Comics Bistro — Форум » Благата дума - хвърлен камък ;)

  1. Rotorblade

    Член
    Joined: Май '09
    Posts: 1 339

    offline

    Незнам Лис! ...Което ми напомня, да донапиша втората част и да я постна

  2. Rotorblade

    Член
    Joined: Май '09
    Posts: 1 339

    offline

    На връщане нашата кола водеше. Всички вътре весело се шегувахме върху възможността да се загубим отново около онзи връх. Речено – сторено. Още щом наближихме върха, около който явно се оформяше страхотен транспортен възел, тръгнахме в погрешна посока. За разлика от Леона. Добре че скорострелно се усетихме и заобиколихме върха, което ни коства само 15-тина километра. После седнахме в един аржентински ресторант в Малага, който любезно ни бе посочен от Брат‘чеда. Хватката с този ресторант беше, че плащаш 12 евро (без алкажеца) и можеш да си сипваш колкото си искаш салати, ордьоври и гарнитури (имаше наистина страшно много видове), а едни типчета минават през 10 минути с едни огромни шишове и почват да режат в една огромна наглед чиния на масата, докато им кажеш стоп. Какво да ви кажа – аз съм 115кг избръснат и с измит врат. Николай е по-як и голям и от мен. Другите също не падаха по долу. Е много зле се представихме. Смятам, че момента е психологически – като ти го дават безплатно не ти се яде. На всичко отгоре изпихме толкова бири и други алкохоли, че платихме не малка сума.
    На следващия ден рано при зори тръгнахме за Ронда, на която възлагахме големи надежди. По пътя из планините над Малага срещнахме странна процесия от пелигрими, които се придвижваха с огромни трактори теглещи още по-огромни фургони, с тераски, комини и всичко останало. На най-предния трактор имаше сложена огромна икона. Всичко това се охраняваше от полиция, и пътя му се разчистваше, за да не предизвиква колони и задръствания.

    Ронда се оказа ужасно красива – едно от т.нар. „пуеблос бланкос“, разположено от двете страни на огромно ждрело, свързано с грандиозно изглеждащ мост.




    Слънцето прежуряше като за Август и всички снимаха ли снимаха. След като го обходихме, попаднахме в кръчмата, където се натъпкахме с най-яките тапас и вино.





    След Ронда тръгнахме за отстоящото на 30 км навътре в планината странно поселище Сетенил де лас Бодегас. Казвам странно защото къщите са построени под огромни каменни тераси, които са използвани за „таван“ и „гръб“ на постройките. Така са оформени улиците. Изглежда сюреалистично, затънтено, прашасало и невероятно спокойно.


    виждате ли къде са къщите от "долния етаж" на града!?






    Именно в Сетенил се случи и леката драма с Жулиета - значи решихме ние да минем из градчето с кола…нещо което разбирам, че и местните не се осмеляват да правят. Правеше впечатление, че и без друго тесните улици, ставаха все по тесни, докато стигнахме на едно „кръстовище“, където просто заседнахме между две къщи. Ей тъй на! Големият бонус беше, че остърганите места бяха точно върху други одрани и чекнати вече. Рана върху раната. Поради това излязохме от събитието спокойни, като калкан на лед…и седнахме да лочим кафенце в една от механите – пещери, с които явно бе презапасено това поселище.




    общо взето ако вали - чадър не ти трябва

    Честно казано не помня дали нашата кола се загуби отново на връщане. Сега като се замисля – не. Понеже стана друго. Тръгнахме да търсим Братовчеда, в едно от безкрайните наредени едно до друго селища покрай плажа. Той ни беше казал името и някакъв паркинг, на който оставихме колата и тръгнахме в посока Малага, точно според оказанията. Имало горичка от палми на плажа и паметник на някакъв тип, до който бил магазина.


    палмова горичка. Една от многото!

    На петия километър, разбрахме, че нещо не е наред. При това подминахме 4 палмови горички, една от друга по-еднакви и два паметника- единият с делфин, а другият с жена с разперени ръце, мрачно устремена към морето. Неколцина се върнаха за да проверят дали пък случайно не сме подминали Братчеда и неговия магазин. После Николай му се обади за десети път за половин час за да каже нов ориентир. В това време самолет на червения кръст прелиташе над главите ни. Ники веднага запита братовчет си дали вижда самолета. Отговорът бе отрицателен, обаче след пауза от около две минути, в която се обсъждаха нови опорни точки се разбра, че самолета вече е над братчеда. Кък и!?!? Тоз час се метнахме на колите и отпрашихме за малкото рибно ресторантче на плажа до нас. Този път карахме зад другите и им гледахме сеира. Страшно се забавлявахме, но те издържаха изпитанието. В ресторантчето ядохме много. И пихме джинове. Много. Когато сметнахме за добре да се прибираме, тримата с Деската и Ники решихме да минем по плажа, а по-умните се прибраха по пътя доста по бързо. Ние превъзбудено подвиквахме по огромния пуст плаж и всячески се забавлявахме. После видяхме две малки светещи точки в далечината, близо до линията на нашата къща. Чудехме се някакъв вид маяк ли е това, но като се приближихме по-близо разбрахме, че са хора със светещи неща на главите. Решихме, че са рибари и весело им помахахме, но отговор не последва. Студени типове са тия средиземноморски рибари. Ние тръгнахме, към нашето местно палмово оазисче на плажа, където да направя адските снимки на Ники и Деската. Тъкмо уточнявахме композицията, когато звука на сирени и насочени към нас фенери като тия, с които викат батман, прекъснаха арт сесията ни. От три коли излязаха ченгета и ни наобиколиха. Най-главния се правеше на добър. Останалите просто си дишаха с презрително разширени ноздри – сякаш сме отровен газ или не дотам прясна скумрия. Добрия знаеше и малко английски – каза да не се притесняваме, ‘кви сме били, ‘кво сме били, откъде сме дошли. След като задоволихме нездравото му любопитство ни взе паспортите и взе да говори по една радиостанция и да проверява нещо. Минаха около 25 мин и не ни пускаше. После спря да говори и дойде до нас. Точно в тоя момент дойде четвърта кола с Башшефа, който беше тъп и наглед приличаше на тези полицайчета във филмите, които ги отстрелват първи, още в началото на филма. Направи ми много неприятно впечатление на прост и неук човек. Тъкмо той каза на Николай да си отвори чантата и после го пребърка. Като стигна до портфейла му в който се мъдреха 150 евро, подсмръкна доволно и ехидно и попита за къде сме се отправили с толкова много кеш. Изтръпнах от върха на напомадената си коса, до подметките на стилните ми чепички, тъй като аз носих двойно повече. После се захванаха с Деската, на която почваше да и писва и аха аха да им подири сметка, но някак си се въздържа. Мен не знам защо ме пропуснаха. После се отправихме към Жулиета (забравих да ви кажа, че всичко се развиваше току пред къщата и всички ни гледаха от терасата и ни звъняха, ама ние нали бяхме насрани, не им отговаряхме). Докато вървяхме към колата аз си представях като на забавен каданс как отварят багажника, а в него намират триножника ми, който помислят за поставка на снайпер и ни изпозастрелват на място. Работех и върху втора версия, според която вече са ни подхвърлили плик наркотици и сега просто трябва да ни окошарят. За щастие нищо такова не се случи. Скоро Добрия и Башшефа дойдоха и попитаха кога си тръгваме. Отговора ми „утре“ никак не стана популярен сред тях. Попитаха в каква посока и след като им казахме, че отиваме в Алхамбра, явно решиха, че наистина сме туристи, върнаха ни документите и Добрия ни каза да не се напрягаме защото това било „рутинна проверка“. Представяте ли си какво нахалство. Горе в къщата бушуваха силни чувства и пихме уиски. Лично аз цяла нощ дебнех през прозореца да не ни подхвърлят плик в колата. Трябва да ви кажа, че до 5 сутринта в едната и другата посока хвърчаха полицейски коли на пуснати буркани. Явно нещо ставаше. Сутринта пихме кафе, ядохме и обсъдихме ситуацията. Сметнахме за разумно час по скоро да се отправим към Гранада. Минахме по крайбрежието пълно със невероятни гледки, след това по една магистрала през планината се добрахме до заветната цел. Там след кратка обиколка за намиране на паркинг (който беше под един крайно живописен испански пазар на пъпа на града), взехме такси и се завлякахме до Алхамбра. Там се оказа, че мЕлиони хора със закупени предварително билети, чакат от дни за да видят най-основните атракциони, така че ние се добрахме до билети само за един от тях – известните градини на халифа. Тия градини бяха чудно красиви и също така чудно дълги и пълни с чудно много цветя, подредени в приятен за окото ред.



    Вътре имаше и два три бастиона и други фортификационни съоръжения, които обиколихме. Имаше дълги басейни и фонтани, да се неначуди откъде са карали вода…после видяхме, че е със специален акведукт от съседния хълм. Изобщо оказа се, че живот са си живели халифичетата.






    Самия град погледнат от горе също бе приятна гледка – изцяло бял, прилежно варосан и само с кипариси до почти всяка къща.




    След като се налюбувахме на градините пихме кафе на пазара над паркинга, после се метнахме на колите и отпрашихме към Мадрид.


    аз пия кафе на пазара

    По пътя имаше лек проблем с ненаситната наглед жажда на Леона за масло. Но се замъкнахме в много прилично време в Мадрид, а и бяхме в чудни апартаментчета. Вечерта направих кратка опознавателна обиколка като гид на групата, тъй като само аз бях посещавал Мадрид.


    лудницата на Сол - беше петък вечер - имаше около милион хора сигурно, а тия "статуите" са все така популярни в Мадрид. И невероятно разнообразни, като сега хит са "левитиращите".

    Смея да твърдя, че бях невероятно изчерпателен и за краткото време с което разполагахме, покрих огромен брой забележителности. На другия ден бяхме планирали Сеговия – град, който много желаех да видя. Намира се на около 60км североизточно от Мадрид, така че имахме предостатъчно време. Града се хареса ужасно много на всички – изключително древен и добре запазен. Едната основна забележителност е най-запазеният римски акведукт – невероятна гледка, преминаващ през сърцето на града. Арките достигат 45 метра височина и се извисяват над къщите, а камъните си стоят там без спойка от 2000 години.


    Другата забележителност е стария град – почти напълно обграден от средновековната си крепостна стена. В центъра му се разполагаше страхотна на вид готическа катедрала, в която влязахме.

    В отдалечения край на града има адския замък, принадлежал на ексцентричната австрийска династия, господствала по тези земи.



    Разгледахме замъка, а аз се качих и на кулата, за да видя града от високо. И не съжалявам! Страхотна гледка. После ядохме в една старовремска кръчма, където предлагаха другата основна забележителност – печено цяло прасенце с вид на стъпкано от невероятно тежък кон. В заведението едната сервитьорка се обърна към нас на най-чист български. Оказа се, че жената работи тук за да препитава семейството си и доста и липсва България, тъй като испанчетата се държали доста надменно. Пообщувахме си с нея, хапнахме и отпрашихме пак за Мадрид. Там отпразнувахме рожденния ден на Дидо. На следващия ден натоварихме багажа по колите, освободихме апартаментите и се отправихме на шопинг в центъра. Пръснах неразумно много пари за парцали, след което се метнахме на автомобилите и отидохме на летището, където с голям зор разбрахме как да влезем в отсека за предаване на Жулиета и Леон. Но в крайна сметка нямаше проблем. Край

  3. Lisa

    random
    Joined: Фев '09
    Posts: 4 216

    offline

    начи, кога почваш бизнеса с пощенски картички, че да се абонирам. какви снимки правиш само!
    и чакам и книжките-пътеписи...

    we come, we kill, we claim.
  4. Lisa

    random
    Joined: Фев '09
    Posts: 4 216

    offline

    миналият месец се преместих да живея в Бърно при приятеля ми и по този повод, малко снимки от Бърно 2015, защото тогава го обикалях като турист.

    катедралата Петров по залез

    качих се на камбанарията в 4 следобед, което разбрах, защото ми изкара акъла докато снимах тази гледка:

    в самата катедрала на едно място имаше изложение на свещенически одежди

    и други скромни религиозни принадлежности

    ах, тези орнаментирани книги

    посетих и една капучинска крипта в близост до катедралата - всъщност старият град е толкова дребничък, че всичко е на 10-15 минути пеша
    тук лежи забравихмуимето, някакво командир-страшилище беше

    почива си човекът

    имаше още доста погребани вътре - благородници и монаси от ордена, но няма да ви отегчавам с всичките, затова - групова снимка! усмивкиии!

    а вън от прашлясалата, мрачна и тиха гробница - (пред)коледни пазари на всяко площадче!

    с всякакви джунджурийки и храни. обикалях постоянно подпийнала заради твърде леснодостъпните щандчета с греяно вино.
    на едно място имаше ковач

    човекът си твореше дреболийки на място

    умирам си за ей тия сиренца, сервират се на хлебче и се наричат ощьепок

    коледния дух бе обхванал дори статуите

    и една сравнително скорошна снимка на moi - фонът е тоалетна, било задължително условие за кифла-селфитата

    we come, we kill, we claim.
  5. fan4battle

    ..
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 776

    offline

    Ей, да ти видя лицето отново след толкова години! Изглеждаш с мускули
    Много интересни неща; ковачът има мощна осанка! Зарибяваш с тези сиренца… Страхотно изглеждат.

    А като гледам на Ротора снимките, с тези живописни градчета… Сещам се че японците като видят снимки от Европа, възкликват “ама покривите ви са всичките червени??”. Тук са тъмни или сини основно. А този акведукт…. Wowowow.

  6. Satanasov

    EVIL D!CK
    Joined: Апр '09
    Posts: 394

    offline

    Ротор, трябва да почнеш да пишеш журнали за Nat Geo или други такива списания. Много добре се справяш, заеби хирургията

  7. Vilorp

    3ир-3ир-Член
    Joined: Авг '12
    Posts: 398

    offline

    Или хвани някой да ти форматира пътеписа в брошурка.

  8. Azzara

    Solar
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 400

    offline

    Честито, Лис!

    И аз не умея да си правя неиронични снимки. Това сме аз и шефката в някакъв полу-руски чайна-таун в Бусан в Корея от тоя месец.

    Learn more?
  9. Vilorp

    3ир-3ир-Член
    Joined: Авг '12
    Posts: 398

    offline

    Няма ли фотошоп за тебе да се отлепиш малко от сянката...

  10. Lisa

    random
    Joined: Фев '09
    Posts: 4 216

    offline

    с тоя отразяващ под няма да е толко лесно.
    интересно място, Иво

    we come, we kill, we claim.

RSS емисия за отговорите по темата

Отговор

Трябва влезете, за да напишете отговор.

Comics Bistro — Форум | Задвижван от bbPress | Дизайн и поддръжка от Ивайло Драганов | Хостинг от ICN.Bg