Comics Bistro — Форум » Благата дума - хвърлен камък ;)

  1. vasko

    василаки
    Joined: Юли '09
    Posts: 3 082

    offline

    Браво и благодаря за снимките.

  2. Satanasov

    EVIL D!CK
    Joined: Апр '09
    Posts: 394

    offline

    Ротор, един път не каза "Ела бе, Сатанасе, да се разхойм малко по е@№!$имуйякитеместа!"

    Тва между другото ми беше избора на костюм за бала (ся знаете що не ме пуснаха на купона)

  3. Rotorblade

    Член
    Joined: Май '09
    Posts: 1 339

    offline

    :lol:
    Ма мен!
    Но за костюма незнам - явно си възпитан в епископален дух!? Неразбирам защо не са те пуснали!

    Васко, благодаря аз!

  4. Lisa

    random
    Joined: Фев '09
    Posts: 4 187

    offline

    тия снимкови пътеписи, начи... като видя, че роторЪ е писал в снимките, взимам си чинията и чашата, сядам удобно пред компа и разглеждам, докато си хапвам. и сега трябва да ходя в гент! в хубаво време обаче. чакаме втора част с брюж :P

    we come, we kill, we claim.
  5. Rotorblade

    Член
    Joined: Май '09
    Posts: 1 339

    offline

    Ииии тва чинийката и чашата много ми хареса Лис! То пък е цяло удоволствие да ви споделя човек!! Утре ще се пробвам да напиша останалото!

  6. Rotorblade

    Член
    Joined: Май '09
    Posts: 1 339

    offline

    Белгия II част:
    На следващия ден в ранни зори хванахме трена за Брюж където ни доставиха в 8:00 при ужасно гадно време – ситен дъжд на пресекулки от по 5 мин, съчетан със силен вятър откъм океана. Хотелчето ни обаче беше чудно – стар италиански хотел изпълнявал същата функция и преди 3 века. В центъра всичко беше както си го спомнях освен чрезмерно голямата ледена пързалка на мегдана. Имаше и изложба на Дали, която предвид ужасното време сметнахме за нужно да посетим. Вътре доста се посмяхме. Какво да ви кажа, знаете го Дали – имаше неща като да речем статуя „цирей на момински гъз“, или пък “Уши, нос, гърло“, имаше адски много картини, снимки и скици една от друга по-гротескни и цинични. Насред всичко това имаше препарирани пауни, просто така за разкош. Аз лично си харесах единия от месинговите слонове – знаете ги – онези с дългите крачка.
    [img][/img]
    [img][/img]
    уши нос гърло
    [img][/img]
    [img][/img]
    слонче което ми хареса

    Като излязохме времето беше малко по добре така че със Стамбето решихме да се качим на кулата, която е най-високата тухлена такава в света. Мариета каза че отива по магазините, беше отчаяна че не е натъпкала багажа с подаръци и покупки все още. И така запъплихме ние нагоре, но се оказа че няма асансьор. Тва страшно ме напрегна, понеже съм къде 115 кила и имам проблеми с кръвното, но нямаше как да не се кача. Нагоре стълбата ставаше все по тясна и по-тясна, освен това адски стръмна а имаше и много хора които слизаха. Беше адски клаустрофобично, качвал съм се къде ли не, обаче с толкова зле замислено съоръжение още не се бях сблъсквал. Чак ме хвана страх и започнах да се задушавам от притискането в другите хура, всички изглеждаха леко паникьосани. Накрая издрапахме до последната площадка. Гледката си я биваше, обаче бяха сложили много зле замислена мрежа, което за сетен път ме издразни. Освен това беше адски студено и камбаните виеха тяхната си песен, направо нечовешко. Слизането беше съвсем малко по-добре от качването.
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    тва последното е адския механизъм чрез който пеят камбаните на кулата

    Като слязохме на площада решихме, че преди да продължим да разглеждаме града трябва хубаво да се начерпим с ром и глювайн, щото в тоя студ те кво искат от нас. Като свършихме с начерпването незнам от рома ли, от греяното вино ли, обаче слънцето взе да разкъсва черните талази, така че ние започнахме нашата обиколка на Брюж, а аз направих много хубави снимки.
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    Идвал съм в Брюж и преди, та този път си бях определил няколко цели, 2 от които задължителни – мадоната с младенеца на Микеланджело и един триптих на Бош, който се криеше в местния музей. Всичко това оставихме за следващия ден тъй като бе дошло време за йедини и пийни. Накупихме адските бири и мезета и тръгнахме към хотелчето.
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    На следващия ден първата ни работа беше да намерим църквата с Мадоната. Както всички статуи от Микеланджело, голяма част от които също съм намерил и видял на живо, тази също създаваше впечатление, че е докосната от Бог. Няма друг скулптор като този човек. Наснимахме се на статуята, разгледахме и църквата където заснех един адски съндък с адски зъл механизъм за заключване. После направихме и разходка с лодка, което също бях правил, обаче знаех, че бизнеса се държи от англета и говорят страшен Кокни с невероятно отработени лафчета, така че страшно се изкефих. Но ми зъмръзна куфалницата и мърсоля. Последва музея с Бош. Триптиха беше кански як, но средния му панел се реставрираше по някаква университетска програма за всички творби на Йеронимус. Останалите картини бяха малко смахнати фламандски шедеври, да не светотатствам, ама всички напомнят креватна живопис, жените са грознички, а мъжете да не са ти насреща. При тва тук имаше и някаква експериментална живопис, която просто ни съсипа от смях.
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    Маниакалният Бош
    [img][/img]
    човек който прилича на Тодор Живков с наполеонова шапка. Кък е!?!?
    [img][/img]
    нечовешкия арт
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]

    Влизахме и в доста от шоколадовите къщи. Тва са малки части фабрички за ръчно правени шоколадове бонбони, те са нечовешки, адски красиви, във всякакви цветове, форми и видове. Пет от тях са много известни и просто са символ на Брюж. Та влизам аз в един магазин който си знам още от едно време и почвам да си лафя със Стамбето – обяснявам му значи тва кво е, онова кво е, тва е хубу, онва е тъпо (макар че малко са тъпите неща ), а зад щанда стои едно момиче с дълга ръса права коса и ме гледа и по едно време ми проговаря на чист български с мнооого лек чуждоземен акцент: „Господине, аз разбирам какво казвате!“ Аз явно съм се облещил, но после момичето сподели, че била французойка, учила български в университета във франция, ей така за кеф и искала да говори на щото от години не го била използвала. Направо ми падна ченето. Говореше супер добре, знаеше много неща за България – география и история. Страшно се изкефих. Купих си бонбони – опакова гиии…какво да ви казвам истинско съвършенство. После със Стамбето винаги като говорихме глупости, единия казваше:“Господине, разбирам какво казвате!“ ))
    [img][/img]
    в шоколадовото царство
    [img][/img]
    шоколадова къща заложила на Дали
    [img][/img]
    шоколадови цомби
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    Влязохме също така в един много интересен атракцион: „Разходка из средновековен Брюж” се казваше, Хисториум му викат, има го и из други градове. Много мазно е направен – влизате значи в бившата търговска палата – умопомрачителна сграда за времето си, до която в средновековието е стигал канала и всъщност е свършвал във нея – най-долният и етаж е нещо като огромен зарит басейн, колонада, докъдето са стигали лодките със стоката, за да я обмитят. Както и да е – на входа ти връчват едни слушалки и те пускат по маршрута на малки групички. Пътя е обозначен със стъпки по земята. Има различни стаи декорирани много яко – като пристан, като стар пазар, като баня, като кръчма. Навсякъде има монитори замаскирани като прозорци на къщи или по друг остроумен начин, та да са като естествена част от гледката, както и озвучение от което може да ти настръхне косата. Беше много яко. Цялата фабула се въртеше около местния гений художника Ян ван Ейк и неговия местен шедьовър „Мадоната с каноника ван дер Пале. Беше замислена и направена на филм цялата история и вървеше по мониторите. Беше адски изпипана работа. Маршрута завършваше в твърде интерактивен „музей” в който можеш да се забавляваш със стотици игри, пъзели, викторини на тема древен Брюж, а и те препитват един вид, дали си разбрал историята. Дете да си. След музея пък имаше страшно приятна бирария през която се излизаше така че се почувствахме задължени да изпием по чаша, две тъмно. Излязохме и на терасата към площада – гледката беше нечовешка, да ти стане драго.
    [img][/img]
    предверието на Хисториума
    [img][/img]
    плъхове на пристанището (екрана нещо не ми излезе). Изобщо снимките не предават много добре ситуацията
    [img][/img]
    в ателието на Ян ван Ейк
    [img][/img]
    [img][/img]
    На пазара. Забравих да кажа, че имаше и миризми, които пускаха от някви невидими места.
    [img][/img]
    В банята. Брюж имал много известни бани с прост'утчици в тях.
    [img][/img]
    в интерактивния музей
    [img][/img]
    [img][/img]
    ето вижте - тук отваряш некви чекмедженца и миришеш и те изпитват - коя подправка какво е (те са разправяли по време на разказа-разходка)
    [img][/img]
    Приятната бирарийка на изхода
    [img][/img]
    на терасата
    Вечерта решихме, че никак не е зле последния ден да разгледаме Антверпен, та да отметнем Белгия дет се вика. Речено – сторено. Сутринта услужливите кралски железници ни доставиха в Антверпен. Той се оказа твърде космополитен град, добре устроен и явно доста богат заради търговията с диаманти. Имаше от онези евреи с масурите под всякакви форми, колела под всякакви форми, къщи с позлатени покриви под всякакви форми, замък и най-високата катедрала в северна Европа, пък била тя и само с една кула (средствата за другата доколкото разбрах, епископа ги разходвал за няква война в новия свят, която той подкрепял).
    [img][/img]
    вечерта
    [img][/img]
    в любезните кралски железници имаше човек в шотландска пола. В онова време ми се стори нечовешко.
    [img][/img]
    случаен пясъчен часовник в Антверп
    [img][/img]
    простаци все пак има навсякъде
    [img][/img]
    много известната църква Забравихкакибешеимето
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    Тоя фрагмент от фонтана на мегдана пред кметството на Антверп показва чудовището което тровило и развращавало града преди да дойде Незнамкойси (който е най-отгоре на фонтана) и да го набучи на копието си и убие.
    [img][/img]
    сега се сещам, не беше копие а нещо друго, ама съм забравил...
    [img][/img]
    Къщи със златни покриви...по точно много златни статуи по тях
    [img][/img]
    [img][/img]
    [img][/img]
    Катедралата
    [img][/img]

    Замакът
    [img][/img]
    глави с шапки на сергия за шапки на базара
    [img][/img]
    "циментови" на вид наденици на друга сергия на същия базар
    Тъкмо в Антверпен направих дълбокомислен преглед на велосипетния парк. Имаше нечовешки видове колелета разбира те ли: колело обикновено, колело необикновено, колело за майка с едно дете, колело за майка с две деца, колело тип каручка.
    [img][/img]
    обикновено колело с адски злата дебела верига
    [img][/img]
    необикновено колело с адските гуми
    [img][/img]
    колело за майка с две деца
    [img][/img]
    колело за майка с неизвестен брой деца.
    Късния следобед се понесохме обратно към Брюксел, който ми се видя като столица да речем на Кения. Бял човек нямаше, само араби и цветнокожи, в което няма нищо лошо, просто ме учуди вида им – такива сте виждали само по филмите за Африка – само ананаси и банани дето не им стърчаха от тюрбаните. Като сложим в сметката и 15 минутната разходка на влака през квартала с проститутките и порутените къщи без покриви в повечето места от където минахме се получава чудесна европейска столица. Направо пръстите да си оближеш. Освен това говорят на Френски там, представяте ли си каква наглост!?
    Във фришопа на летището Стамбето отиде да купува R2D2 и C3PO на сина си, а Мариета отиде да се гримира. Лично аз скучаех, напръсках се на аванта с един два парфюма и отидох при Мариета за да я питам знае ли къде е Стамбето, но тя се беше напълно зомбирала, погледна ме с невиждащ поглед и каза:"това май е някаква основа". Веднага разбрах, че разговора тук е кауза пердута, но точно тогава се появи Стамбата и я пита дали са хубави роботите, които е избрал. Отговора беше: "сложих си два различни цвята на двете очи". После ние със Стамбата се отдалечихме и започнахме да обсъждаме Мариета, тъй като дойде време за гейта, пък зомбито продължаваше вглъбено да се маже. Накрая се отказахме да махаме и подвикваме, но за щастие тя взе че дойде и ни нахока, че заради нашето бързане немогла нищо да види. На гейта беше много българско и родно, както винаги. Още щом обявиха бординга на предния полет, някъде за Мугадишо, 250 българи станаха и се наредиха на опашка, така прекараха следващите 40 мин. В това време аз се забавлявах с едно лапе, Карло се казваше, което явно беше наето да почиства летището. Търкаляше се весело и пееше непознат рефрен от детската градина. Пред мен стоеше момиче, което така беше напълнило раницата си, че главата на едно плюшено мече, което явно не е могла да се събере стърчеше нелепо през ципа.

  7. Lisa

    random
    Joined: Фев '09
    Posts: 4 187

    offline

    трябва да си ги правиш на pdf-и тия снимкописи. страшно приятно и благодаря, че пак сподели!

    we come, we kill, we claim.
  8. Rotorblade

    Член
    Joined: Май '09
    Posts: 1 339

    offline

    Благодаря ти Лис, много се радвам, че ти харесват. Само да ме осени малко вдъхновението и ще поразкажа за още едно, две, току виж четири пет места! ;))

  9. Rotorblade

    Член
    Joined: Май '09
    Posts: 1 339

    offline

    В началото на Май сестра ми каза, че я пращали на някакво обучение (тя е учителка по немски) в Германия, та на нас с Иван (мъжа и) не ни оставаше нищо друго освен да уточним градовете през които ще минем, докато я караме натам (на нея казахме, че със самолет, макар и по-академично, всъщност ще и е много тегаво - сама с багаж и сума ти прикачвания ). Така че на 29.06. след работа тръгнахме за чудния град Фрайбург. Градът Фрайбург отстоеше на сериозни километри от Зарата, затова сътворихме калното планче да се промъкнем през Сърбия и Унгария през ноща, а към 10:00 да сме ситуирани в хотел Сахер Виена, където да пием заслужено сутрешно кафе с едноименната торта. На магистралата не се случи нищо интересно, освен, че на една сръбска бензиностанция гонихме една мишка, или май беше гаден плъх!?! След това помня само че се редувахме зад волана с Иван в тягосна просъница, а сестра ми спеше най-безметежно на задната седалка. Сутринта ни завари да спим пред едно място с вид на най-окаян крайпътен вертеп и сигурно такова и беше – като станах да се разтъпча открих под колата гнъсен чехъл, най-вероятно изоставен при бързо отстъпление на тираджия гонен от магистралните сутеньори.


    адската колона гастърбайтери в насрещното

    злата баварка на Иван

    плъхок на магистралата

    Окаяното място пред което се събудихме

    нелепият пацул под колата

    нисколетящи самолети на магистралата

    рафинерията на ОМV

    Като стигнахме в големия и чуден град Виена първо хвърлихме багажа в едно симпатично и чистак ново хотелче в предградията и спазвайки плана в 10:00 случайния наблюдател можеше да види как ушите ни плющят под напора на сахерчето. Последва посещение на Албертината, тъй като видяхме, че им гостуват някакви рисунки на Дюрер, нещо което аз не бих могъл да пропусна без бой (а също и Микеланджело!!!?!?!). В Албертината както винаги бе много забавно - посмяхме се на Кандински, Кокошка и няколко техни съратници, накефихме се на скиците на Дюрер (имаше и няколко скици на приятеля му Бош, което ме докара до пълна екзалтация. Видяхме още ордена „златно руно“, шапката на Наполеон пленена в няква битка с австрийците, восъчен макет на сърце, няколко бални зали (където си направих селфи) и накрая попаднах на адски злобната тайна тоалетна на краля. В кенефа умивалника беше направен от някой си Бош. Това направо ме разби. Заснех се пред умивалника, а като излязохме от Албертината, аз още обяснявах на сестра ми, че умивалниците са направени от Йеронимус Бош, когато видях как общината вдига неправилно паркирали автомобили. Това ме шокира за кой ли път в този чуден град, маниакалните наклонности на чийто жители ми бяха познати от край време. Вдигаха ги по две по три най-вероятно за по-високо КПД (Виенчани са луди на тема КПД), като втората кола беше поставена буквално на кънки. Следващото на което попаднахме беше сватба, като всички сватбари от процесията бяха на файтони.


    фоайето на хотелчето

    сахерчето

    окаян викач на хотел Сахер

    Албертината

    Златното руно

    восъчен макет на сърце

    шапката на Наполеон

    бална зала

    тайния кенеф на краля

    фаянса на Йеронимус

    голямото виенско отвличане на автомобили

    вързване на кънки

    конната сватба

    магазин със зайци който заснех за Мачучата, ама забравих да и покажа - сега открих фотката :))

    Стефансплац

    После се видяхме с една приятелка - Ралито, която живее във Виена, където е омъжена за един австриец. Аз обясних на Ралито с подкупваща любезност, че чудния град Виена вече не е това което беше, че го намирам мръсен, западнал, пълен със забрадки и доста оръфан. Ралито каза, че имало нещо такова. После ядохме по един виенски шницел с по две три бири, да ги видя аз дали не са предали и там фронта, но си бяха добри. После поседяхме пред ратхауса, където започваше ежегодния кинофестивал на открито. Именно там видяхме ексцентрично изглеждащ табун от хора с розови каубойски шапки. Поразходихме се в градините на Хофбург и в центъра. Навсякъде в центъра миришеше на концентрирана на котлон конска пикоч, което ме накара да дам поредно доказателство на Ралито, че града запада...все пак в миналото при такава воня стотици работливи гастербайтери щяха да търкат паветата с четки и изискан препарат. Въпреки всичко заснех два три фонтана и се помъчих да хвана входа на Хофбург цял, ама пак не ми се получи. После си казахме довиждане и се отправихме към пухените си постели.




    в чудния град Виена беше пълно с ретро и класически автомобили

    шницелите

    кинофеста пред ратхауса

    странна украса представляваща кино апарат

    фриволната коВбойска група

    адски злите бутони стоп на ескалатора, които така ме изкушаваха...

    пухената ми постеля

    СЛЕДВА...

  10. vasko

    василаки
    Joined: Юли '09
    Posts: 3 082

    offline

  11. Rotorblade

    Член
    Joined: Май '09
    Posts: 1 339

    offline

    Рано на следващата сутрин потеглихме към чудния град Фрайбург. За пътя ще кажа само, че съм го минавал няколко пъти и е доста живописен, но не можехме да му се насладим, понеже всички се бяха юрнали нанякъде и се образува адското задръстване. Стояхме си ние насред магистралата без да се движим и всички толкова бяха избочили, че по едно време едни пичове извадиха от багажника на колата си и сглобиха едни оранжеви тромпети и на бързо изкараха "Де се губи мойта мила".

    Bauhaus!!! Докато излизаме от Виена

    живописният път

    ето какви возила изпреварвахме!!

    неизвестни свирачи сглобяват тромпетките в задръстването

    и свирят

    оказа се, че имало и т.нар. магистрални църкви...Кък и!?!?

    Като стигнахме удивително красивото езеро Бодензее, нещата загрубяха понеже ни снимаха една две камери - нали бързахме да доставим сестра ми навреме в малкото селище Бухенбах, където ги бяха ситуирали. След като я доставихме на германците, ние се отправихме към чудното съседно село Кирхцартен, където си бяхме букнали хотел. Чудното село се оказа наистина чудно - в него спокойно можеше да си лекуваш кръвното - толкова спокойно беше.

    в това малко поселище оставихме сестрами. Беше съставено от 5-6 къщи, плевни и дворове. По къщите имаше накичени разни неща.

    Пак тамошна къща

    стаята ми в нашия хотел в Кирцартен донякъде напомняше Туийн Пийкс


    Непосредствено след настаняването отидохме в канския ресторант с бели покривки и огромен екран

    разядка

    ресторанта се фукаше с италианска кухня, но на мен такива не ми минават и избрах немската класика

    Брюлето, което ни предложиха беше едно от най-добрите които съм ял

    На следващия ден бях планирал 2-3 замъка за разглеждане така че в ранна доба поехме към Хоенцолерн. Действието обаче се развиваше в т.нар. Швабски Алпи и времето беше дъждовно, вдигаха се адските изпарения от Шварцвалт, така че аз споделих с Иван опасенията си, че келяв замък няма да видим и го надъхах да отидем до Констанс на Бодензее. Града беше ОК , но някак си не ме грабна. Разходихме се по крайбрежната, където видяхме едни малки патета да пъплят по една наклонена стена за да излязат от водата. Едното явно проявяваше интерес към пръста на Иван. Изучаваше го съсредоточено и някак упорито, докато накрая с едно бързо и ловко движение не го налапа до половината. Щеше му се да го налапа целия, ама беше много малко. Заснехме и две три чапли. Явно фауната се развиваше много добре, така че нямаха нужда от нас, затова закупихме винетка от калните швейцарци и се отправихме нагоре по Рейн към чудното малко градче Щайн ам Рейн, на което отдавна бях хвърлил око. Градчето беше пръстите да си оближеш - само цветя и рози. Къщите бяха изрисувани целите като картини. Направихме куп безсмислени снимки, пихме кафе и ядохме по една от прословутите им плодови пити и се отправихме към Базел.




    Адската мъгла по сред лято в Шварцвалт




    Бруталното пате людоед





    Констанс на Бодензее

    една от чаплите

    Канския апарат за паркиране в Щаин ам Рейн. Тези швейцарци разчитат изцяло на самоконтрол, всичко ми изглеждаше тромаво и малко не добре измислено...



    Къщите наистина са нечовешки изрисувани, града прилича на изложбена зала.





    още и още от къщите платна

    плодова пита



    Швейцария по принцип не ми хареса от пръв поглед. За тази страна имам само две думи: "нищо особено". И пътя до там и самия прословут град Базел го потвърдиха. Всред огромните сгради на банки и офиси на фирми, като загноял палец стърчаха трите врати на града, червеното кметство и катедралата от червен пясъчник. Кметството беше красиво, немога да го отрека, пък и добре реставрирано. Наврях си носа и във вътрешния му двор. За университета не ни остана време, пък и ми се щеше да се махнем от този град и педантичните хелветци и да идем да гледаме на спокойно мача (тъкмо вървеше световното) в някоя кръчма в нашето си село, на задушевен шницел и замислена бира.


    една от вратите кули на Базел

    врата в Базел

    интересна статуя пред катедралата в Базел


    Катедралата на Базел...знаех някакви неща за нея, но ги забравих...



    червеното кметство на Базел

    шадървани в Базел

    кръчма в нашето си село

    На другия ден вече времето беше чудничко, слънцето прежуряше и дори Шварцвалт изглеждаше приятно а не зловещо, какъвто е навикът му. С Иван се окичихме до главата с апарати, обективи, стативи и тям подобни фотографки неща и тръгнахме към замъка на Хоенцолерите, за който бях проучил, че е пръстите да си оближеш. По пътя за там всичко вървеше адски мазно и плавно, направо все едно, че си в Германия и това явно ни дразнеше подсъзнателно, защото неусетно установих, че си говорим как можем да преебем системата и да не ни хванат, защото са много прости. Иван започна да кара хулиганската и да изпреварва ей така за спорта (Иван кара адски злото БМВ). Така че не се учудвам че след 8 – 10 км зад нас изскочи адски по-злото ЗЛАТНО БМВ, което ни отвя, мина пред нас, от задното му стъкло излезе екран на който пишеше „полиция – карайте след нас“, а после (след като покарахме след тях и „Полиция – отбийте в страни“. Нямаше как да избягаме от злото БМВ, понеже беше поне 2пъти по голямо от Ивановото, ЗЛАТНО на цвят. От вътре стърчаха главите на двама цивилни ушев. Когато слязоха от злото БМВ, се оказа, че са цивилни само до кръста за да не ги разпознават мухльовците като нас. Надолу бяха като надзиратели на мексикански затвор – огромни пистолети, палки, белезници, стори ми се че видях и електрошок, ама не съм сигурен понеже бяхме наакани. Ушев дойде до колата и с подкупваща любезност ни уведоми, че това било рутинна проверка, разбиришли и да си стоим спокойно докато той ни проверявал документите. Аз обяснявах на Иван, че това е работа на доносници, понеже сме карали хулигански, а от ушите на Иван излизаха тънки стуйки дим от яд. Копса отиде до ЗЛАТНОТО БМВ и сканира на нещо картите ни, после се върна и накара Иван да отвори капака на двигателя, където със специално пригодено огледало на телескопичен прът провери нещо по двигателя. После провери номера на рамата в купето. После провери багажника. В него имаше две гилзи за глигани (Иван е ловджия), но ушев не ги видя и слава Богу инак щяхме и досега да къртим камъни на някоя кариера. После изкозирува и каза че можем да продължим. После пътчетата ставаха все по тесни, но все така чисти и гладички и стигнахме до замъка. Той беше адската кал – имаше си кулички, мостчета и всичко най-приказно. Беше на място, на което се виждаше от километри, но слънцето беше много силно и от кофти страна и не ни се получиха снимките. После се качихме до горе с изплезени езици. В замъка беше адски яко – имаше параклис, подземия, оръдия и всичко както се полага, но ние чакахме да направим тур вътре. Вкараха ни по милост с една група американчета от някакъв хор, които нямаха нищо против нас. Американчетата си приказваха, че спечелили някакъв европейски фест за хорове от цял свят. Като влязохме в замъка една жена с вид на учителка по физика с глава на сепия ни каза да не се въобразяваме много, а да наденем огромни чехли (много смешни при това), които като по покана една леля вкара в залата с огромна каруца. Ние се обухме и всички страшно се забавляваха да се плъзгат по каменния под, но лелята каза, че започва интересния си разказ за замъка и владетелите му. Беше интересно наистина, американчетата задаваха глупави неевропейски въпроси, така че историята на чудния замък ни стана пределно ясна. Бил на Незнамкакмубеше името – палатински електор, който в пристъп на ексцентричност решил, че трябва да си има замък като от опера на Вагнер. После обаче се разорил, сега унука му бил милиардер, ама живеел другаде и държавата само го ползвала така по милост (събираха добри парички), а чехлите били за да не цапат красивото имение на графа. Жената тъкмо хвалеше акустиката на една от залите, когато американчетата я помолиха да попеят. Тя ги зяпна, обаче неможа да откаже и те запяха. И трябва да ви кажа, че беше адски якото, пееха невероятно някаква църковна песен, а акустиката направо мачкаше. После Сепията ни показа още някакви адски айтъми (корони, скиптъри, и т.н.) и си тръгнахме.


    адски злото БМВ...снимката е от телефона ми - нали неможех да насоча срещу ушев апарата си, та не е качествена - неможе да се прецени добре адската му големина и канския му ЗЛАТЕН цвят...

    замъкът

    замъкът ми идваше в контражур и неможах да го заснема добре, което ме гладеше срещу косъма...

    адските туфли на краля







    аз естествено се заснех в кралския кенеф

    Аз бях открил предварително още един замък от другата страна на хребета и поехме натам. И добре че отидохме! Беше нечовешко!! Замъкът се казваше Лихтенщайн и беше разположен на нечовешкото място. Утрепахме се да снимаме. После поехме към университетския град Тюбинген отстоящ на 50 км в същата посока, където много държах да отидем. Университетския град Тюбинген се оказа мноого приятен стар и пълен с млади хора (студенти), някои от които говориха български . Ошетахме го набързо, влезнахме в катедралата, древна и суха, протестантска постройка, превърната от Мартин Лутер, както и целият град в протестантска територия. Атмосферата беше крайно весела и зарибяваща, главно заради студентчетата, които пееха, свириха и изпълняваха различни сценки на всеки ъгъл и на всеки шадърван. Седнахме и ядохме в едно ресторантче. После напазарихме яката от един супермаркет, сакън да не останем гладни посред нощ и се прибрахме в нашето си село да гледаме мач. Забравих да ви кажа, че в това село обикаляхме различни кръчми всяка вечер, но на третата вечер се установихме в най-шумната, където ходиха местните запалянковци и ревяха като магаренца.





    улук в замъка Лихтенщайн


    скамейчица в двора на замъка. Тъкмо в тоя двор заснех главата на Иван на фона на едни рога (ловни трофеи се мъдреха навсякъде), и досега твърдя, че това е най-добрата ми снимка, но Иван ми забрани да я показвам. :lol:


    Тюбинген





    СЛЕДВА...

  12. Rotorblade

    Член
    Joined: Май '09
    Posts: 1 339

    offline

    Имах големи планове за следващия ден. Още след закуска, в ранна доба отпрашихме за Страсбург, град, който от край време си мечтаех да посетя. И не бърках – това се оказа истинска перла в короната! Града е столица на Елзас и е разположен на бреговете на река Ил, точно където се влива в Рейн. Беше потънал в цветя – имаше адските висящи кашпи със разноцветни китки на всеки уличен фенер и мост. А мостове Бог дал понеже започнахме да се разхождаме от „Малката Франция”(La Petite France) – квартал, който е бил център на града през Средновековието. Намира се в югозападната част на остров Гран Ил и има много речни канали по които пъплят адските гемии с туристи. На покрива на повечето къщи имаше дървени колела, които слагат за да гнездят щъркели и да строят гнездата си върху тях. Града беше странна смесица от немско и френско влияние, от протестантство и католицизъм. Имаше страшно много туристи, но някак не дразнеха. Беше слънчево и с тези канали и цветя, направо можеше да полудее човек. Влязохме в една църква, Свети Тома се казваше, където е запазен орган, изработен от Готфрид Зилберман,на който е свирил Моцарт. Епископската катедрала Нотр Дам пък беше нечовешки висока 142 метра (най-високата във Франция и 4 в света) и дантелена, направена от твърде модерния по онези земи червен пясъчник. Но беше окислена и потъмнена заради многото канали из града. Влязохме вътре да видим нечовешката забележителност – механичния астрономичен часовник, който показва реалните позиции на слънцето, луната и слънчевите и лунни затъмнения. Из него имаше разни нечовешки зли фигурки на скелети, светци, ангели, които мърдаха, а пред тях стоеше изоглавена тълпа туристчета, които правеха ли правеха безсмислени снимки. После обиколихме града, купихме си еклери, тарталетки и други чисто френски благини от една сладкарница и се ометохме на юг, понеже трябваше да ходим в адския замък Кьонигсбург.



    из каналите на "малката Франция"



    древно чукало на врата в "малката Франция"


    изискано, нали!?

    Имаше адски много страсбургски гъски из тези канали






    Адските колопки за туриста - местните бири



    случайна украса на стена


    красноречиво доказателство, че града в момента не принадлежи към Германия


    органа на който е свирил Моцарт

    катедралата в която се помещава органа

    Една от многото сладкарници, които уважихме с присъствие

    нечовешката катедрала


    детайли от катедралата



    часовника









    Еклер и тарталетка и на връщане!

    кенеф тип брезова гора на паркинга

    Трябва да уточня, че се намирахме във Франция и този замък макар немското си име също се ситуираше там. Историята му е много интересна. Бил е през по-голямата част от изторията си пруски, и Кайзера го оправил изцяло – лъснал го, спретнал го, абе реставрирал го, ама както германците си знаят. Всичко тва преди Първата световна война. Обаче по силата на някъв кален и унизителен за германците договор замъка минал във Франция. Тогава германците решили да го обслужват и реставрират винаги, понеже е немски, а парите от входа отиват във Франция…Нехора!!! А парите са много, казвам ви. Имало по милион и половина посетители на година – пишеше го на вратата, по 15 ойро – смятайте. Замъкът беше страхотен – много автентичен, много средновековен и такъв един боен замък – личи си че са го обсаждали и обстрелвали. Тура вътре беше страхотен. На входа стоеше двойка френски полицайчета – мъж и жена разбира се. Жената си беше с кепе, коса до кръста навита на артистичен кок и най-необезпокоявано лочеше фанта от един кен, без много много да се смущава. Беше тъпкано с туристи. Жената на входа дето ни продаде билети ни попита от къде сме и грижливо си го отбеляза в една книга – проучват хората ееей, туризъм въртят.


    по пътя


    франсетата полицайчета






    адските оръдия и мортири на една от отбранителните кули

    амбрасура в адски злия вътрешен отбранителен двор


    нещо издрано на една стена

    адската печка в една от залите (трапезарията)





    парадната броня на кралицата





    След замъка се отправихме към своеобразният десерт за деня, на който много разчитах – малкото френско градче Колмар. Това градче е истиски вълшебно, казвам ви! Къщите в Колмар са разноцветни – те са сини, зелени, боядисани в различните цветове на дъгата, което превръща целия град в неповторима гледка. Освен това те са крайно неподредени и нееднакви постройки, с различна височина и създават някакъв „хаос“ , който е изключително привлекателен. Покрай прекрасните разноцветни къщи се минава с лодка през канал, който е спечелил на района името Малката Венеция. Само за ваше сведение там е роден Фредерик-Огюст Бартолди – човека направил статуята на Свободата. Явно за това нейно копие се мъдреше на входа на града. Другото, което биеше на очи бяха цветята, много, много цветя. Навсякъде. Преливаха отвсякъде. Седнахме в едно малко семейно ресторантче, което както всичко във Франция имаше големи претенции и си поръчахме не като французи и на английски, което ни направи крайно непопулярни сред собствениците. Гледаха ни със сбърчени носове, сякаш сме отровен газ или не дотам прясно яйце. Но ни донесоха храната, която беше супер добре приготвена и ние млъкнахме за да си я натъпчем в устите. Незнам дали сте яли нейде из Франция, но съществуват някои особености, които трябва да знаете за да не стоите в небрано лозе…някой път трябва да ви разкажа.



















    адски модерната детска площадка до паркинга в Колмар

    адски злия и модерен паркинг-апарат ...изобщо много модерен беше този паркинг

    СЛЕДВА

  13. Azzara

    Solar
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 398

    offline

    Да се ненагледаш!

    Learn more?
  14. bast

    The Alien cat
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 551

    offline

    Azzara каза:
    Да се ненагледаш!

    точно казано

  15. Rotorblade

    Член
    Joined: Май '09
    Posts: 1 339

    offline

    Благодаря ви Азара, Баст!!

  16. Rotorblade

    Член
    Joined: Май '09
    Posts: 1 339

    offline

    На следващия ден отидохме до Берн все още имах някакви очаквания за този град и тази прехвалена страна. Историческата истина за Берн е, че херцог Берхтолд V фон Церинген го основава къде 1200-ната година като крепост, която да защити владенията му откъм север. Затова той наредил на Куно фон Бубенберг, един от по-големите ербапи в свитата му, да построи град върху малкия полуостров, образуван от река Ааре, върху който лежи днес най-старата част на града. Така че на Бубенберг не му останало нищо друго освен да запретне ръкави и да изсече гората, като в цялата работа по разчистването и направата на града най-мазно се вмъква някаква доста мъглява история за непозната мечка, която имала вземане даване с основателите на града. От там иде и името му. Като цяло Берн се оказа поредната скучнотия в короната на Швейцария…Една улица с наредени покрай нея къщи с цвят „трезво бозаво“. Всички до една + църквите. Нищо цветно освен прословутите „чешми“ разположени на равни разстояния по главната. Тия чешми, шадървани или ако щете кладенци са винаги с интересни ярко изрисувани фигури в горната си част – мечки с копия и брони, маймуни оръженосци, а най-известната е тази на статуята на справедливостта, за който знае немски Gerechtigkeitbrunnen. Под Справедливоста бяха разположени фигурите на местните велможи – император, папа, султан и адвокат, като и четиримата бяха със затворени очи – сиреч всички са подвластни на по-висша сила. Но най-интересното беше, че в една от везните на Справедливоста някой се бе покатерил и поставил празна бутилка от бира. Беше доста смешно понеже онези хора са изключително вманиачени във всяко едно отношение, но не бяха успели да хванат извършителя (вероятно пиян английски турист), нито пък виждаха бутилката, макар да се мъдреше току пред очите им.

    ненормална кола на реномираната марка "Рено", която пъплеше по магистралата към Берн

    други, този път гранични полицаи, които ни спряха и претърсиха

    аз си водех "бележки"

    стряскаща табела на казанчето в кенефа на паркинга

    арт по швейцарски

    адското магазинче с бъчонките пълни с марково виски

    гледки от завоя на реката в близост сме до "мечата яма"

    една от катедралите - забележете цвета - друг в този град няма.

    чешма


    странни фигури, които красяха бозавите сгради

    друга чешма

    Отчетохме се и пред прословутата часовникова кула, която била построена от бишийрета Бубенберг и имала един от най-забележителните средновековни часовникови механизми с движещи се фигури. Тези фигури са разположени на източната стена на кулата и започват да се движат 4 минути преди да удари следващия час, като всичко живо отива там да гледа и снима. Немога да кажа, че ефекта беше огнедишащ, но беше интересно все пак – поне за почитателите на Венъм – имаше кукла Кронос, като тя шутът и петелът били останали още от 15 в., а лъвът и мечките са били допълнително поставени през XVII в.
    На края на улицата се намираше известната яма на мечките (Bärengraben), които като символ на Берн доволно хрупаха зеленчуци и бродиха около реката. Там имаше 2-3 интересни пейзажчета, които заснех. После пихме кафе, разгледахме един много интересен магазин пълен с бъчонки адски скъпи уиските и се изметохме от Берн.


    часовниковата кула...беше си хубава!

    Справедливоста


    гледки от Берн






    мечкаааа

    Отидохме във Фрайбург, който отстоеше на едва десетина км от нашето село. Града беше много интересен, с много стари къщи в центъра, университет (един от трите най-престижни още от средновековието – заедно с Хайделберг и Тюбинген) и много млади хора отново. Около катедралата (на така наречения Мюнстерплац), бяха разпънати адските маси и панаири заради четвъртина финала, който щеше да се състои вечерта. Имаше и адските екрани за феновете, а всички ходиха с цветовете на германия – фанелки, шяпки, знамена. Ние влязохме в катедралата, много ясно, а тя си беше впечатляваща. В града имаше още едни много интересни вади и каналчета, по които течеше вода и децата се валяха из тях. Бях чел, че били измислени навремето за предпазване от пожарите. Други забележителности на Фрайбург са двете „порти“ на града – Обертор и Мартинстор, които са имали стратегическо значение за града през годините и всъщност са порти разположени в красиви старинни часовникови кули.


    една от търговските къщи на площада пред църквата във Фрайбург

    Обертор

    друга катедрала във Фрайбург

    една от "вадите"

    Деца шляпат щастливо във вадите, водейки оживен разговор

    заслужено брюле за мееен!

    На следващия ден с Иван дружно решихме, че Швейцария не ни заслужава  и трябвало да удостоим с присъствието си Франция. Късата сламка бе изтеглена от Дижон, град отстоящ на около 150км от границата. Речено-сторено. Още в първите километри от френската магистрала разликата между Германия и Франция те фрасва през очите. На първо място магистралите във Франция се заплащат и то са едни от най-скъпите в Европа. Освен това гледката силно напомняше България като ландшафт – всичко нахвърляно по полетата, пълно със саморасляци. Ни помен от окосените до където ти стига погледа полета, подрязаните и като че ли по един калъп дървета на Германия. Разликата се виждаше и при преминаване под някой мост – в Германия той представлява здрав, класически и трезв на вид надлез направен навярно от кубист, докато във Франция той е о ла лааа, завъртян с шеметна форма, правещ няколко спирали и изобщо е много арт! Като пристигнахме в Дижон срещнахме известни затруднения с намирането на паркинг, тъй като движението беше изключително сложно и непонятно решено, а и никъде нямаше ни дума на английски. Колко типично за Франция. Града не беше нещо чак толкова впечатляващо, колкото се опитват да го представят френските пътеводители. Както навсякъде из Франция, така и тук, повечето древни и наистина яки сгради са унищожени по време на революцията. Из целия град има едни месингови совички, които са във формата на стрелки и водят към различните туристически обекти и най-вече към древната каменна сова, на ъгъла на една сграда, която ние не си направихме труда да намерим. В центЕра се мъдреше двореца на бургундските херцози, който никак не ме впечатли. Посетихме и една катедрала не много древна на вид, но внушително изглеждаща. В нея заснех една статуя на Жана д‘Арк.


    Кък е!?!? Тва на паркинга, казвам ви!

    градските им туристически велосипеди бяха с много смешни човечета - лепенки

    Добре ли е!? Само питам! Във Франция сме все пак!


    Совичките

    катедралата


    витражите и

    Жана д'Арк
    После обиколихме града, отидохме до адската стара катедрала с нечовешките гаргойли по нея, а сетне попаднахме и на местните търговци от които веднага си купих 7 бурканчета с различна горчица, които още не съм отворил – много са симпатични. Имаше и страшно много други сувенири и прахосъбирачки, които изкупихме без задръжки. На излизане от града заредихме в една бензиностанция в която лежаха две огромни кучета вълча порода. Без малко да се наакам от страх, но се правех на безразличен да не ме усетят песчетата. Те обаче си лежаха мирно и кротко само едното ме гледаше с полупритворени клепачи, уж не го интересувам. Купих си една вода и едни бонбони, за да не ги насъска срещу мен собственика – весел французин с който се разбрахме с езика на жестовете. После побързах да напусна сцената, докато съм още цял. По обратния път решихме, че сме големи аматьори щом сме в Шварцвалт, а не сме видели още изворите на Дунав. Видяхме Рейн, но от Дунав никаква следа. Тогава тръгнахме към едно градче вдън гората. Беше много красиво и алпийско и зелено и подредено и самотно. Изворът и реката след него се оказа пренебрежително малка – приличаше малко на Бедечка, или на Гаговашката бара край Брусарци. Просто човек недоумяваше как може това да се превърне в могъщата река който прекосява половин Европа. Аз очаквах нещо грандиозно и направо бях зашеметен.



    страхотните гаргойли


    площада пред двореца на бургундските херцози


    бургундските херцози били разточителни копелета

    много як магазин с Дижонски артефакти

    Дижонски бонбони (купих си)

    кучета вълча порода

    ям бонбони в колата

    Шварцвалт

    Иван почиства колата от разпльокани бръмбари

    Шварцвалт - нереално чисто е

    по една "селска" биричка в Шварцвалт

    На следващия ден предстоеше отпътуването ни назад към родината. Бяхме си букнали едно хотелче край езерото Забравихкаксеказваше в Австрия. Затова сметнахме за целесъобразно да минем да разгледаме и Нойшванщайн в Алпите пътьом, а от там по малко известни пътища да излезем пред Виена, да я подминем и да цепим към езерото.
    По пътя автомобилния поток адски се сгъсти, пак беше събота и явно германците държаха да покажат историята си на лапетата. Неприятното беше, че явно всички този ден бяха избрали тъкмо Нойшванщайн. Гледките по пътя бяха пръстите да си оближеш, но нямаше как да спрем да снимаме понеже трябваше да бързаме, а бях прочел, че германците са измислили адската подредба за влизане в замъка. Оказа се дваж по адска. Значи всичко беше изчислено по военно му или може би по-добре по германско му. На пръв поглед опашката пред касите беше отчайващо дълга и се точеше в концетрични кръгове като някакъв средновековен змей. Оказа се обаче, че в края се разделя на 5 редици пред пет каси. Забравих да кажа, че като се наредиш има адски ясните табели с описание на това какво трябва да правиш след като си купиш билет, че да не закъснееш за влизането и че ако закъснееш просто гориш. Табелите за разлика от франция бяха на немски, английски, френски, руски и…китайски!!! Нехора! Аз прочетах всичко два пъти и вече бях до касата, купих билети – бяха за точно след 2 часа и 50 минути. Направо да откачиш. От там хвахме автобусчето до върха, а от неговата спирка се отправихме към нечовешкия мост над водопада от който гледката както всички твърдяха била не ме бутай аз сам ще падна. Мостчето (Маринбрюк) беше на около километър над замъка и беше на зашеметяваща височина над водопада, на него стояха адски много хора, които си въобразяваха, че снимките на замъка които са виждали по картичките са правени именно там. Беше доста страховито – все още валеше китайците те блъскаха и жадуваха за селфита на фона на замъка. Ние разбира се правихме съвсем същото. А замъка…замъка беше нечовешки, просто не изглеждаше реален. Зад него се виждаше цялата долина с езерата. Знаете, че този замък е построен от лудия Лудвиг II Баварски, който бил побъркан на тема Лоенгрин, Парсифал и всички тайнствени рицари от немската история и митове. Изобщо човекът си изградил един алтернативен свой си свят, тъй като за около 2 години изгубил 2 войни с Прусия и всички го мразели. Та затворил се той в себе си и решил да си изгради свят, в който да изчезне. И го направил със замах. И разорил страната. Но ефекта е поразителен, казвам ви. Главните стаи в замъка са декорирани само със сцени от германския фолклор, на който се базират произведенията на Вагнер, който пък е използвал средновековните писания на Волфрам фон Ешенбах – виновника за популяризирането на легендите за Светия Граал. Имахме си немски гид, който говореше педантичен английски и ни разправяше интересни неща за всяка стая. Тъпото беше, че подтичвахме из коридорите и залите в стръс, за да не ни догонят другите групи. Поради това неможах да отделя особено голямо внимание на детайлите. А детайли – Бог дал. Най ме изкефи една „стая“ на която викат „Пещерата“ , нещо като таен проход, но направен като истинска 100%-ва пещера и с гледка към езерата. Не беше за изхвърляне и гледката от балкона на тронната зала откъдето освен Баварските Алпи се виждаха и двете езера – алпийското и лебедовото, между които се мъдри стария замък – Шванщайн.


    пътйом за лебедовия замък


    На опашката


    водопада под моста



    гледката от Маринбрюке

    лебедовото езеро

    стария замък

    гледка от замъка

    парадния вход на замъка

    китайчици заспали от чакане под дъжда







    извънземната фабричка на ОМV нощем (на връщане)




    гледки от езерото Какмубешеимето в Австрия

    мелнички

    незнам дали го проверяваха повече на границата...

    И още малко замък:



    Еми това е. Надявам се да ви е било интересно! Ако не ви отегчавам, по нататък ще ви разкажа още нещо.

  17. Azzara

    Solar
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 398

    offline

    Да, аз искам снимка и с извора на Дунав, че не видях такава.

    Learn more?
  18. vasko

    василаки
    Joined: Юли '09
    Posts: 3 082

    offline

    Чудесни са фоторазказите.

  19. Rotorblade

    Член
    Joined: Май '09
    Posts: 1 339

    offline

    Азара, търсих, но не намирих измежду моите снимки нито на телефона, нито на фотоапарата - явно никакво впечатление не ми е направило или пък съм се размечтал за бирата! Самия извор е "хванат" В нещо като кладенец в романски стил, а реката е съвсем малка и невзрачна първите километри. По-късно изчезва и върви под земята доста километри за да излезе на повърхноста и да почне да събира в себе си водите от Алпите. Наблизо е и Рейн - значително по-могъщ дори и тук.

    Васко благодаря ти много!

  20. Azzara

    Solar
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 398

    offline

    Хайте! Тъкмо се върнах от Сиатъл и реших да споделя някои снимки.

    Първата ми гледка към Сиатъл беше ето оттук. Може да се види центъра (downtown).
    Значи, градът е сравнително оживен. Тук са централите на Амазон, Майкрософт, Нинтендо, Старбъкс. Има много езера, заливи, мостове. Има и културен живот.

    Иначе аз бях отседнал в един много спокоен квартал - Фремонт.

    Гледка от улицата. Няма много коли. Тоест, хората си имат много коли пред тях, но няма движение.

    Като ходихме да вечеряме попаднахме на ето тоя трол под един мост. Смачкал е някаква кола, гледам. Иначе аз не съм особено ящен и храната не ме впечатли особено, така че нямам снимки (най-дорбото нещо, което ядох там в щатите беше хамбургер, смятай...)

    Във Фремонт имаше и една статуя на Ленин, която някакъв човек си докарал от източна Европа и я сложил в парка.

    Прекарах доста време в центъра на града. Често минавах покрай тоя фонтан.

    Ето, хората си се плацикат там и никой не цъка с език "хубава работа, ама американска".

    Взехме си билети за разни музеи. Ходихме да гледаме изложения на игри, сиатълска музика (предимно Нирвана), градина, аквариум, лодки.
    На мен най-много ми допадна "градината", която се оказа нещо като стъкларска галерия.

    Като цяло формите ми се видяха вдъхновени от морския свят - миди, водорасли, корали.

    Вътре в залите също имаше много интересни (и огромни) стъклени експонати.

    Ето тук се опитиват да съчетаят сухоземни растения със стъклени растения.

    Всъщност, градинката действително е под сиатълската кула. Space Needle.

    Тя е ретро-футуристична. Първоначално са ѝ викали кулата на 21ви век. Обаче един поглед към силуета на града през 21 век показва, че изобщо не са познали.

    Ето снимка от горе. Мисля, че голяма част от сградите насреща принадлежат на Амазон. Техните офиси са си баш в града.
    Сиатъл е древно селище, но през 19 век някакво момченце запалило града без да иска и всичко изгоряло, та архитектурата е много нова и подредена.

    Ходих и до Ванкувър, понеже беше наблизо. Той е в Канада.

    Напоня на Сиатъл. Нямам снимка от центъра, но е още по-урбанизиран от него. Чух, че 10 процента от архитектурните проекти отива за облагородяване и си правят градинки на покривите и други такива неща. Архитектурата също е супер нова, понеже и Ванкувър изгорял през 19 век.

    Ето тоя мост изглежда много американски и май първоначално е бил частен и фамилията Гинес са сабирали такси като някакви тролове там.

    Тук съм снимал фабрика на един остров в центъра. Бяхме с екскурзовод и не ни даваха много да се спираме. Иначе имаше доста интересни неща за снимане.

    На друг ден успях да се снимам пред първото кафене на Starbucks с чаша latte macchiato.

    Логото е още старото от преди един век. Не знам как са решили да съчетаят понятията русалка и разкрачена в една картинка, но са се справили учудващо добре.

    Това кафене е на супер оживено място - на пазара. И има половинчасова опашка пред него. Както и пред пирошките. Кафенето е вдясно, а вляво има дълги стълбища към кейовете.

    Накрая успях да погледам и океана. То там е доста закътан залив, де. Не е баш океана, няма вълни, но е доста дълбоко.

    Тоя кораб-планина е сиатълски.

    А това е снимка на града от корабче. Сградата най-вдясно е била най-високата първоначално, ама сега е доста ниска.

    Ама защо на снимката пише Лондон? Къде е имениeто на Бил Гейтс? И има ли Ивайло друго яке освен тоя отровно-син дъждобран? Отговори на тези и други въпроси - някой друг път.

    Learn more?
  21. vasko

    василаки
    Joined: Юли '09
    Posts: 3 082

    offline

  22. Rotorblade

    Член
    Joined: Май '09
    Posts: 1 339

    offline

    Супер!!

  23. bast

    The Alien cat
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 551

    offline


    хладилника

  24. Rotorblade

    Член
    Joined: Май '09
    Posts: 1 339

    offline

    Май дойде време да разкажа за чудните ни приключения в още по-чудната страна Андалусия. Значи от мен да знаете Андалусия е област от Испания, твърде гореща и буквално и преносно. Та в края на Май стегнахме куфарите (Wizz милостиво ни разреши по 31кг така че бях помъкнал света) и се отправихме към летището. Бяхме подранили доста, та се наложи да пием бира в кръволокското кафене на летището, където обаче по най-невинен начин и искам да подчертая съвсем без да искаме, откраднахме кутийка бира, така че на излизане салдото беше положително. Чекирането мина мазно макар, че отново си бяха нагласили скенера на зигерка. Така, че след като летищния работник, мъж с брада като Ботьова ме претърси, си събрах най чинно партакешите и се отправихме към гейта. В самолета нашата част от групата бяхме ситуирани на последния ред. Седалките бяха на отстояние едно бедро от предната и нямах избор – ако неисках да полудея трябваше задължително да ям и пия. Веднага си закупих така изкусителната оферта на Уиз еър – пищовче Джони + кола и фъстъчки на неустоимата цена от 6 ойро. Когато стоката дойде веднага ме фрасна през очите маломерния размер на уискито – то сякаш беше направено от майстор миниатюрист. При второто минаване на стюардесата ядох легендарният сандвич на Уиз със следи от шунка. Както и да е криво-ляво се добрахме до Мадрид, където взехме под наем една чисто новичка Жулиета и един чисто новичък Леон. Въпреки невръстната им възраст, те все едно бяха минавали през храсталак от бодлива тел, така че ги заснехме и след кратко пререкание с момчето (което между нас казано приличаше на нещо довлечено от котката и забравено зад щанда) потеглихме към чудното селище Забравихкаксеказваше на 60тина км от Мадрид. Там спахме, а на другата сутрин продължихме към заветната Андалусия. Пътьом не липсваха знаци, че наближаваме – покрай пътя в ла Манча се мъдреха мелници, а като влязохме в ел Андалус сегиз тогиз се виждаха чрезмерно големи метални черни бичета (които в последствие разбрахме означават, че на мястото има ферма за бичета), а тук таме и огромни китаристи (какво означават китаристите- вие преценете…аз все си мисля, че колкото и да е странно означават школи по испанска китара).

    с откраднатата бира

    скъперниците от Wizz

    в село Незнамкаксеказваше

    Жулиета, Вики, Ники

    Ла Манча


    бичета


    красивата магистрала към Малага - цялата в закуми

    Калния план беше да стигнем до Малага, където бяхме наели чудничко апартаментче на плажа, но пътьом трябваше да разгледаме Кордова. Така че някъде към 11 часа бяхме в Кордова и дрешихме по уличките и. Навремето тя е била столица на Халифата, с една дума – голяма работа. Там има няколко задължителни неща за разглеждане – на първо място Мескита огромната джамия – единствената запазена от средновековна Испания и една от най-големите в света. Само че бяхме пристигнали по обяд и естествено бяха затворили, с обявен вход – 3 часа следобед. Така, че заобиколихме Мескита за да поемем от лудницата около огромните и стени, където беше свърталището на продавачите на сувенири, кафененца и ресторантчета предлагащи тапас и тънки специалитети. Имаше адски много туристи, които купуваха като обезумели. След като излязохме от лабиринта на Худерията се отправихме към римския мост над река Гуадалкивир и кулата на отсрещната му страна, откъдето смятах да направя канските снимки. Там се разделихме защото хората искаха да замаляват в някоя кръчма. Останалите пресякохме моста и влязохме в торе де ла Калаора, която се оказа музей на историята на мавританската култура.
    После побързахме да се присъединим към останалите в една доста мазна кръчмичка до стената на джамията, където се натъпкахме с бичи опашки скариди и всякакви други мръвки и вино. Беше много добре.


    Ники разяснява нещо в Кордоба

    Кордоба тънеше в цветя






    на моста

    моста от кулата

    мескита от кулата

    въпреки вида си беше страшно вкусно

    После влязохме в Мескита, която се оказа невроятна сграда. В двора и имаше горичка от портокалови дръвчета с едно шадърванче. Сградата беше наистина огромна тъй като всеки следващ султан я е разширявал за да има място за повече молещи се. Веднага се разбира защо не са я разрушили конкистадорите – невероятна гледка е вътрешността и с двойните арки копиращи римски акведукт и 824те колони, всяка с различен капител…Създава се някакво впечатление и усещане за вечността. Арките са от два редуващи се цвята – червени тухли и бял камък. В средата под големия натиск на Цвърквата всичката тази красота е разрушена и е вграден един огромен според мен бароков параклис – Тесоро. Гледката на всички музайки и музайчици в мавританската част, правени от византийски майстори е просто огнедишаща.
    Като се нагледахме се запрепъвахме обратно към колите, като пътьом не пропуснахме да пием, кой кафе, кой бира, кой като мен кафе, бира и домашно приготвено лимоново сорбе. Последното беше само за тънки познавачи.
    Пътя до Малага беше доста приятен, макар и доста дълъг. Минахме през една планина с адските върхове, един от които в следващите дни заобикаляхме като гламави от всички страни, но затова ще ви разкажа по натам.









    Мескита и уличките около нея



    Мескита отвътре

    вълшебното сорбе


    Местенцето в което се ситуирахме долу в Малага беше просто пръстите да си оближеш – един път ни разделяше от доста широка плажна ивица на която се мъдреше едно оазисче с палми. Имахме си огромна тераса, второ ниво с друга тераса и барбекю. Тъй като още не бяхме се оборудвали с храница, сметнахме за уместно да посетим най-близо отстоящото от нас ресторантче на плажа и да ядем морски благини. Всичко се оказа супер- прясно, в големи количества и добре приготвено.


    плажа пред нас


    средиземно море от терасата ни

    На следващият ден решихме, че трябва да си „починем“ и да разгледаме Малага. Почнахме от крепостта (мавританската Алкасаба), която се извисяваше над града и от която се разкриваха жестоки гледки надолу към града и пристанището. На равни интервали спирахме за да спадне пулса ни до трицифрено число и за да се почудим как аджаба са ги превземали тези крепости. Горе дружно пихме кафенце и решихме да не влизаме в самата крепост понеже честно казано вътре се помещаваше …май археологически музей, пък ние тия работи ги знаем и не ни беше „мъст сий“. Затова се понесохме надолу към ботаническата градина където направихме снимки на групата, а после и към центъра и катедралата на града, която отгоре изглеждаше впечатляваща. Стария град беше доста приятен и шарен. Оборудвахме се със сладоледи и разни други занималки и ближейки весело се отправихме към катедралата. Тя се оказа жертва на все същата съдба, каквато бях виждал и на много други места в Европа: макар и внушителна, от далеч личеше липсата на втората и кула – епископът източил париците и ги вложил във войната за независимост в Америка. Вътре също изглеждаше внушителна, с малко странната за мен и чисто испанска амалгама от суровост и префърцуненост, чисти линии и натруфени детайли…ще ми отнеме доста време да го обясня. След това се залутахме из лабиринта от улички, където закупих фламенко комплект за малката ми племеница, който включваше червени обувки с токченца, червена рокля на точки с волани, ветрило и роза за косата. Обядвахме в едно ресторанче из тесните улички в близост до катедралата като всеки разглеждаше доволно пакетите с прахосъбирачки, с които подсилихме местната сувенирна промишленост.






    папагалчета се крият из палмите



    еднокулестата катедрала


    около еднокулестата катедрала

    в катедралата

    След това се срещнахме с братовчеда на Николай, който е едър собственик по тия места – има си два магазина за сребра и разни други работи по бордуолка. Трябва да ви кажа, че Малага и околните селища отдавна са свързани в нескончаем конгломерат от селища, които нямат резки граници, а просто преливат едно в друго, така че се метнахме на колите и последвахме братовчеда Диян към някакво много файско яхтено пристанище наблизо, където също имал магазин. Когато наближихме, карахме зад едно туристическо влакче, което изведнъж влезе под земята. Оказа се, че и нашия път е натам, тъй като това моля ти се било паркинг. Оставихме там Жулиета и Леон и се отправихме към пристанището, което мязаше на вчера построено от архитект, комуто са подшушнали, че тази година Гауди ще е много на мода, но на него не са му достигали материали и възможности. Хотелите бяха интересно и ексцентрично разположени, плажът беше кански широк и красив, все пак това беше част от коста дел сол, но някак си не се жегнах. Обаче беше интересно да се види като експириънс, така че седнахме да пием бири. Поне седна мъжката част от компанията. Женската част се изнесе със скоростта на житни бегачи по магазините, където не малки суми размениха собствениците си. Ние пиехме бири и гледахме огромните риби, които плуваха между хотелите на пасажи и обсъждахме, колко са глупави, защото ядяха плюнките на хората, а когато им хвърлихме царевица (която ни бяха дали за мезе за бирата), ефекта беше направо поразителен. Така се хвърлят крокодилите по горното течение на замбези, когато гнутата преминават реката. Когато дамите се върнаха, по блесналите им очи разбрахме, че денят за тях не е бил загубен. Немога да кажа същото за погледите на съпрузите им, в които лично аз прочетох известно количество мъка. Най-доволна от всички беше талисмана на групата Вики, която е дъщеря на Николай и Деси и официален ангел на групата.


    влакче потъва под земята



    Както и да е, решихме, че щом всички са доволни, можем да се отправим към дома, където да си направим угощение с нечовешките количества храна закупена сутринта от местния супермаркет. Така, че се метнахме по колите и тук стана първата ни повторна среща с върха, за който ви говорих. Имахме неблагоразумието да караме пред колата на Явор и Дидо, които явно се ориентираха по добре в лабиринта от магистрали, който се виеше като косите на горгоната Медуза и с Николай сметнахме за добре да хванем отбивка, от която нямаше слизане. Наложи се да бъхтим 30км в тотално противоположна посока (до онзи връх), където успяхме да направим обратен завой и след около 40 минути се добрахме до дома. Там вече барбекюто на покрива цвърчеше, фурната пушеше и масите се прегъваха под тежестта на блюдата, така че не ни оставаше нищо друго освен да цапнем по няколко уискита и да обсъдим плановете за следващия ден.


    калният връх

    Явката и Дидо правят бардикюту


    закуска в ранна доба преди тръгване за Севиля пред изгева над Средиземно море - незаменимо

    А те бяха свързани със Севиля. Тя отстоеше на около 300 км на северозапад, така че речено сторено – в 11:30 часа на следващия ден бяхме там. Тъй като паркинга, на който попаднахме беше ситуиран в „еврейския квартал“ – барио де Санта Круз, започнахме обиколката си от там. Този квартал е много стар и представлява лабиринт от много тесни улици, сегиз тогиз с изрисувани къщи. Още на десетата минута бяхме седнали в една много приятна бирария, където всички се възползваха от гостоприемството на кръчмаря. Отгоре над главите ни висяха огромни късове хамон от всякакъв вид. След почерпката се отправихме катедралата, като на всеки ъгъл спирахме за да надничаме я в кръчмите, я в къщи от които се носеше фламенко и които се оказаха школи за танца, навсякъде миришеше на храна…изобщо предлагаше се всичко онова, с което се свързва по принцип тази част на света. Катедралата се оказа могъща готическа грамада, леко безформена отвън и невъзможна за заснимане (третата най-голяма в Европа). Над нея се извисяваше кулата Хиралда играеща роля на камбанария. Всъщност в миналото кулата е била минаре на джамията която е била разположена на това място. На входа на катедралата имаше дълга върволица от хора, но опашката вървеше сравнително бързо така че скоро успяхме да влезем. Докато чакахме се забавлявахме да гледаме копие на ангела, който изпълнява ролята на ветропоказател на върха на Хиралда.


    тесните улички на еврейския квартал

    една от многото школи за фламенко - крадлив поглед отвън



    уличките

    бирарийката


    катедралата

    Хиралда

    ветропоказателят

    Вътре катедралата се оказа грандиозно помещение, отново сплав от надменна строгост и разкош. Главният олтар се оказа невероятна фламандска „дантела“ изработена от 2,4 тона злато плячкосано от инките и ацтеките. Изглеждаше толкова нереално, човек не може да повярва, че е възможна подобна безсмислена разточителност, подобно фиаско от детайли. След като ченетата ни си заеха обичайните места отидахме да видим и гроба на Христофор Колумб…или на сина му Диего – не е съвсем ясно. След което тръгнахме към върха на Хиралда. Интересното в тази кула беше, че няма стъпала а се икачваш плавно, което е поради факта, че в миналото до върха и мюзеинът се е изкачвал на кон. Горе се виждаше и мястото където е стоял коня и т.н. особености. Гледката както винаги беше огнедишаща – невроятната Севиля, с бели, като покрити с глазура от немски коледни бисквити къщи, кули и арени за бикове и портокалови горички за разкош. Нечовешко! След като се нагледахме заслизахме надолу за да търсим къде да обядваме. Честно казано попаднахме на една чисто испанска…бих я нарекъл закусвалня, където се викаше много и можеше да се опитат разни странни и не дотам странни неща за ядене. Беше интересно и поучително, но не чак дотам, че да останем дълго. От закусвалнята се откриваше нечовешката гледка към Торе дел Оро – кула в мавритански стил с тънки палми покрай нея, разположена на Гудалкивир, от където са тръгвали Колумб и Магелан към Новият свят. Кулата се нарича така , понеже навремето върха и е бил златен, а и вътре са се съхранявали златата плячкосани от Америките. Създаваше впечатление за източен разкош. Изобщо всичката тази мудехарска архитектура, наред с готическите и ренесансовите сгради придават изключително екзотичен и романтичен вид на тази част от Испания.


    златния олтар

    Севиля от Хиралда

    крепостните стени


    златната кула

    След като разгледахме кулата се помъкнахме през парка към „Плаза д‘Еспаня“, построен специално за Иберо-Американското изложение през 1929. Мястото е изключително красиво, грандиозно…наречете го както щете. Представлява гигантски полукръг от сгради пред които минава канал с мостчета и цветя. Сградите са облепени с шарени гледжосани плочки, които представят моменти от историята на Испания. Докато аз се шматках и правих „шедьоври“ с фотоапарата си, Николай нае коло-рикша за четирима, с която тръгнахме из парка, където имаше доста странни сгради – представляващи павилионите за изложението.



    На връщане нашата кола водеше. Всички вътре весело се шегувахме върху възможността да се загубим отново около онзи връх. Речено – сторено. Още щом наближихме върха, около който явно се оформяше страхотен транспортен възел, тръгнахме в погрешна посока. За разлика от Леона. Добре че скорострелно се усетихме и заобиколихме върха, което ни коства само 15-тина километра. После седнахме в един аржентински ресторант в Малага, който любезно ни бе посочен от Брат‘чеда. Хватката с този ресторант беше, че плащаш 12 евро (без алкажеца) и можеш да си сипваш колкото си искаш салати, ордьоври и гарнитури (имаше наистина страшно много видове), а едни типчета минават през 10 минути с едни огромни шишове и почват да режат в една огромна на глед чиния на масата, докато им кажеш стоп. Какво да ви кажа – аз съм 115кг избръснат и с измит врат. Николай е по-як и голям и от мен. Другите също не падаха по долу. Е много зле се представихме. Смятам, че момента е психологически – като ти го дават безплатно не ти се яде. На всичко отгоре изпихме толкова бири и други алкохоли, че платихме не малка сума.

    СЛЕДВА

  25. orehovka

    мускетарка
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 646

    offline

    :thumbsup: :thumbsup: :thumbsup: :thumbsup: :thumbsup: :thumbsup: :thumbsup: :thumbsup: :thumbsup: :thumbsup: :thumbsup: :thumbsup: :thumbsup: :thumbsup: :thumbsup: :thumbsup:

    Gangnam style!
  26. Satanasov

    EVIL D!CK
    Joined: Апр '09
    Posts: 394

    offline

    Първо, Ротор, иде ми да дойда и да ти пукна гумите някой ден.
    И второ тоя бик ламаринения са го откраднали от нашия двор от ресторанта!

  27. Rotorblade

    Член
    Joined: Май '09
    Posts: 1 339

    offline

    :lol:

  28. vasko

    василаки
    Joined: Юли '09
    Posts: 3 082

    offline

    Чшшшшшшшшшшшшшш... луда работа!

  29. Rotorblade

    Член
    Joined: Май '09
    Posts: 1 339

    offline

  30. Lisa

    random
    Joined: Фев '09
    Posts: 4 187

    offline

    кога ще ти правим книга със снимкописите... жестоки.

    we come, we kill, we claim.

RSS емисия за отговорите по темата

Отговор »

Трябва влезете, за да напишете отговор.

Comics Bistro — Форум | Задвижван от bbPress | Дизайн и поддръжка от Ивайло Драганов | Хостинг от ICN.Bg