват да систематирират правилата с които всеки един политик трябва да се съобразява, ако иска да остане на власт. Спазването на правилата съответно отвлича ресурси от следването на обществения интерес, дори владетелят да се старае да е справедлив. Но същите правила сериозно ограничават и диктатора от това да прави, каквото си поиска.
Едно списание, за което трябва да пиша статия чета...
честно казано, беше ми много скучна. а това, дето ме интересуваше, на Нютон теорията, беше твърде повъхрностно засегнато.
можеше и да не я чета май.
напред към
да видим дали ще я разбера...
Анонимен
Нерегистриран
Posts: 1 447
Чета тази книга. В нея има истини.
Анотация
Операция ПРЕЗИДЕНТ е сeнзaциoнeн рaзкaз зa мръcнитe тaйни в нaдпрeвaрaтa към нaй-виcoкoтo и aвтoритeтнo държaвнo крecлo, зa зacтaнaлитe нa cтaртa cъпeрници и зaдкулиcнитe интриги, зa куклoвoдитe нa cъбитиятa и укрититe фaкти в биoгрaфиятa нa нoвия прeзидeнт. Зa пoрeдeн път cлeд cкaндaлнo нaшумялaтa у нac и в чужбинa книгa „Taйният прoeкт Бoйкo Бoриcoв" (oбeкт нa cъдeбнo дeлo зa зaбрaнa нa нeйнoтo прeиздaвaнe и иcкaнe зa иззeмвaнe oт книжaрницитe) aвтoрът ни фрaпирa c рaзкритиятa cи зa бългaрcкитe пoлитици - oт Гeoрги Първaнoв прeз Ceргeй Cтaнишeв дo Бoйкo Бoриcoв и Цвeтaн Цвeтaнoв, oт Meглeнa Кунeвa прeз Ивaйлo Кaлфин дo Poceн Плeвнeлиeв.
"Cъглaceн cъм, чe тoзи пoлитичecки трилър взривявa прeдcтaвитe. Ho в нeгo нямa грaм измиcлицa и худoжecтвeнa интeрпрeтaция. Приeмeтe, чe пoнякoгa живoтът и дeлaтa нa влacттa ca пo-вълнувaщи и изумитeлни oт нaй-рaзвихрилoтo ce въoбрaжeниe. Cпocoбни ca дa зacрaмят вceки бecтceлър".
Григор Лилов - рaзcлeдвaщ журнaлиcт
http://www.book.store.bg/cgi-bin/pp-page.cgi?p=larger_image&productid=66481&imageid=64136
http://www.book.store.bg/cgi-bin/pp-page.cgi?p=larger_image&productid=66481&imageid=64137
http://www.book.store.bg/cgi-bin/pp-page.cgi?p=larger_image&productid=66481&imageid=64138
http://www.book.store.bg/cgi-bin/pp-page.cgi?p=larger_image&productid=66481&imageid=64139
http://www.book.store.bg/cgi-bin/pp-page.cgi?p=larger_image&productid=66481&imageid=64140
http://www.book.store.bg/cgi-bin/pp-page.cgi?p=larger_image&productid=66481&imageid=64141
Откъс от книгата:
"Каквато и бюлетина да пуснеш, все ще избереш правителство-гласи един афоризъм.
Ако изборите променяха нещо, нямаше да ги правят-твърди вторият.
Не е важно как се гласува, а кой брои, е третият.
Има и четвърти: изборите са като сиренето в капана за мишки.
Защото понякога свободата на избора е сведена до избора на клетката!"
Анонимен
Нерегистриран
Posts: 1 447
Чета тази книга. 
След това ще чета и тази книга.
Роня, дъщерята на разбойника. Сега съм в търене на определен вид меми и чета истории писани от жени за жени. Астрид Линдгрен и Урсула ЛеГуин вече са в списъка за препрочитане.
Астрид Линдгрен не е ли за деца?
а кво чета аз... все същото... учебници... нАучни статии... скуки.
За деца е, но мемите се предават между поколенията точно чрез историите за деца. Специално ми е интересно, каква форма на самоуважение възпитават и какъв тип идеализирана представа за света описват.
Напоследък четох предимно научнофантастични романи и имам нужда да си препрограмирам предубежденията.
кво са това мемите? 
Мемите са единици за наследствена културна "информация" (мироглед, идентичност, ценностна система). Като гени на ума един вид. Например:
"Чорбаджиите са паразити над труда на честните хора" е социалистически мем, докато
"Талантливите и трудолюбиви хора забогатяват и печелят уважение" е капиталистически мем
"Жена, която не е раждала, не е истинска жена" е патриархален мем, докато
"Ако майките управляваха света, нямаше да има войни" е матерналистки мем
За разлика от гените, не винаги ги наследяваме от родителите си. Много често е от медиите.
При Астрид Линдгрен ми правят впечатления меми от рода на
"Тя е като баща си" и "Ако опознаеш хората, ще ги спечелиш на своя страна" - дори пирати и разбойници.
Те са малко по-различни от посланията на приказките в предни епохи, в които героинята винаги е досущ като майка си. А младият герой/героиня често пъти побеждава и нерядко безмилостно убива по-възрастна версия на себе си и заема мястото й (и това се смята за хепи енд).
Azzara каза:
Роня, дъщерята на разбойника. Сега съм в търене на определен вид меми и чета истории писани от жени за жени. Астрид Линдгрен и Урсула ЛеГуин вече са в списъка за препрочитане.
Ъмм, защо "за жени"? 
Вярно, че баба Урсула си е феминистка, но аз си мислех, че книгите и са насочени към унисекс аудитория, както впрочем и тези на Астрид.
orehovka каза:
Ъмм, защо "за жени"?
О да, фантастичните романи са унисекс също. Харесвам героините на Хайнлайн и Пратчет да речем. Обаче това, че са писани от мъже може би се отразява върху автентичността на персонажите.
Под истории "за жени" аз имах предвид героините, а не читателите. Ако искаш да правиш женски персонажи с които публиката ти може да се идентифицира, книжките за Пипи са доста по-добър ориентир отколкото примерно бестселърите на Мартин. 
Хубавото на хора като ЛеГуин е, че за разлика от други феминистки автори, които се ограничават до това да назовават проблеми или причините за тях, тя има и ясна представа във въображението си за някаква привлекателна алтернатива. Пратчет опитва нещо подобно в поредицата за Тифани, но не съм сигурен до колко успешно, за разлика примерно от Астрид Линдгрен с Пипи, която си е любима класика.
т.е. мемите са нещо като фрази, отразяващи стереотипи на мислене?
не бих казала, че НЕ СЕ идентифицирам с героите на Пратчет, да ти кажа. 
и то не задължително с женските. даже ми е по-трудно да се идентифицирам с Пипи, отколкото с Mr. Nutt.
Хм, ще запомня, че не е задължително.
Lisa каза:
т.е. мемите са нещо като фрази, отразяващи стереотипи на мислене?
Мемите могат да бъдат и картинки. Примерно картинка на тъп американец или на дебел политик, дори на варварин с голям меч са си типични меми. По-подходящо определение е идеи или послания. От Пратчет съм запомнил, че светът е направен от "истории". Можеш да ги наречеш и наративи или аргументи, понеже служат за аргументи в полза на определен начин на мислене.
Анонимен
Нерегистриран
Posts: 1 447
В момента чета тази книга. Четиримата са престъпници. 1-ия, 3-ия и 4-ия са агенти на ДС. За 2-ия няма какво да говорим. Лицата им са ясни. Вижда се какви ни управляват. 
http://en.wikipedia.org/wiki/Meme примерно. Silly fox.Lisa каза:
кво са това мемите?
@RottenBrain: (facepalm) meme. особено тъпо е, че не направих връзката, мдам. derp.
@vegetastef: спри да ги четеш тия глупости...
Хихи, аз пък си мислех, че може би ме бъзикаш за това, че ми убягва правилния превод на български - примерно "лафове" или "клишета", ама реших да се направя на луд. 
Сега чета "За Китай".
а аз пък за Барселона.
Анонимен
Нерегистриран
Posts: 1 447
Лисе, всеки е свободен да чете каквото си иска, за теб може да са глупости, но много хора в България знаят истината за политиците. 
Нали все пак това е ДЕМОКРАЦИЯ! Продължавам да чета тази книга с всичка сила.
Сула в огледалния свят. Няма такъв смях!
vegetastef каза:
Лисе, всеки е свободен да чете каквото си иска, за теб може да са глупости, но много хора в България знаят истината за политиците.
че то тая истина е толко очевадна, че няма за кво да се чете.
RSS емисия за отговорите по темата
Трябва влезете, за да напишете отговор.
Comics Bistro — Форум | Задвижван от bbPress | Дизайн и поддръжка от Ивайло Драганов | Хостинг от ICN.Bg
