Comics Bistro — Форум » Благата дума - хвърлен камък ;) » Ролеви игри

  1. DM

    fat bottom girl
    Joined: Ное '12
    Posts: 54

    offline

    Вървейки по улиците на Ферн, хиляди различни мисли се въртяха в главата на Мъркюри. Нима най-добрия лек за разбитото му сърце наистина бе да напусне Академията? Нима си заслужаваше да захвърли блестящото си бъдеще на магьосник заради Матиас? Не...не можеше да го понесе, всеки камък, всяко ъгълче в Академията му напомняше за него. Промяната беше единственият начин. За това и беше дошъл във Ферн - може би в красивят крайбрежен град най-накрая щеше да открия смисъл да продължи. Двата месеца прекарани тук определено му се отразяваха добре, макар и парещата болка в сърцето му все още да беше там.
    Ханът в който беше отседнал, "Соленият Бриз", беше приличен, цените бяха сностни и храната я биваше - определено можеше да прекара още известно време тук. Не искаше да се прибира при родителите си, тъй като щеше да е крачка назад, а и Академия или не - животът из континента беше житейски опит който щеше да му е полезен. За щастие родителите му (или поне майка му, скоято си пишеше писма) разбираха нуждата му от свобода и скръбта му по Матиас. Въпреки че се надяваха, че ще размисли и ще просължи учението си някой ден, бяха готови да му дадат време.
    И така, в размисли и разходка, неусетно настъпи следобедът. Слънцето беше готово да се скрие, и сякаш с топлите си лъчи се сбогуваше със света за да могат да се срещнат отново утре. Беше късна есен, и макар вечерите да бяха студени, дните все още бяха меки. Меркъри се усмихна едва доловимо и се запъти обратно към "Соленият Бриз".
    Вече в ханът, Мъркюри се настани на любимата си маса до огнището и поръча обичайното. Клиентелата в кръчмата определено беше колоритна, макар и съставена предимно от хора. Въпреки, че още беше рано, се наложи да изхвърлят един полу-орк - буйстваше и притесняваше клиентите. Торгот, беше редовен и макар да беше приятен като цяло, алкохола определено не му влияше добре.
    Докато се хранеше тихо и наблюдаваше сценката, към масата на Мъркюри се приближи ханджията:
    -Ще ме извинявате че така ви приятеснявам тука, ама пристигна писмо за вас и ми се видеше важно, та ей ви го. - каза едрият човек с най-любезният тон на който беше способен и хвърли на масата навит свитък с червен восъчен печат. Мъркюри го погледна с прикрито любопитство и изчака грубият ханджия да си тръгне. Това обаче не се случваше. След няколко секунди неловка пауза, ханджията като че ли усети че присъствието му вече не е необходимо:
    -Аз...да, имам тука...едни маси, нали, да...абе ще ви оставя... - и забързано тръгна обратно към бара.
    Вече сам, Мъркюри взе свитъка, оглеждайки го, не видя нищо особено. Изведнъж, като че ли някой просто го зашлеви - червеният печат беше този на Матиас...

  2. Mercury

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 27

    offline

    Усети, че дланите му се изпотяват. Наистина ли беше печатът на Матиас? Тук?! Но как беше възможно, Мъркюри почти беше избягал от Академията, без сам да знае къде точно отива?
    След като първоначалният му гняв, безсилие и объркване се бяха утаили в глуха болка, беше осъзнал, че е напуснал школата само с дрехите на гърба си и една чанта (почти) безполезни неща. Все пак беше успял да продаде някои от по-лъскавите си притежания, за да може да си купи подслон и една-две по-необходими вещи. А после беше продължил към следващото градче, след това към по-следващото и по-следващото. Беше останал за малко по-дълго време във Ферн само защото реши, че най-сетне е достатъчно далеч, за да не среща неща и хора, които да му напмнят за Академията. И защото майка му най-сетне щеше да има адрес, на който да му изпрати средства.

    И сега - писмото на Матиас.

    Беше ли го търсил, беше ли ангажирал специални хора да го намерят? Това щеше да означава, че поне е мислил за него през всички тези дни? Или може би... може би вече съжаляваше за избора си, за всички неща, които му беше казал и причинил... и го искаше обратно?

    Мъркюри забеляза, че ръката му леко трепери и почувства гняв. Как беше възможно да е толкова зависим от мнението и любовта на този неверен, коварен мъж? Не беше ли се унижил вече достатъчно, когато го умоляваше да премисли, докато всичките им общи "приятели" подслушваха на вратата?...

    Доловил бурята от чувства, които разкъсваха господаря му, белият пор се протегна от рамото на Мъркюри, сграбчи писмото с острите си зъби и яростно го разтърси няколко пъти. Крайчето на хартията се разкъса и писмото леко провисна от устата на животното.
    - Себастиан, дай това проклето нещо тук, момче, - Мъркюри разроши козината на фамилиара, без да може да удържи подсмихването си. Това заслужаваше Матиас с безочливото си послание на парфюмирана хартия и префърцунен печат!

    И все пак, той щеше да прочете какво беше писал двуличният некромансър, дори само за да има удоволствието да му откаже. Мъркюри приглади косата си и внимателно разчупи печата.

  3. DM

    fat bottom girl
    Joined: Ное '12
    Posts: 54

    offline

    Свитъкът беше намачкан и зацапан, сякаш беше преминал доста, а почеркът беше леко разкривен.

    "Скъпи ми Мъркюри,

    Знам, че каквото и да кажа, никога не бих могъл да отнема болката, която ти причиних. Никога не бих могъл да върна това, което имахме някога. Предателството ми винаги ще е част от нашат обща история и няма как да променя това. Но имам нужда от теб, както никога до сега. Ако източниците ми са верни, това писмо трябва да те намери във Ферн. Е...моето странстване ме отведе в Ашен, който е малък остров, недалеч от теб. Знам, че нямам никакво право да те моля, но си единственият човек, на който бих могъл да се доверя, въпреки всичко. Не мога да кажа повече, страхувам се че това писмо може да попадне в грешни ръце и животът ми да бъде в опасност. Потърси ме в Оукууд.

    Твой,
    Матиас"

  4. Lisa

    random
    Joined: Фев '09
    Posts: 4 273

    offline


    we come, we kill, we claim.
  5. Mercury

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 27

    offline

    - Sucker, - промърмори Мъркюри. Писмото се изплъзна от разтрепераната му ръка и падна върху масата. Той не направи опит да го вземе обратно. - Направи ме на глупак пред цялата школа, а сега искаш да дойда да спасявам неверния ти татуиран задник? Можеш да гориш в ада, проклето, лъжливо копеле, доколкото зависи от мен!
    Мъркюри развълнувано стана от масата и закрачи край стола си, напълно забравил, че кръчмата е пълна с хора.

    И все пак, промъкна се мисъл в главата му, ами ако беше истина? Ако Матиас наистина беше загазил?

    Нека пукне дано и всичките му демонични приятелчета да пируват с плътта му! Защо трябваше да го е грижа?

    - "Потърси ме в Оукууд", - промърмори Мъркюри. В писмото нямаше други указания освен името. - И какво трябва да е това място Оукууд?
    Порът изсъска недоволно и се завъртя около врата на Мъркюри. Дребните му нокти се впиха напрегнато в кожата на уизарда и се заплетоха в косата му.
    - Не, Себастиан, не смятам да ходя, - младият елф направи още няколко крачки около стола преди да осъзнае, че не смее да се доближи отново до писмото. - Няма да се държа като кученце, което само очаква да го повикат, за да хукне с вирната опашка. Искам... само да разбера в какво се е забъркал. Това е... професионално любопитство.
    Ханджията мина край него с няколко грамадни халби в ръце, леко поклащайки се около шкембето си.
    - Чувал ли си нещо за Оукууд, добри ми приятелю, знаеш ли къде е това?, - небрежно подхвърли Мъркюри към него и се опита да застане непринудено край масата.

  6. DM

    fat bottom girl
    Joined: Ное '12
    Posts: 54

    offline

    -Оукууд? Хм...Оукууд...познато...ей, да бе! Едно от по-големите градчета в Ашен е - едно малко островче на няколко дни път от тук. Приятно място. Да не мислите да ходите? Има една кръчма там, ходих преди години - "Кривия Коболд" - ако я има още и имате път на там задължително да опитате свинското, божествено беше!

  7. Mercury

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 27

    offline

    - Знаеш ли какво би могло да привлече един уизард на такова място? Не звучи като град, в който могат да се намерят стари книги или изтъчнени вина.

  8. DM

    fat bottom girl
    Joined: Ное '12
    Posts: 54

    offline

    -Ба! Виното си им беше окей! Библиотеки не знам да има - може там в кметството да има някакви книги. Ама кули магически или там от тия вашите училища да има не съм чувал. Ама пък жените им са сгодни, та сигурно има някой и друг сностен бардак - каза ханджията и се подсмихна съзаклятнически.

  9. Mercury

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 27

    offline

    - И с какво може да се стигне до този остров? Лодка ли трябва да се наеме или все пак има кораби, които акостират там?

  10. DM

    fat bottom girl
    Joined: Ное '12
    Posts: 54

    offline

    -Кораб ти трябва. Чакай тук! - каза ханджията и се запъти към бара. Изчезна там за няколко минути и се върна:
    -Имаш късмет мъжки! "Буревестникът" тръгва след два дни. Корабчето е свястно и няма да ти излезе солено.

  11. Mercury

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 27

    offline

    - Не смятам да ходя никъде, - възрази Мъркюри, почти обиден от предложението на ханджията. - Просто питам. Местната география е любопитно нещо.

    Младият елф се принуди да седне обратно на мястото си, за да демонстрира колко е незаинтересуван. Писмото все така си стоеше върху маста. Мъркюри нервно го сгъна на четири, повтаряйки всеки ръб и забарабани с пръсти по масата.
    Защо трябваше да се вълнува толкова? Не искаше да се връща при Матиас. Всичко беше свършило, край, over, finitto. Защо тогава с такава мъчителна надежда умът му се впускаше във фантазии как стъпва на брега на онзи далечен остров и как с развени коси се отправя към тъмната висока фигура в далечината? Щеше ли Матиас да го прегърне отново, щеше ли да признае, че е направил грешка?
    По тонът на писмото можеше да се отсъди, че съжалява... но беше ли искрен или просто се нуждаеше от муле, което да го измъкне от кашата, без да задава въпроси? Както, впрочем, вече се бе случвало няколко пъти...

    И все пак, дали не се беше намесил някакъв нов фактор, за който той, Мъркюри, не знаеше? Скоро щяха да станат два месеца откакто беше избягал от Академията. Предостатъчно време, за промяна на ветровете. Дали Франсис, онзи подмолен рус лисугер, не се беше издънил? Или Съветът на старшите магьосници най-сетне беше разкрил екзотичните занимания на Матиас?

    Мъркюри спря да барабани по масата и отново извади писмото. Тонът беше почти отчаян, а и самото писмо всъщност изглеждаше доста захабено. Нищо общо с блестящия, надделяващ, самоуверен до безумие мъж, когото познаваше. Онзи Матиас по-скоро би изял нещо миризливо и развалено, отколкото да моли за помощ.
    - Какво да правим, Себастиан?, - несигурно подхвърли Мъркюри и остави писмото на масата. Белият пор се спусна от рамото на господаря си, застана точно над хартията и вдигна едната си задна лапа. После погледна с умните си червени очи към младия елф и зачака позволение да изрази мнението си.
    - Не, не, лошо момче!, - Мъркюри грабна с една ръка животното, а с другата писмото и се опита да сподави усмивката си. - Нека не бъдем толкова... предвидими. Ако искаме да му покажем какво мислим за неговата молба, нека го направим.. със стил.
    Мисълта припламна като искра в главата му и най-сетне го накара да се усмихне истински. Отмъщение? Ето това беше нещо, заради което си заслужаваше да иде на острова. Щеше да преброди коварните вълни и пясъци, да намери Матиас и в решителния момент да изтегли обратно протегнатата си ръка. О, да. На предателство като онова в Академията можеше да се отвърне само с още по-черно такова.

  12. Mercury

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 27

    offline

    Мъркюри прибра писмото в пояса си и в този момент весела цигулка засвири зад гърба му. Той се обърна: двама мъже и младо момиче седяха през няколко маси, а около тях бързо се образуваше кръг от развеселени лица. Порът се покатери обратно на рамото на господаря си, вдигна нос в посока на цигулката и любопитно подуши въздуха.
    Мъжете се занасяха един с друг, но им личеше, че се опитват да впечатлят момата, защото песничките ставаха все по-закачливи. В един момент девойката се озърна и очите и се спряха на Мъркюри. В същото време обаче звънна нова мелодия, слушателите се оживиха и вниманието на младия уизард се отклони към цигуларя. Музикантът свиреше без да отделя очи от момичето, леко усмихнат, а дългите му пръсти игриво подскачаха по струните. Другият мъж, който седеше на масата, беше по-едър и под наметката му можеха да се различат очертанията на солидна броня. По изражението му можеше да се разчете, че оценява предимството, което цигулката дава в борбата за благосклонността на жените, но не смята да се отказва толкова лесно.

  13. Mercury

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 27

    offline

    След като послуша малко, вече в доста по-добро разположение на духа, Мъркюри отиде при ханджията да разпита къде може да намери капитана на "Буревестникът". Едва ли превозът до острова струваше скъпо, а и в крайна сметка, той беше магьосник - хора като него винаги бяха желани спътници, особено там където можеха да подсигурят добра скорост на придвижване с уменията си.

  14. DM

    fat bottom girl
    Joined: Ное '12
    Posts: 54

    offline

    Мъркюри се приближи към ханджията, който разсеяно бършеш съдове зад бара. Когато зададе въпроса си, той забави темпото и го погледна с лека усмивка:
    -Размисли явно, а? Няма да съжаляваш. Коритото е стабилно, а капитанът е един от най-опитните които може да намериш по-това време на годината тук. Ако има някой който да ви закара до Ашен живи и здрави, то това е Магнъс. Сигурно е отседнал някъде покрай доковете. Предлопалагам ще успееш да го намериш някъде около кораба му утре. Ще го познаеш лесно - единственият кораб с червени платна на пристанището в момента, а и буревестникът на главното платно също е издайнически - ухили се ханджията - колкото до заплащането, да ти кажа не знам. Ще трябва да говориш с него и да се договорите.

  15. Mercury

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 27

    offline

    - Боговете да те дарят със здраве и просперитет, - Мъркюри благосклонно кимна на ханджията и се качи в стаята си на втория етаж. Трябваше да събере малко пътен багаж, да сложи в ред делата си и да подготви малко магии. Животът можеше да е толкова хубав понякога.


RSS емисия за отговорите по темата

Темата е заключена

Темата е затворена за отговори.

Comics Bistro — Форум | Задвижван от bbPress | Дизайн и поддръжка от Ивайло Драганов | Хостинг от ICN.Bg