прощавайте за фермана
гледам корицата, с която започна цялата дискусия, и си мисля...
превеждам напоследък една книжка за една 12-13-годишна тийнейджърка. една от нейните драми е, че най-добрата ѝ приятелка внезапно я е треснал тийн-хормона и само за момчета и целувки бъбри, чуди се ква да секси рокличка да си сложи, какъв грим да си изрисува... баш са си проблемчета на момиченца в тази възраст, дето почват да виждат момчетата не само като безумни дразнители. разбира се, проблемът с децата си е, че нямат опит, не знаят как да се пазят, не мислят за последствия и общо взето, нямат дългосрочно мислене.
тия момиченца от корицата точно на такива ми изглеждат - дето тамън са пристъпили в тийнейджърството, облекли са си яките роклета, напудрили са нослетата, изписали са веждичките и очичките и е ги на, греят от гордост и увереност, те са желани и красиви. общо взето и в реалността така изглеждат множество момиченца, ако ги оставиш да се носят както те искат. само дето с тоя дрескод почват да влекат и погледи и на много по-възрастна аудитория - и колкото и да ти е странно, Жоро, дори такава, която не желае погледът ѝ да бъде там, а въпреки всичко се озовава, защото макар че мозъкът казва "пипането забранено", очите проектират образи, които са твърде близки до "пипането разрешено".
един приятел веднъж сподели, че много мразел дамско бельо със сладки мотивчета - щамповани сърчица, звездички, мини маус, хелоу кити и прочие. каза, че се чувствал ужасен мръсник, че все едно събличал дете. друг познат пък каза, че не обичал изцяло епилиран триъгълник - по същата причина.
ние сме доста визуални животни, хората, пък подсъзнанието, както е известно, ни е адска плетеница от желания, страхове и интерпретации, базирани на чисто първични импулси. хубаво, ти да нямаш проблем да се контролираш и да разграничаваш разрешено от забранено - не всички са така обаче, както е до болка известно. в този смисъл е неетично и опасно да се играе така със сексапила.
у мен такива подрастващи момиченца будят усмивки отначало, щото си спомням какво им минава през главата... а после тревога, защото вече като по-възрастна и опитна имам идея какво им минава на други през главата. живеем в твърде неморално общество, в което хич не може да се разчита на личните задръжки, и да се оставя бизнесът да се възползва така от инстинкти и желания си е некоректно и безотговорно.
едит: братче, аз докат напиша, появили се сто нови поста. последното, което виждах, когато започнах, беше това.