година: 2004
страници: общо 200
издател: DC
сценарий и диалог: Peter J. Tomasi
художник: Peter Snejbjerg
oцветяване: Bjarne Hansen
букви: Ken Lopez
по идея на Peter J. Tomasi & Peter Snejbjerg
Връщаме се (или избързваме?) към 1944 г. Последната голяма офанзива на армията на Райха на Западния фронт (същата, в която е пленен Кърт Вонегът). 36 американци са се окопали в старо гробище. Зимата е жестока и войната е сурова. Странна светлина пада от небето. Американецът Крис Ставрос тъкмо е получил печалната новина за смъртта на жена си в автомобилна катастрофа и това окончателно разклаща вярата му. Ловувайки дивеч за да преживеят, няколко янки забелязват немска част от 200-на войника, която приближава техните позиции. 36 се противопоставят на 200, но се случва нещо неочаквано – някои от застреляните немски войници се изправят отново и продължават атаката. Шепа хора успяват да избягат, спасени от тайнствения им боен другар Марк, и се оказват увлечени в епчина битка: немците са скрити нефилими, неуязвимите (освен за желязо!) древни исполини от библейски времена, водени от Зефон, последния григори, паднал ангел. В комикса те са оцелели след Потопа. Целта им през вековете винаги е била да се върнат победоносно на Небето чрез реликви, съхранявани в странен европейски манастир. Марк е центурионинът, който е пронизал Спасителя с Копието на Съдбата и се е сдобил с вечен живот, докато не изпълни мисията си да обезвреди безсмъртния последен григори. Странната светлина от небето се оказва ангелът Сауриел, борещ се с паднал ангел. В битката той изпуска меча си и пада с врага си близо до американците. С общи усилия смъртните и той успяват да обезвредят врага му, след което Сауриел ги заклева да помогнат на Марк в унищожаването на нацистко-нефилимската агресия. На неверника Крис също е отредена голяма роля. Всичко това ги довежда до манастира, който се оказва в същата област, където армията от нефилими, начело със сдобилия се с меча григори, щурмуват криптата за да се доберат до Светия кръст. Кой ще победи? Както се казва, „Бог знае“.
Комиксът има прилично графично ниво, без да блести с кой знае колко запомнящи се моменти. Костюмите и оръжията изглеждат съобразени с периода. Името идва от прочутото стихотворение „Атаката на леката кавалерия“ на лорд Тенисън (британска атака в битката при Балкалава през Кримската война, по същество самоубийствена атака). Религиозните тонове и философии идват леко в повече, но създателите са били наясно, че правят зомби екшънче и съответно си има добри (и доста натуралистични бойни сцени). За мен лично комиксът е интересен като почивка между по-сериозни комикси, ясно е, че при подобна история няма как да е твърде дълбок, но не е и твърде елементарен. Мотивацията на героите е логична. Като цяло мисля, че си заслужава четенето.
систъра
brokeradge