| Изгубена парола?

Между картинките (част 1)

Авторът на „СтопанЪ” и „Досиетата „Фикс” е ухилен до уши веселяк, с класическа художническо-режисьорска брада и розов тен. Боби изглежда и се държи като човек, с когото разпалено можете да обсъждате както последният филм на Тарантино, така и появата на караконджули по пълнолуние. Петър Тасев (Fan4battle) се срещна с него, за да го попита какво мисли за комиксите, визуалният разказ и българското комикс-общество.

panel_color-lam_008П.Т.: Кажи нещо за себе си – откъде си тръгнал с комиксите например?

Б.К.: Комиксите? Комикситее… Откакто се помня всъщност, комиксите са първата съзнателно харесвана от мен рисунка, която съм видял. Те ме жегнаха най-много по простата причина, че съм ги видял много отдавна – вече не помня кога, някъде седемдесет и някоя година. „Пиф“ беше виновникът да се заинтересувам от комикси и после така се случи, че се запознах в училището с един-двама човека които наистина бяха много навътре със материала, знаеха и френски. И сега, много интересно се получава, че като не знаеш езика, а четеш картинки – по свой начин тълкуваш историята. И после, когато вече си вече научил, виждаш колко интересно и колко по друг начин, нямащ нищо общо с оригиналната история, си си измислял тогава възоснова на тия картинки. Но да се разказва история с картинки ми е било винаги тръпка и то да се разказва по кино-начин, както е във БеДе-школата, за другите да не говорим. Сега като говорим за комикси оттук-нататък – ще доуточним, че става въпрос за европейската школа в комиксите, щото от другата аз не разбирам. Харесвали са ми в даден момент и американските стрипове, и мангата ми е харесвала… За мен комиксът е един вид замръзнало кино, не е илюстрация, не е някаква красива картинка или красива поредица от картинки, това е даже нещо което се случва между картинките, за да оживи цялото действие. Стилът на Ерже, когато бях на 15-16 години, ми направи страхотно впечатление – неговият стил на рисуване и изобщо на разкадровка на комикса. И реших по възможност в този маниер да работя. Това ми е тръпката – да се разкаже една история хубаво и качествено в картинки, като не е задължително техническото съвършенство, а по-скоро замисълът. Да забравиш, че е статично, въпреки че е статично… да има стойност и като лейаут, и като подредба на страницата, да създава някакво естетично усещане само по себе си. Основното е сякаш си в киносалон и всеки панел ти е киноекран – как изглежда страницата не е чак толкова важно. Това ми е целта, това ми е посоката, в която търся нещата.

П.Т.: Да поговорим малко за „Дъга“…

Б.К.: Първата и втората „Дъга“ – за тях се казва, че нямат нищо общо помежду им, само някои от художниците, които са участвали и в двете издания. Какво да ти кажа, някои казват първата, някои казват втората, че е по-свястна… Не може да се делят, просто времената са различни, имаха си стойностни неща и в първата, и във втората. Първата „Дъга“ изигра една много важна роля – да възпита някакъв комикс-вкус, защото комиксът си е отделна медиа – това не е кино, не е илюстрация, това си е нещо съвсем различно и не мисля, че ще се загуби. Друг начин на разказване на история.

П.Т.: Дори не можеш да кажеш че е нещо междинно, защото си е само за себе си.

Б.К.: Само за себе си и е интересно. Никога няма да ми омръзне да правя комикси, колкото и да напредва и анимацията, колкото и да напредва и киното.

П.Т.: То си има свои собствени изразни средства, които не е възможно да бъдат употребени в другите медии.

Б.К.: И са много разнообразни! И се развиват! Идва уеб-комиксът и това е много интересно – комиксът с новите технологии не загубва своето значение, а се развива като уеб-комикс става отделно направление.

П.Т.: Скот Маклауд е написал две книги, или три, за комиксите – как се четат и как се правят, показва механиката. Той е радетел да се използват предимствата на новите течения в комиксите, като уеб-комикса. Като, да речем, огромни празни пространства, които да те накарат да изпиташ някакъв вид очакване, което иначе не може да се направи в комикс-страница а само в уеб-формат.

Б.К.: Може и на страница да бъде, но в уеб-комикса таймингът на нещата е много важен. Таймингът в смисъл на време на излизане, време на показване, монтаж на показване. Вече се доближава малко до киното. Няма нищо лошо в това. По принцип хартиеният комикс си изисква някаква особена подготовка, култура, дето се казва, за читателите, да научиш „езика“. Просто, ако ти направиш много добро нещо, което няма кой да го прочете, се губи смисъла. Трябва да има двустранно отношение. Много е важно да се формира някакъв вкус и някакъв интерес.

sumrak_001П.Т.: Аз специално внимание обръщам на звука. Все пак, текстовите ефекти – това е графичен звук, това е още едно сетиво, с което ти виждаш визуално хартията.

Б.К.: Ти чуваш звуците с очите си всъщност, това е интересното. В комикса звук няма как да се предаде по действителен начин. Другото е панелите. Сега много се говори, че панелите ограничават. Панелите не ме ограничават по никакъв начин. Напротив, създават порядък. Те са ми киноекранът. Сега е много разпространено да се прави комикс без панели и да се говори, че човека се е освободил от робството на панелите. Плюс това, много е важен и шрифтът! Примерно аз още не мога да се примиря, че всичко трябва да е набирано на компютър. Шрифтът за мен е в много голяма степен визия, не е само носител на информация. Просто самият шрифт ти подсказва интонацията на героя. Не е задължително да е с еднакъв шрифт всеки герой, защото те имат различни гласове, един говори дрезгаво, един говори с тънък глас… И това, в зависимост от шрифта, можеш да го подчертаеш и да го покажеш, това е много интересно, и се чудя защо не се прави…

П.Т.: Ти спомена за правилата, които всъщност са неписани, но се подразбират. Различният вид стилистики, изразни средства, която употребява всяка школа.Те са въпрос на възприятие и затова не са толкова закостенели. Може едно нещо да бъде представено по различни начини и точно затова до голяма степен нещата са неписани. Някой може да е записал тези правила, една част от които вършат работа, но няма как да са всички.

Б.К.: Да, естествено. Плюс това си има стил на определения човек. И комиксът е изкуство на двайсети век, все пак, така че в двайсети век нещата са доста по-разкрепостени, няма канони, няма догми. Докато киноразказът е доста съществен, просто да се разкаже една история със средствата на киното, като липсва моментът време.

cest-comment_boite-1П.Т.: Аз исках да те питам, ти спомена за класически неща, за БД-школата, европейската школа… Наистина, може ли да се раздели комикс-света, на източната школа, европейска и американска? Сега вече нещата доста се размиват, но още са видими основните характеристики на европейската и на американската. Макар че за нея не ми е толкова известно, защото като се казва „американската“, основно се разбират супергеройски комикси…

Б.К.: Ами те си имат много як стил. Аз напоследък „Хелбой“ го загледах, много е приятен. Титис ми дава информация, а той е много голям фен на „Хелбой“… и той казва че Минола е бил луд фен на европейското течение и всъщност това му е повлияло. Може би има наистина нещо европейско. Европейските, БД-то са страшно различни, това ми харесва на мен, въпреки че имат общ корен откъдето да се тръгне. Просто виждаш колко много индивидуалности се очертават, много са различни като стил. В американското някак си не мога да го видя това, там всичко ми е хомогенно. Всичките рисуват по един и същи маниер. Имат си няколко течения и направления (сега някой ще ми опонира веднага че не е така)… Но мен това ме опиянява в европейската школа, не говорим само за французите, а преди всичко за французи и белгийци, но там са италианци, там са испанци… Голяма индивидуалност има. Много голяма свобода.

П.Т.: Когато човек е в някаква област, оттам може да види отделните разлики, но отвън всичко изглежда еднакво. Както примерно отвън нас ни гледат като балкански хора, с балканска музика… Но ти имаш ето такава европейска гледна точка и ти изглеждат еднакви американските комикси. А какво всъщност значи БД?

Б.К.: БД е „банд десине“1 , рисувани лентички, рисувани ивици, абсолютно елементарно. В смисъл – както „разкази в картинки“, което е нашето (засмива се). В разни американски форуми БД си го знаят като европейски комикс-формат. То си е наравно с мангата и с „American strip“. „Комикс“ си е американското. Европейското си е „банд десине“.

П.Т.: А те имат разграничението на комик-стрип и комикс като книжка.

Б.К.: Да, комик-стрип е вестникарското. Плюс това, от една друга гледна точка, понеже правех карикатури докато бях ученик и, общо взето, такива злободневни карикатури, исках да прокарам идеята за комикси в едно вестниче. И направих един абсолютно БД, смешен комикс без особени претенции. И този, който отговаряше за тия неща каза „Ааа, това не ми харесва, ти не си ли чел комикси?“, „Ама имаше едни страхотни комикси…“ Той под комикси разбираше някакъв супер лаф, някакви дълги тиради и един герой който седи на едно място и в следващата картинка две геройчета. Но някакви сложни отношения да разискват от сорта на – примерно, Арт Шпигелман, ако си чувал, е американец и е лежал по концлагерите. Неговите комикси са едни графични и са социално ангажирани, сещаш се…

П.Т.: „Маус“ ли беше?

Б.К.: „Маус“, да! Котките бяха хитлеристите2 … Там основното е литературата, картинката само илюстрира, че определен герой говори (засмива се). Но всъщност са едни дълги тиради за живота, може би поднесени по хумористичен начин, но всъщност със социална насоченост. И онзи човек от вестничето това разбираше под комикс и моето тогава го отхвърли, каза „Това е много смешно, безобидно…“, и всъщност глупаво в крайна сметка. „Ти не си ли виждал тия комикси?“ – не помня кое ми посочи точно тогава като пример, но каза: „Един дядо и една баба, там ако знаеш какви хубави работи си говореха, супер“. И викам „Аа, аз не правя такива неща“. Наистина комикса от тая гледна точка не ме интересува. Просто мога да си напиша една книжка и да си я илюстрирам и това ще бъде всичко.

П.Т.: Специално това което казваш ти, е много интересно, аз също съм обърнал внимание на това – една картинка и много текст! Това за мен също не е комикс, това е някакъв вид илюстриране на текст. Една част от американските супергеройски комикси имат такива големи тиради, наистина четеш, четеш дълго. Но за мен комиксът трябва да бъде някакъв баланс на арта и на текста. И текстът да бъде естетически. Все пак, като има много текст, това разсейва, вече не са свързани органично, специално за мен.

hir-page-01Б.К.: Абе то, да ти кажа, и много рисунка ако има, пак разсейва, щото трябва да има и паузи. (засмива се) Точно това е интересното, трябва да има доста празни моменти, без фон, без декор в дадени моменти. Акцент на лица, акцент на близки планове, да има очакване, да има напрежение… Не може всичко да е заето от началото до края на страницата… Сега, последни неща видях супер зализани и супер… да речем съвършени, но те не са съвършени, защото са прекалено изпипани… (засмива се) И, всъщност, в известен смисъл магията се губи, защото не е хубаво да се изпипват до такава степен. Ти залагаш идеята и който го гледа, той вижда идеята. Не е необходимо всичко да му кажеш, защото това ще бъде като един бъбрив човек, който прекалено много говори. И говори, казва информацията която трябва да каже, но след това я повтаря и потретя по някакъв начин, дори и по друг начин. И вече те запушва, губи се идеята. Лишава те от възможността да си го доразкажеш, да видиш това, което е между линиите, между панелите и между линиите. Всичко е вече сякаш е завършено и става мъртво.

П.Т.: А винаги в едно изкуство е много важно да можеш сам да участваш в него и да си го досъздадеш.

Б.К.: Да. Ако искаш да разкажеш нещо чрез похватите на комикса, ще се научиш да нарисуваш дотолкова, доколкото да ти е полезно за разказа. А един художник ако прекалено много е художник, но не е комиксаджия и не е разказвач, той ще направи чудесна картина, но няма да разкаже история в развитие. Има много такива комикси, които носят страхотна естетическа наслада, но не разказват добре историята. Можеш да си ги закачиш на стената тези страници и да ти носят естетическа наслада. Докато един чистокръвен комикс, ако го закачиш на стената, ще си загуби смисъла. Просто, гледаш го, гледаш го няколко пъти и … Няма смисъл освен ако го наредиш цялата поредица, и да минаваш и да я разглеждаш. Различни, различни медии, различни изкуства. Ако се сещаш, в старата „Дъга“ имаше един комикс на Григор Бояджиев „Крали Марко“, който ми направи страхотно впечатление тогава. Сега, наскоро го гледах пак – и ми изглежда безцветен, монохромен, изобщо сякаш дърворезбар го е правил… Не беше комикс, но беше много естетически добре подреден. И какво разбирам аз за тоя човек – той сега е възрастен, сравнително. Той в момента бачкал в Дисни, моля ти се (засмива се), не знам какво точно, концепти. Това е още едно доказателство за благотворното влияние което ти оказват комиксите, защото той всъщност го е научил още тогава, когато се е запалил по кино-разказа. Щото в комикса „Крали Марко“ нямаше кино-разказ, в никакъв случай. Имаше просто едни добре нарисувани страници – тогава е бил доста млад де, все пак. Предполагам че щом работи сега, не е много стар. Не е като авторът на „Хитър Петър“, който е вече съвсем възрастен.

(край на 1-ва част)

прочетете и втората част на разговора

  1. bande dessinée []
  2. “Maus” – американски комикс от Арт Шпигелман, разказващ историята на полско еврейско семейство през Втората световна война. Поляците и евреите са изобразени като мишки, а нахлуващите немци – като котки. []

Tags: , , ,

3 коментара

  1. Четох с удоволствие :) Благодаря за интервюто!

  2. Аз пък си мислех, че преди всичко трябва да ти доставя и естетическа наслада един комикс, а историята да е на заден план… :?:


  3. Dragunoff

    Комиксите отдавна са самостоятелна художествена форма – не са просто смеска от разказ и рисунки, не са и нещо, предхождащо анимацията. Имат си и собствени изразни средства и особености. Магията на комикса идва от панелите и най-вече това, което става между тях – последователност, съпоставяне, темпо, акценти. Историята се доразказва от читателя, а автора трябва умело да я е заложил в страничките, за може магията да се случи. И аз съм на мнение, че един красиво изписан комикс, но без оглед на разказа, ще стои добре на стената в хола. :razz:

Отговор на ДинДен

:) =) :D :lol: ^_^ :wink: :( :eek: ;-( x| :p =] 8) :woot: :silly: :-| :ermm: :unsure: :-/ :sick: :angry: :blush: :love: :kiss: o:) 0.o :dizzy: 0_o :whistle: :sleep: :rightful: :bandit: :ninja: :evil: :alien: :arrow: :!: :?: :mrgreen:

Comics Bistro © 2007 - 2024 Всички права запазени
Съдържанието на сайта е собственост на съответните негови автори и не може да бъде разпространявано без изричното им съгласие.
Разработено от Ивайло Драганов | Подкрепете ни!