Сега малко за творческата "алхимията", която обсъждате толкова яко в СПАМ темата:
Смятам, че всичко може да се сведе до някаква елементарна (защото, колкото по-просто, то и вероятността за грешка се намалява)формула , която е приложима във всеки случай и жанр/стил. Казвайки "всеки случай" имам предвид 95% от случаите или по-малко, но това е повече от достатъчно. Мисля, Борхес с неговия вкус към мистично-имагинарното заключение беше казал, че историите, които се разказват са само четири (сега, не си ги спомням добре, но нещо като - Завръщането (на Одисей в Итака), Търсенето (на Златното Руно), Прераждането/Освободждаването (на Тезей/Минотавърът в Лабиринта) и... мдам, сорка, тук интерпретативната мисъл съвсем ми изневери). Та, макар и (може би) обидно просто, това са 4 истории, които хората ги вълнуват и пораждат ефект у тях. Вече, какъв искаш да е ефекта, това зависи от изборът на детайли и "ъгли" от които да покажеш историята. Но използвайки една (или съвкупност от повече) от тези истории, гарантирано ще имаш досег до вътрешносто внимание на зрителя.
Следователно, това се прилага като модел (модул) за всеки елемент от историята в зависимост, колко искаш да усложниш и задълбочиш нещата. Естествено (за доброто сплотяване и въздействие) се изискват определени творчески качества, това мисля няма нужда да се обсъжда. 
Както и баланс, между разработката на плановете - учудващо - също както в рисуването.
За това смятам, че има няколко общи правила/принципи, които важат навсякъде. От вършенето на селска работа, до майсторското изписване на букви, писане на книга или воденето на сражение.
Azzara каза:
Напоследък често си мисля, че човек се идентифицира с персонажът, който му е най-близък в дадено произведение, а не непременно с главния герой. Примерно в Хензел и Гретел съм Хензел, но главната героиня е Гретел. Обаче в Алиса се идентифицирам с Алиса, защото в книгата няма по-близък персонаж.
Йеп. Напълно съгласен съм.
...
Вживяването е другия главен елемент, сила или стойност, както в някаква физична формула (примерно). И разлчните подходи, дават различен интензитед или поляризация на тази величина. Но отново има общо правило - колкото по-задълбочен и реалистичен е един персонаж/обект, толкова е по-трудно да се идентифицираш с него (или ако стане, недолството от предопределените от разказвача избори ще е по-голямо).
В този аспект, много често главния герои в произведенията е само... "лодка" в която се намества читателят (д-р Фриймън или Бела от Здрач), докато неговите врагове/приятели са повече или по-малко пълнокръвни (освен ако авторът не цели друг обект, също да е "лодка"). Обикновенно, главният лош има няколко основни черти, които го маркират достатъчно, като зъл/негативен/нежелан обект, но той със сигурност има повече история зад себе си, отколкото главния герои. Когато героят има някаква личност, то вживяването е по-трудно. Това зависи изключително от съзнанието на човек, как подхожда към едно произведение, какво иска от него и т.н.
Например - озвучаването на персонажът е голяма крачка и е много лесно да се обърка. Персонаж без глас (и без лице) е много лесно да въплатиш. Но когато проговори (това не е с твоя глас/език), той вече се дистанцира от теб. В случая - гласът съшо трябва да е подходящ за неговото амплоа и характер. Неподходящия такъв, ще развали още повече впечатлението (и ще отблъсне и тези хора, които приемат самия подход).
А, понякога, не е целта на автора да се идентифицираш с героя, но точно да помислиш, какво те различава (или, дали не си приличате прекалено много :lol:). Нямам предвид явната разлика между половете. Например - Разколников от "Престъпление и Наказание" е типаж с който (много) хора не биха искали да се отъждестява, но защо е така - това е хубав въпрос, чийто отговор би имал стойност (и мотивация да отговориш), само ако типажът от който се различаваш е пълнокръвен (и ти си искрен, разбира се).
Към всичко това могат да се добавят още много фактори, които имат значение (както посочи Azzara) - едно момиче читател, ще се идентифицира по-лесно с героинята, отколкото с героя. Към това има значение и в каква епоха е живял зрителят, каква култура има, каква национална култура и каква религия има... избощо много неща, но те не са невъзможно за преценка. И да не забравяме, че произведението има насоченост. Никой не прави произведение с идеята, че то ще се хареса на всички и ще ги доведе до катарзис. Е, има и изключение... 
Например - Bisohock Infinite е насочена пряко към американците. Това е главното позициониране на играта и там тя би имала най-голям импакт (в двете степени на позитивни и негативни отзиви). Но въпростие, котио разисква са достатъчно "генерални" за да има влияние в/у мен и други играчи, живеещи в различни страни и с различна култура (но споделящи сходен интерес).
Пфф... сорка. Изписах цял ферман... дамн. Спирам, защото така ще загубя цяла сутрин (а едва ли ще ви се чете текст х3 пъти по-голям от този)! 
Съжалявам, като остане време ще се опитам да синтезирам нещата. = /
е добре де, момичето е тотален плужек, откъдето и да я погледнеш. ролята й е някъв вариант на уж вече поотминаващата мода на ония мрънкала, емотата. ти какво видя в нея?
и съм съгласен ,че игрите имат някакъв огромен обръч от закони и правила.