Дизайн на персонаж
Здравейте,
Преди да започна искам да споделя, че този труд е изцяло авторски и е повлиян от нещата, които съм научил или достигнал чрез много грешки за последните две години. В следствие, на което, нищо от написаното не бива да се приема за чиста монета.
Бях решил да започна този малък наръчник още когато присъствах на лекцията на Любо (LOC), но все не ми оставаше време. Дано ви бъде поне малко полезен. Ще се радвам, ако някои от вас се включат със съвети, критики и предложения за допълването му.
Привърженик съм на свободата на действие. Всеки сам трябва да открива и гради ценностната си система, но това съвсем не означава, че правила не съществуват. Рисуването не прави изключение. Може би има десетки и дори стотици начини да предадеш една идея или послание, но несъмнено някои от тях са в пъти по-удобни и практични.
Дали цапаницата на някой добре обучен слон може да се нарече изкуство? Нямам представа. Къде е перфектния баланс между емоциите и техниката? Това най-вероятно е строго индивидуално. Знам само, че както не бива да се пикае срещу вятъра, има и известен брой неща, които трябва да се избягват при рисуването.
Сега по същество:
Дизайн на Персонаж – леко пояснение
Започвам с твърдението, че всичко е в идеята!
Без идея нищо не би могло да бъде създадено. Гледам на персонажите, като на изобретения, защото те изпълняват свои собствени функции, а всяко изобретениe започва с идея и цел. Колелото, каруцата, двигателя с вътрешно горене, чесалото за гръб - всяко едно от тези е било създадено, за да изпълнява определена функция. По същия начин и един персонаж има негова собствена роля.
Дълго се чудих как най-лесно може да се създаде "еталон" , който да е същевременно уникален, но и да не води до повторения и клиширане. После попаднах на един въпросник, който ми се стори изключително полезен.
Въпроси отнасящи се към персонажа:
Независимо дали този персонаж ще е герой в нов анимационен филм, компютърна игра или просто е още една добавка към портфолиото ви, той трябва да отговаря на следните въпроси:
1. Къде се намира? - Свят, планета, континент, държава, град, село. Дали този свят има нещо общо с нашата вселена или е тотално различен. Граници няма.
2. Време - Коя година сме? Въобще има ли летоброене? Динозаврите живи ли са още или вече са заместени от дроиди?
3. Произход - Раса и нейните особености. Пол, височина, килограми, брой очи...
4. Цел - Защо съществува този персонаж? Дали иска да е следващия генералисимус или обикновен фермер? Какво иска ТОЙ?
5. Занимание - Какъв е? Боец, магьосник, шофьор, майка-кралица на зла раса, която изтребва всичко по пътя си?
6. История - От къде идва? Човек без корени е половин човек. Този въпрос се допълва с номер 4.
7. Отношение - какво е отношението му към света? - Тези от вас, които цъкат NWN и други RPG-та ще знаят за какво говоря. Отношението на персонажа към заобикалящият го свят е изключително важно. Това е, така да се каже, неговата същност. Вежлив, груб, забавен, скучен, гневен, отхвърлен, лоялен и т.н.
Когато всеки един от тези въпроси получи отговор, ще имате основна идея за това как ще изглежда и самият персонаж. И, за да докажа, че във всичко това има логика ще дам пример със себе си:
1. Земя - София
2. Наши дни - 21ви век
3. Хомо сапиенс сапиенс - 1.80, две очи, черна коса и т.н.
4. Рисуване. Насочвам огромна част от енергията си в тази посока.
5. Студент, пък и работи
6. Роден съм през лето господне 1985 на територията на СССР в Губкин. Обикалял съм насам-натам.
7. Що годе отворен към света. Любопитен и готов да помогне.
Ето един съвсем основен и прост пример. Сега вече този персонаж си има раса, история, цел, занимание и роля в света.
Когато персонажа трябва да бъде създаден за определена цел, много от въпросите вече ще имат готов отговор. Пример: Homer Simpson
Ролята му е да демонстрира и осмива нашите слабости и често повтаряни грешки (и още много де). Щом ще прави това, което правим и ние значи и той ще е като нас. Щом ще се сблъсква със същите проблеми значи ще е на същото място, на което сме и ние. Ще има същите физически особености. Близка до нашата същност и история.
Мога с часове да разтягам ластици по тази тема, но мисля че на всеки му е ясно какво целят да постигнат тези въпроси.
Креативността на един народ
Много често срещан проблем (с който съм се сблъксвал безброй пъти) е "Не знам какво да рисувам".
Лично мое убеждение е, че всичко ново е добре забравено старо. Или иначе казано - нито една идея не е оригинална сама по себе си. Това е и самият смисъл на вдъхновението. Ако седиш в празна стая с черни стени и никога не си имал допир с външният свят, тогава как би могъл да нарисуваш каквото и да е било?
Елфите, орките, джуджетата. Всички те са дългогодишни плодове на различни култури из целия свят.
И в момента мога да си представя как някой добре подпийнал ирландец, късно вечерта поема по пътя за вкъщи, сблъсква се с малко дете (което пък също остава среснато от неговият вид и побягва) и поради липса на трезва преценка той просто го определя, като гном или елф. И хоп! Чисто нов мит, който започва да обикаля таверните в продължение на години, като през това време се видоизменя, докато в един прекрасен момент се появява легенда за малки зелени същества, които крият гърнета със злато под дъгата.
Забележете как всеки един мит не може да бъде доказан или просто има страхотни оправдания. Под дъгата не можеш да минеш, а гномите не можеш да видиш, защото се крият по зелените поля, пък и са малки на ръст. По същия начин живее и мита за Неси, Голямата стъпка, извънземните (които сигурно съществуват, но това е без значение). Просто за всяка една от тези идеи си има непоклатими оправдания, които ги правят недоказуеми и съответно - безсмъртни.
Естествено това е просто пример, но се опитвам да кажа, че всичко що е нарисувано, разказано и преразказано произлиза от нас самите. От света, който ни заобикаля.
Това ме кара да вярвам, че колкото по-богата култура имаш, толкова по-разнообразни и богати персонажи би могъл да създаваш.
Няколко варианта за обогатяване на въображението
1. Преди всичко, заобиколният свят е най-големият източник на идеи. [b]Необятното разнообразие на живи същества обитаващи тази планета е предостатъчно за всеки наблюдателен художник. Само погледнете човешкото тяло. Само по себе си то е изкуство и върховна точка на еволюцията.
[/b]
2. Четенето на книги помага много и една от причините е, че там сами визуализираме съществата в разказа. Докато във филмите някой вече е взел ролята на въображението ни и ни дава готов продукт, който само да дъвчем.
3. Е, ако книгите са твърде "сложни" и филмите ще свършат работа. Често в тях виждаме работата на други артисти(художници, дизайнери) и това също може да бъде вдъхновяващо.
4. Работата на други художници. Често преди да рисувам започвам да си сърфирам из нета и преглеждам работи на художници, които ме впечатляват. Не знам кой го е казал, но беше нещо като: Изкуството трябва да изглежда сякаш е правено с лекота.
И точно тази лекота в творбите на другите ме кара да се опитвам да ги достигна. Въпреки, че зад същата тази "лекота" се крият безброй неуспешни опити и грешки.
В крайна сметка обаче вдъхновението няма бутон за "включено" и "изключено". Има дни, в които нещата се получават, а има и такива, в които нищо не изглежда както трябва.
Толкова мога да напиша засега. Последно ще споделя с вас нещо, което намирам за изключително важно:
Рисуването е вид комуникация, да, но преди всичко то е способ, който ни помага да видим идеите си реализирани.
"Абе как ще изглежда октопод, на който му расте птицечовка от главата?!"
По същия начин трябва да се подхожда и към създаването на персонаж.
"Дали няма да е готино, ако драсна един катерач, който обитава свят изцяло изграден от високи скали и пещери. Ще наблегна на ръцете. Може би допълнителен чивт палци или някакво съоръжение, което да му помага при катеренето..."
И тъй нататък.
За днес толкова от мен.
Ще се постарая в най-скоро време да добавя още информация и даже визуални примери. Ако някой иска да удари едно рамо...
:wink:
