дата: 2004
издател: Vertigo
формат: поредица в 3 броя *
писател: Грант Морисън
художник: Франк Куайтли
букви: Тод Клайн
*
дата: 2011
формат: събрано луксозно издание
страници: 144
И така. Три домашни животни са отвлечени от военните, на които не им писва да правят такива неща. Целта: експерименти с живи оръжия. Представете си куче, котка и заек с изкуствено засилен интелект, пременени във високотехнологична броня-екзоскелет. И разполагащи с всякакви хитри джаджи, предназначени да сеят смърт. Под контрола на армията. Представете си сега, че когато Бандит (1), Тинкър (2) и Пират (3) стават ненужни, военните решават да ги „прекратят”. Животните узнават това. И избягват.
We3 е историята на 1, 2 и 3, които не искат да бъдат „прекратени”, а просто да се приберат у дома. Е, 2 иска и да изкорми нещо по пътя. Котешка работа…
Историята сама по себе си не е крайно специална. Дори основния сюжет не е твърде оригинален. Това, което отличава този графичен роман от всичко друго, което съм чел, е изпълнението. We3 е като учебник за това какво могат комиксите като медиум, ако се използват правилно възможностите, които предоставят. Една прекрасно разказана история, нарисувана с вдъхновение и размах.
Бих искал първо да ви запозная накратко с авторите. Грант Морисън (Grant Morrison) е име в света на комиксите. Родом от Шотландия, на 27 години е поканен от DC Comics да пише за тях и така започва пътят му нагоре. Морисън става известен както с качествата си на нестандартен, но много силен писател, така и с ексцентричността на личността си (ако искаме да сме учтиви; ако не искаме – за мнозина той е напълно откачен). През живота си е бил е част от рокгрупа, дадаист и окултист, самопровъзгласен магьосник и шаман, BDSM фетишист, Морисън е всичко това и всяко друго нещо, което си поиска. Като писател има изключително силни авторски истории, превърнати в комикси от редица известни художници, както и е работил по някои от най-големите, поне в САЩ, поредици за супергерои: JLA, All Star Superman. Има нестандартен подход при изграждането на историите си, който допринася за уникалността на стила му.
Франк Куайтли (Frank Quietly). Също от Шотландия, Куайтли също е работил по мащабни и изестни проекти, редом с утвърдени и доказани писатели: Нийл Геймън (Neil Gaiman) в Sandman: Endless Nights; и Марк Милър (Mark Miller) в The Authority. Има своеобразен стил, който лесно се разпознава в повечето му творби. Отворен е към експерименти и често търси нови и нови начини да разчупва традиционната форма на медума.
Историята мълчи относно това дали двамата са се мацали със синя боя и са крещели името на Уилям Уолъс, но или защото са шотландци, или по някакви друга причина, те се сприятеляват и с времето работят заедно по редица проекти. Сред тях: All Star Superman; Batman and Robin. Но We3, според мен, е най-ценният.
Морисън, като всеки майстор-разказвач, умело манипулира емоциите на читателите и ги кара да съпреживяват историята с главните герои. Просто си знаеш, че много лоши неща ще им се случат и това, че са ти симпатични, само утежнява положението. Почти всеки е имал, има, или е искал да има домашно животно. Това е първата кукичка, която буквално избива рибата – главните герои лесно ти стават близки и тъй като образите им са доста архетипни, е още по-лесно да съпреживяваш с тях като читател.
Куайтли твори чудеса с визията, залагайки на експериментални и иновативни похвати, които на второто четене ме караха за дълго да впивам поглед в страниците, попивайки всичко, изобразено на тях. На първо четене не можех да се спирам много, тъй като историята ме погълна. В We3 има много действие, нетрадиционни ъгли и перспективи. Има мисъл в композицията на панелите, формите и вариациите им. Имам чувството, че авторите са решили да опитат да разчупят максимално традиционния комикс-формат, или по-скоро да преместят границите му далеч отвъд това, с което повечето читатели са свикнали. Има и много кръв – не показно, ей-така, да има. А защото това е кървава история.
Всеки е запознат с използването на образите на животни, вместо хора – утвърден стил в комиксите и анимацията. Тук случаят не е точно такъв – това не са антропоморфни животни, които, абстрахирайки се от визията им, са всъщност хора. 1, 2 и 3 са си животни, измъкнати от уютния им свят на домашни любимци и превърнати в машини за убиване. Но персонажите-животни също са стар и изпитан похват – те се докосват до най-първичните (и, съответно, силни) черти у нас, представени тук в много изчистен вариант – страха от смъртта, безопасността на „дома”, императивът да си част от групата.
We3 ще ви сграбчи за гърлото.
Tags: Frank Quietly, Grant Morrison, We3, графичен роман