Comics Bistro — Форум » Благата дума - хвърлен камък ;) » Ролеви игри

  1. DM

    fat bottom girl
    Joined: Ное '12
    Posts: 54

    offline

    Бо и Найджъл се бяха запознали покрай "Драконите на Форт Стоунхамър" - малка наемническа компания, която се занимаваше със задачи, които никой друг не искаше. Не бяха незаконни или опасни, просто бяха...рутинни. Прочистване на пещери от коболди? "Драконите" бяха там. Защита на малко селце от набези на диви животни? "Драконите". Ескортиране на каравани - работа за "Драконите".
    Макар Найджъл да не беше особено полезен в битка, веселият му характер и таланта му с цигулката определено бяха от полза на наемниците вечер край огъня, когато успяваше да повдигне духа им. Бо от друга страна беше с тях като лечител, а уменията му с наковалнята поддържаха екипировката на Драконите в изправност.
    Мина време обаче и двамата приятели решиха да напуснат компанията на Драконите и да търсят сами късмета си - беше по-добре да делят на две от колкото да вземат процент. Парите които им бяха останали бяха достатъчно, за да ги откарат до един от по-големите крайбрежни градове - Ферн. Може би покрай всички кораби и пътешественици там, щяха да успеят да намерят работа, достойна за уменията им.
    Ферн беше оживено място и голяма част от пратките с подправки и екзотични животински кожи които не можеха да се намерят на континента минаваха от там. Въпреки това, вече бяха там от седмица и изглеждаше сякаш никога няма да намерят работа. Успяваха да свържат двата края някак си - Найджъл от време на време свиреше в кръчмите, а Бо помагаше в един от местните храмове на Корелон, макар да не изпитваше особена принадлежност към религията. Парите си бяха пари в крайан сметка.
    Двамата седяха в "Соленият Бриз", една от по-добрите кръчми покрай пристанището, както правеха всяка вечер. Пиеха бира, разказваха си стари истории и се опитваха да не обръщат внимание на Торгот, пиян полу-орк, който за поредна вечер щяха да изхвърлят от хана. Времето минаваше в сладки приказки и двамата не забелязаха как до масата се приближи едър мъж, облечен в скъпи дрехи - някак нетипичен за "Соленият Бриз".
    -Добър вече господа. Бих желал да отнема част от времето ви ако е възможно. Мисля че няма да съжалявате.

  2. Bo

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 46

    offline

    На Бо му беше писнало да слуша по цял ден глупости в храма. Корелон всъщност беше от боговете, които харесва - все пак беше елфически бог на войната, поезията и някакви други работи, а Бо обожаваше епична поезия и войната. От друга страна, беше висшия бог на елфите - не, че не харесваше елфите, просто му бяха странни. Най-вече не харесваше свещенника в храма - не че беше лош, просто като елф и той беше странен, а като свещенник имаше ред черти, заради които Бо избягваше това съсловие. Затова беше особено щастлив, когато някакъв тип дойде до него и загатна, че ще му предложи работа. Опита се да не се хили и тихо изчака Найджъл да отговори.

  3. Nigel

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 62

    offline

    Найджъл изгледа непознатия от главата до петите. Не изглеждаше като да иска да им продава нещо. Това беше добре. Работа, значи. Това също беше добре - мизерните му спестявания бяха започнали да се стопяват. Найджъл беше решил, че най-после ще се установи, ще има истинско легло и покрив над главата си и всяка вечер ще пее мръсни песни с моряците, както в доброто старо време. В доброто старо време обаче, дядо му беше притежателят на кръчмата. Във Ферн никой нямаше намерение да хрантути непознат, само защото пее хубаво. Бардът погледна въпросително приятеля си - Бо имаше изражението на малко момченце, пред което размахват захарно петле. Найджъл стисна палци под масата, пожела си на ум "само не плъхове" и отговори:
    - С какво можем да Ви бъдем полезни?

  4. DM

    fat bottom girl
    Joined: Ное '12
    Posts: 54

    offline

    Странникът кимна, седна при тях на масата и махвайки вяло с ръка на ханджията поръча три бири. Беше човек, на около 40, едър, но по-скоро леко закръглен от колкото мускулест. Имаше дълга козя брадичка а косата му беше почнала леко да оредява. Беше облечен с пътнически дрехи, но по начина по който седяха беше очевидно че не са стандартни, а специално шити за него. Не личеше да е въоръжен, но пък имапе вид на човек, който не би тръгнал току-така на път без поне някаква защита.
    -Нека говорим направо - изглеждате като способни млади мъже, а и според това което чух за вас, до скоро сте пътували с "Драконите на Форт Стоунхамър". Макар те самите да не са точно това което търсим, у вас виждам потенциал, който би ни бил полезен. Господарят ми на скоро попадна на истории за мистериозен плод, растящ на едно единствено място - остров на име Ашен, недалеч от тук. Желаем да започнем отглеждането му, но за съжаление това е невъзможно, използвайки самите плодове. Ще трябва да намерите дървото и да ни донесете клон или корен от него който да използваме - странникът отпи от халбата, която ханджията вече му бе донесъл - ще бъда честен, преди няколко седмици изпратихме друга група от хора, но те...няма да се върнат. Готови сме да се отплатим щедро за услугите ви - 500 жълтици на човек плюс 100 за всеки един от медалионите на нашите бивши служители който успеете да ни донесете обратно. Транспортът ви също вече е осигурен. Ако имате нужда да го обсъдите помежду си, бих могъл да ви оставя насаме. - странникът се облегна на стола си в очакване на отговор.

  5. Bo

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 46

    offline

    - Хиляда жълтици за един клон - започна Бо, - това или е изключително ценен клон, или намирането му е опасно. Явно е второто. Къде на острова се намира дървото и какво го пази?

  6. Nigel

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 62

    offline

    Найджъл повъртя халбата в ръцете си замислено. През живота си беше виждал най-много 50-тина жълтици на куп. Този човек говореше за 500. На човек. Работата като че ли леко намирисваше.
    - Ако не възразявате да попитам, - намеси се и Найджъл, - кой ни наема?

  7. DM

    fat bottom girl
    Joined: Ное '12
    Posts: 54

    offline

    -Господарят ми желае да остане анонимен. Знам, че не е отговорът който искахте да получите, но смятам че за тези пари може да си го позволи. А и никога не знаете - може да имате честта да се запознаете с него когато всичко това приключи. Колкото до местоположението на дървото и какво точно го "пази" - за съжаление не разполагаме с тази информация - ще трябва да разберете сами. Единственото което знаем е, че група гоблини веднъж месечно се появяват в градче на име Оукууд и продават плодовете. От къде ги взимат обаче не знаем. Както вече споменах, групата която пратихме преди вас не се справи - какво обаче ги е убило обаче не ясно. Ако се съгласите да поемете задачата ще получит специални медалиони - с тях ще можем да следим състоянието ви, а когато се върнете тук, ще можете да ги използвате за да се свържете с нас. Всеки от предната група имаше такъв и именно това са медалионите които искаме обратно.

    @Бо: слушайки го, имаш чувството, че определено това което казва не е цялата история. Не лъже, но определено премълчава нещо.

  8. Nigel

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 62

    offline

    - В картинката са намесени гоблини, а вие се чудите какво е убило вашите хора, - изсумтя Найджъл. Обещанието за 500 жълтици му се струваше все по-малко апетитно. - Много ми е интересно какво им е толкова специалното на тези плодове, че хората са готови да ги купуват от гоблини. Както и защо смятате, че двама души ще се справим там, където цял отряд се е провалил.

  9. Lisa

    random
    Joined: Фев '09
    Posts: 4 273

    offline

    we come, we kill, we claim.
  10. DM

    fat bottom girl
    Joined: Ное '12
    Posts: 54

    offline

    -От това което знаем за тези гоблини, те са доста...приятелски настроени, макар и малко затворени. Не мисля, че имат нещо общо с гибелта на хората ни. Колкото до въпрсният "отряд" - бяха 4 човека и подбора ни определено можеше да е...малко по-добър. Нека просто кажем, че сте доста по-способни. Ако задачата ви се стори прекалено опасна в даден момент, винаги бихте могли да се откажете. Но искам да си зададете въпроса - кога друг път бихте изкарали толкова пари за няколко дни работа?

  11. Bo

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 46

    offline

    Бо се облегна с лакти на масата:
    - Точно защото си задавам този въпрос съм сигурен, че премълчавате нещо.

  12. Nigel

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 62

    offline

    - Не виждам с какво ще са ни полезни толкова пари, ако не доживеем да ги похарчим, - добави Найджъл и побутна настрани халбата, която непознатият му беше поръчал.

  13. DM

    fat bottom girl
    Joined: Ное '12
    Posts: 54

    offline

    -Казах ви всичко което мога. Да, не е разходка в парка - сигурно има опасност и за това сме готови да платим толкова. Каква е опсността, ако въобще има такава - не знаем. Хората ни може просто да са били пресрещнати от бандити - нещо с което надявам се бихте се справили. Ако пък вие - странникът се обърна към Найджъл - предпочитате да свирите по кръчми за сребърници изборът е ваш. Давам ви шанс за нещо по-добро. Дали ще доживеете или не - зависи изцяло от вас и способностите ви. Както казах - ако водата ви дойде дълбока, винаги можете да се върнете тук - макар и без разсадът, бихме били склонни да платим за всякаква информация която бихте били способни да предоставите.

    OOG: Блъф->14 (10зар+4блъф)

  14. Nigel

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 62

    offline

    Найджъл потропа раздразнено с пръсти по масата. Накрая се пресегна, взе халбата и отпи голяма глътка.
    - На север е студено, - отбеляза той, капитулирайки. - Ще ни трябват топли дрехи, а и някои други неща за изпът. Както и налични пари - може да се наложи да подкупим този-онзи.

  15. DM

    fat bottom girl
    Joined: Ное '12
    Posts: 54

    offline

    Непознатият пусна едва доловима усмивка.
    -40 златни аванс. Общо. 20 сега, 20 в деня на заминаване. Както вече казах, пътят ви е осигурен, а парите ще са ви повече от достатъчни да закупите дрехи, екипировка и да платите нощувките си когато пристигнете. Ще се срещнем след два дни на пристанището. Корабът който търсите се нарича "Буревестникът". Ще ви чакам там заедно с медалионите и остатъкът от аванса. Името ми е Робърт.
    Странникът свали кожена кесия от колана си, отброи 21 жълтици и ги остави на масата.
    -Позволете ми да платя пиенето и храната ви господа.
    Робърт се изправи и подаде ръка за да се здрависа с двамата приятели за довиждане.

    OOG: Дипломация->22(19зар+3харизма)

  16. Bo

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 46

    offline

    Бо се изправи и стисна ръката на Робърт. След това седна, взе десет жълтици и бутна други десет към Найджъл:
    -Тая последната жълтица е за сметката, дай поне да я изпием - ухили се, и след това вдигна халба към кръчмара. - Още две.

  17. Nigel

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 62

    offline

    - На мен тая последната ми стига, - смотолеви Найджъл, - но порция от специалитета няма да откажа.
    Прибра своя дял от аванса, изправи се и стисна ръката на новия им работодател.
    - До скоро виждане, господин Робърт.

  18. DM

    fat bottom girl
    Joined: Ное '12
    Posts: 54

    offline

    -За мен беше удоволствие. Приятна вечер и...не прекалявайте с пиенето - усмихна се Робърт. След което се обърна и излезе от кръчмата.
    Беше минало известно време докато бяхте обсъждали възложената ви задача и когато огледахте кръчмат осъзнахте, че в нея вече е малко по-пълно и макар клиентелата която беше от рано там да беше почнала да позаспива по масите, глъчката беше стабилна. Ханджията летеше между масите разнасяйки всевъзможни блюда и напитки от които се разнасяше приятен аромат, камината гореше с пълна сила и настроението беше чудесно.

  19. Fluke

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 60

    offline

    Флюк се приближи до масата бавно.
    - Здрасти, момчета. Да пийнем едно заедно? - усмихна се широко.

  20. Nigel

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 62

    offline

    ...

  21. Bo

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 46

    offline

    -Че какво по-приятно - ухили се Бо и махна подканващо към едно от свободните места край масата.

  22. Nigel

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 62

    offline

    Лъжицата на Найджъл беше вече на половината път към устата му, но той я върна обратно в паницата. Бялото, буцесто нещо в нея в един по-справедлив свят щеше да е парче месо, но, уви, нямаше такъв вид. Мъжът хвърли на непознатата преценяващ поглед, отбеляза стройната, младежка фигура и огнената коса, вързана на дълга опашка и се усмихна.
    - За нас ще е чест, госпожице...?

  23. Fluke

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 60

    offline

    Все още усмихната, Флюк седна на предложеното място.
    - Приятно ми е да се запознаем, Веейксме ми е името. А вие сте...?

  24. Bo

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 46

    offline

    - Бо - здравеняка подаде ръка, все така хилейки се като идиот. Беше изпил повече бири от необходимото.

  25. Fluke

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 60

    offline

    Флюк стисна подадената ръка. Или може би би било по-точно да се каже, ръката на Флюк бе стисната... силничко.

  26. Nigel

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 62

    offline

    - Пинтер, - отвърна на свой ред Найджъл и стрелна с раздразнен поглед Бо, чиято ръка най-безцеремонно блокираше пътя му към новодошлата.

  27. Fluke

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 60

    offline

    Флюк погледна Найджъл в очите малко по-дълго от общо приетото и кимна. Отдалече й се беше сторил малко по-млад. Хвърли за секунда поглед към веселящите се в различна степен посетители на хана и след това се обърна към двамата:
    - Ашен явно е много интересен остров, щом толкова много хора са се запътили натам. Само в тази кръчма са четирима.

  28. Nigel

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 62

    offline

    Усмивката на Найджъл се смръзна на лицето му. Умът му се насочи към десетте жълтици, които бе прибрал преди малко.
    - Не е учтиво да се подслушват чуждите разговори, госпожице Веейксме.

  29. Fluke

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 60

    offline

    Флюк сведе очи към халбата за миг.
    - Прощавайте, господин Пинтер. Но като че ли само хъркащото старче в ъгъла не видя необичайния господин, с който разговаряхте - метна един бърз поглед към тримата моряци, които все още шумяха, но някак си пресилено избягваха да поглеждат към Бо, Флюк и Найджъл.

  30. Fluke

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 60

    offline

    *отпива глътка бира*


RSS емисия за отговорите по темата

Темата е заключена

Темата е затворена за отговори.

Comics Bistro — Форум | Задвижван от bbPress | Дизайн и поддръжка от Ивайло Драганов | Хостинг от ICN.Bg