Oooo незнам ман, обаче с удоволствие бих се заел с нещо такова!
Comics Bistro — Форум » Благата дума - хвърлен камък ;)
СНИМКИ
(1788 отговора, 73 участника)-
-
НЮРНБЕРГ, МЮНХЕН
На 25 Ноември бях на гости у Стамбето, където на сладка раздумка решихме, че е безобразно дето още не сме ходили на концерт на Biffy Clyro, пък той Стамбето им е дай хард фен и големия му шлем е да иде още само на мач на Ливърпул. Веднага стана ясно, че въпросните скотове (от Шотландия са) имат турне из Германия и по конкретно на 05 Декември са в Мюнхен. Моментално бяха обсъдени възможности, събрани хора и до по-късните часове на ноща бе изготвен кален план включващ посещение на концерта и по мое настояване прошнуроване на Коледния базар в Нюрнберг, славещ се като един от най-старите и значими в Германия. Така че оставаше само да си пусна отпуска (която в последствие ми излезе през носа). На 2 Дек. към 8:00 подгрях опела, събрах Стамбето и Мариета (която здравата се беше наточила да пазарува) и минахме да вземем от тях Бисер. Бисер е приятел на Стамбето и Мариета, има си заведение и доста е походил из Германия, а освен това има златни ръце.
Свършихме още 2 – 3 неща, та стана по икиндия, което мен много ме раздразни и постоянно потропвах нервно с крак. Затова когато всички се натъкмиха подадох мръсна газ и след час и половина вече заобикаляхме София.
ние в колатаНа границата тоя път не ни питаха дали отвличаме Мариета, нито пък сърбите се заядоха дали имам аварийно чукче. Така че се промъкнахме покрай Димитровград където винаги дебнат копсове и навлязохме в прохода към Ниш.
прохода към НишИзлизайки на магистралата започнаха нескончаеми и добре изчислени регулярни спирания за цигари, ядене и пишкане. Всички искахме да се измъкнем по-скоро от Сърбия и Унгария и да влезем в цивилизацията. Това стана по мръкнало, та от Австрия много много невидяхме, освен примигащите светлинки от безброй многото „вятърни мелници”. Бяха хиляди и супер призрачни, примигващи в тъмнината, направо ми взеха акула, снимах ги с телефона докато карах, ама не ми се получи. Пък и трябваше да внимавам, щото вече карахме с бясна скорост из алпите. На едно място за почивка от към германска страна където имаше изряден кенеф и пишеше че има безплатен wi fi спряхме всеки да върши каквото му е на сърце. На паркинга нямаше жива душа. Тъкмо излязох от изрядно чистата и оборудвана с течен сапун, хартия за ръце и дори сешоар тоалетна и се натъкмихме в колата, когато някакъв нахалник почука с фенер на стъклото ми. Оказа се че били немски ченгета – жена и мъж, на които българската ни регистрация никак не им направила добро впечатление. Събраха ни личните карти, влязоха в BMW-то си и взеха да ги проверяват в няква машинка дето светеше през прозореца. Аз ядях нервно бадеми, но след малко жената ми върна китапите и пожела лека вечер. Ние веднага се изметахме в посока Пасау, което надлежно заобиколихме защото плана беше да отидем 200 км на север, където Стамбето бил намерил много приятен Нисан и искал да го огледа, щото миналата седмица си продаде колата. В това време Бисер чоплеше нещо из телефона си и подозрително мълчеше. Изобщо те двамата с Мариета се бяха отдали на безметежен сън и почивка и само ние двамата със Стамбето си говорихме отпред. На разсъмване след тежък преход през алпите достигнахме малкото чудно градче Ронебург. Там тъкмо се разсъмваше. И беше студено. Колата можела да се види след 9:00 така че веднага намерих безплатен паркинг и тръгнахме да разгледаме градчето.
тръгваме да разглеждаме градчето.
То беше чисто и подредено, имаше си замък,
замък
замакът си имаше тайна врата:
градината на замъка беше замръзнала:
Града разполагаше още с езеро,
къщи с дървени ребра,
по-големи каменни къщи
статуетка изобразяваща дебела жена, на един от прозорцитеи църкви.
Оказа се че имало и нощен живот.
нощен живот в РонебургНа една тераса имаше куче – вълча порода, което ни лаеше сигурно щото бяхме българи. Аз пък го заснех:
куче вълча породаНякои раннобудни немци вече ходеха на ляво надясно и истински недоумяваха какво толкова снимам.
Колата се оказа пълен ташак, дори не загасих двигателя, само майсторите (Стамбето и Бисер) я разгледаха. След това се качиха в опела и ми снесоха пъкления план на Бисер, който бил открил някакъв си много кален голф, ситуиран до Дрезден. Дрезден отстояваше на още около 200 км в северна посока, а до вечерта трябваше да сме в Нюрнберг и да ядем мръвки с глю вайне на площада пред катедралата. Така че доста се изнервих и мрънках през целия път, още повече че голфа се оказа по-голям ташак и от глупавата кола на Стамбето. От яд навръщане пак заснех "мелниците":
Както и да е, към 4:00 часа вече търсех място за паркиране в Нюрнберг. Този преход излезе 1800км към 30 часа нон стоп каране – не ви го препоръчвам. Бисер и Стамбето бяха ходили и друг път по тези места, така че ми показаха едно много мазно място за паркиране, под един мост.
под мостаПосле се отправихме към хотела, който беше на култово място в самото сърце на стария град и подозрително евтин. По-късно се разбра защо.
по пътя към хотела
култовото място на хотелаАз обаче неразглеждах кой знае колко понеже имах мерак да ходя да ям вурстове и пържоли и да пия глю вайн и туй то! Като излязохме отвън града преливаше от хора всички пиеха ядяха и беше супер забавно, още повече че имаше и сергии с интересни неща, които си оставих за другия ден.
празнични украси
хора се щурат
катедрала
сергии с интересни неща.Обходих ареала с навряно в уста хлебче с тамошните найденички и димяща чаша греяно вино. Истинска класика!
със Стамбето и Мариета пием глю вайн.Градчето се оказа пръстите да си оближеш. Имаше си всичко което се полага за кралска резиденция – река, крепост, замък, кулички, катедрали (3 на брой), къщи от тия немските с дървета в стените и пушещи комини.
къща
недобре заснета къща с "фееричен" ефект
катедрала
Мариетка позира пред неизвестен фенер
река
биче
базара пред старата катедрала
друга катедрала
гледка от двора на двореца
площада пред двореца
пак река
крайно призрачен дървен мост тип "Колю Фичето" на реката
солиден мост на реката
пак призрачен мост до който не стигнах
къщи
млади хора поркат яката и се греят на пламъци с неизвестен произходНакрая мирясах и реших да се прибирам към „хотела” за душ и всичко както му се полага. Тук вече се сблъсках с отвратителния бит в мизерния хотел. Вече се бях примирил с факта, че в стаята си имам само мивка, но не и баня. Банята се оказа изключително кално помещение ситуирано през две врати от нашата, докъдето трябва да притичаш увит в пешкир, като внимаваш да не те набара някой в коридора. Вътре заключих вратата която беше толкова разхлопана, че се съмнявах да издържи тежеста на хавлията ми. Беше ме доста гнус така че си отбелязах коя страна на хавлията е към вратата за да се бърша с другата (хавлия си бях взел, щото бях заподозрял калния хотел още в Стара Загора). Когато видях системата заместваща душа изумлението ми достигна небивали висоти. Представляваше кнопка регулираща температурата и бутон за водата, който се оказа че я спира след точно 1 минута. „Душа” пък се оказа малка колянообразна тръба, която се подаваше срамежливо на 3 см от стената. И имаше защо да е срамежлива – струята която пускаше изумително наподобяваше тази с която съм виждал да пръскат затворниците преди да ги вкарат в зандана. За да си намокря краката се наложи да събирам вода в шепи и да я насочвам по лактите си към краката (гледал съм Нешънъл джиографик и съм виждал така да правят разни разтения в дъждовните гори). В края на „банята” ми имах синьо на гъза от натискане на бутона и не се чувствах чист. Страшно много опявах на Стамбата и Мариета, пък Бисер отново беше отпрашил в някво интернет кафе да търси коли. Беше полудял нещо.
кнопка за регулиране на температурата с бутон за пускане на вода за 1 мин
неудачна ъгловата тръба
ОЧАКВАЙ ПРОДЪЛЖЕНИЕ -
Благодаря за фоторазказа.
-
Моля! С удоволствие!
-
Ужас!
Тоя хотел дори по тираджийските стандарти сигурно е зле.
Gangnam style!
-
Хотела е нечовешки - няма го никъде в интернет, на супер яко място в стария град, супер невзрачен вход, макар че е оборудван с табели отвсякъде. Според мен се ползва и от проститутки... 
-
НЮРНБЕРГ, МЮНИГ (2)
На другия ден в 8:00 вече бях пил кафе в една закусвалня, като го аранжирах с много приятен ябълков щрудел. След това проверих в един инфо център за билети за Biffy Clyro. Момичето беше адски любезно, учуди се че съществува подобна група и каза че нямало проблеми – билети още имало.
билети на Biffy Clyro
гордите собственици на билетитеСлед това поех да изследвам града. Първо разгледах "базара на занаятите", който беше до южната оръжейна кула (поне аз си мисля че беше южна)
базара на занаятите
южната кула
стената и рова (почти цялата стена на Нюрнберг е запазена)
моста пред южната порта
южната порта
пак базара
това пък е гарата, която е много импозантнаПосле разгледах площада с катедралата (изглеждаше стара, опушена както винаги и с доста старовремски като стил и страховити статуйки) и заснех една йезуитска църква на гърба на нашия хотел.
изглед на замъка откъм площада
катедралата
огромни къщи на площада
йезуитска църква
малка църквичка, за която нищо незнам.После тръгнах по реката, ама не в посока на зловещите мостове, ами на изток, сакън да не изпусна нещо.
по рекатаТам попаднах на малко изолирано базарче с карусел, което заснех
Изведнъж се озовах зад най-старата катедрала.
голямата катедрала отзадПосле заснех надлежно площада пред старата катедрала, дето беше основната част от базара. Все още беше доста пусто и някак странно, понеже сергиите бяха покрити с платнища. Там беше и фамозната "златна чешма", която е в готически стил и е голямата работа.
стария площад
После заснех и кметството - новото беше достолепно, а старото беше много файско - имаше си фрески, които изучавах известно време, статуйки на рицари, кулички и други интересни неща:
новото кметство
старото кметствоСлед това пошетах из разни страхотни малки улички със стари къщи, крепостни стени и фортификационни съоръжения, които крайно ми допаднаха.
фрауенкирхе...май. Близах вътре - много е различно от италианските катедрали - сухо, аскетично и не дотам достолепно
стълби пред фрауенкирхе
тук попаднах на магазинчето на фрау Пукман, въобще незнам какво продаваше господжата, ама ми се стори достопочтенно и го заснех
тъкмо тук попаднах и на нечовешкия сайгонски бар в Нюрнберг - умопомрачително!
старо мъхливо дърво, което бяха направили на скулптураЩраках като изоглавен, просто така за спорта. В 11:00 реших че ми е много студено и че само регулярното приемане през равни интервали на греяно вино, може да ме спаси от замръзване. Те пък сергиите вече бяха отворени, така че веднага се оборудвах и тръгнах да ги разглеждам. Имаше всякакви неща – сергии с човечета изработени от сушени плодове, сергии с миниатюрни човечета от неизвестен материал, сергии с традиционните тамошни ръчни меденки, които приличаха на лъскави фаянсови плочки (и бяха много вкусни), коледни хлябове от всякакъв вид, украшения за елха, свещи и декоративни къщички свещници, захаросани ядки от всякакъв вид, а всред всичко това със красота и червени бузки се открояваше моя милост, захапала парче твърд коледен хляб с дъх на канела. Купих си още захаросани бадеми и индийско кашу. Бяха страхотни.
хендмейд меденкиии
комат коледен хляб
човечета от сушени плодовеПосле до мен достигна слух, че ония двамата ще купуват коли и ще оправят документи, така че аз сметнах за необходимо веднага да се отправя към къщата на Дюрер, която бях открил още предната вечер и страшно и се бях наточил. Тя се намира на площадчето току под входа на двореца. Отвън имаше адския звънец с някакъв откачен древен механизъм вероятно измислен от лудичкия Дюрер. Вътре се оказа смес от модерно и мнооого старо. Продадоха ми билет, стар немски щурмовак ми пъхна аудиогайд в ръцете и ме отправи в правилната посока понеже аз бях сметнал за уместно да тръгна по най-древно изглеждащата стълба. Оказах се в новичко и доста интерактивно помещение с реплики на Дюрерови работи. На вторият етаж пък попаднах в помещения за гости, спални, кухнята, която беше нечовешка – тясна и особено антикварна и всекидневната. Изкачих се още един етаж нагоре където вече бяха работните помещения на Дюрер – стаята с пресата и няколко лита и ателието. В него имаше друга преса, където една жена отпечатваше литографии за който иска да си купи, ама нещо ми се видяха аматьорска изработка и не си купих. Имаше също миди с разни прахчета, минерали от всякакъв вид и боите получавани от тях.
предверието
стаята с фалшификатите
вещи на Дюрер
стаята с пресата
вещи за правени на бои в ателието
боички
кухнята
макет на къщата
нечовешки злата брава на ДюрерСлед като си наврях носа и в най-запрашения ъгъл върнах на щурмувака слушалките и прескочих до другия край на площада където през много мазен тунел се добрах до входа на замъка. Само да кажа че като пресичах площада седнах на една пейчица и изведнъж вниманието ми беше привлечено от АДСКИ избочилия заек, чиято статуя красеше площада!!!
статуя на Дюрер
поглед към площада току от вратата на Дюрер
избочилия заек
момиченце русначе си играе с избочилия заек
към замъка
градините на замъка, отвъд рова
замъка
около замъка
гледки от терасата пред замъка
в двора на замъка. На преден план е къщата с дълбокия кладенец.
вътрешния двор
това е адската ключалка на вътрешния двор. В дупката за ключа можех да си пъхна юмрука - толкова е голяма!Човека който ми продаде билета за замъка ми повтори конспективно на много добър английски: първо имате да видите замъка, второ експозицията, после кулата и в 4 без 15 идете да видите шоуто с кладенеца в ей тази къщичка (къщичката се виждаше на една диплянка която услужливо ми подаде). Замъка беше древен, по немски чист, не твърде достолепен – сякаш по-скоро правен за да върши работа отколкото да всява възторг у нисшестоящите. Експозицията се оказа от скиптъри, корони общо взето реплики обаче, също реплика на копието на съдбата (, и изцяло оригинални доспехи и оръжия от всякакъв вид. Аз ги разгледах набързо и побързах да се отправя към кулата, защото гледката от двора на двореца може и да беше огнедишаща, обаче имах големи очаквания от кулата. Там един дядка ми каза че имам 25 мин и нямало асансьор. Така че на върха спрях и услужливо изчаках пулса ми да спадне до трицифрено число. Там бях с двама корейци – мацка и пич които снимаха безразборно с телефоните си и сигурно им пречих. Имаха леко изоглавен вид – бях ги забелязал да се щурат и нищо да не разбират още при оръжията. След като заснех нечовешките изгледи към града слязах долу за шоуто с кладенеца, като на излизане от кулата презрително изгледах немския старец. Исках да му кажа че 20 минути ми отне само изкачването и да го цапардосам с ръкавицата си в суратя, обаче той си лафеше с двама от охраната, така че най мазно се разминах с тях. За тоя кладенец бях прочел още предварително – бил много дълбок. Бил там още преди двореца. И понеже краля не искал да го дели с гражданите пък му се налагало да отделя адската охрана за него взел Соломоново решение – вградил го в къща в двора на замъка – така му трябвала само двама души охрана. Тази и много друга полезна информация получихме от веселия чичка, който правеше шоуто в кладенеца. Казваше всичко на немски и после със същия хъс на английски. Общо взето кладенеца бе дълбок 59 метра и човека хвърляше вода в него а ние се кьорихме да видим отблясъци от водата и да чуем шума от плисъка. После спусна един чакрък със свещи за да спрем да се мъчим, като на чакръка явно имаше малка камерка защото на един монитор се виждаха различни пластове от кладенеца. Чичката завърши словоизлиянието си с думите, че всяка година долу пускали по двама водолази, които да извадят от 6 метровата вода работите изтървани от туристите. В стената пък имаше вграден един аквариум с вещи вече извадени от там – имаше статуетка на неизвестна богиня с полепнали по нея стотинки, часовници, гребени, стотинки неполепнали по статуетка, телефони и др. Аз казах на чичката че телефоните им са малко и понечих да хвърля моя, пък той каза че моя бил много нов и направо да му го дам, пък той щял да хвърли неговия.
параклиса на краля
реплика на "копието на съдбата"
малко по-модерни рапири
адски калните шлемчета
серия алебарди
адските допелхандери
коварната стълба на кулата
гледки от кулата
дълбокия кладенец
аквариум с нещаИзобщо се забавлявахме много добре, обаче аз имах нужда от нова порция вино и нещо по-сериозно за ядене в тия тежки времена. Затова отидох отново на базара, където намерих Стамбето, който си купил грозна кола и Мариета, която изкупила всичко което можала от всички магазини. Колата, каза ми Стамбето била толкова грозна, че чак ставала симпатична на човек. За да полеем покупката седнахме в чудното старовремско заведение Незнамкаксеказваше, където имаше огромни маси и миришеше хубаво на храница и на бира. Бирата се правеше в самата кръчма и беше много добра. Яденето – джоланчета, телешко и други благини бяха гарнирани със здължителното по тези ширини полусладко цветно зеле и картофено пюре. Пюрето винаги е голямо колкото охранена топка за тенис и имам чувството че ще подскача също толкова. После дойде Бисер, който също беше купил кола. После пък се прибрахме и установих, че тоалетната на хотела е по-мизерна даже и от банята. На вратата имаше пробита дупка в която бе прокаран фитил тоалетна хартия за да не се вижда.
магазин с винил под замъка, който разгледах подробно, но не си купих нищо
магазин с жаби
бутафорен ключодържател на дарт вейдар, който ме разсмя неимоверно
шах с фигурки от Междузвездни войни - там всички са полудели по войните.
в готината кръчма
зловещата вратаМай прекалих, но очаквайте още малко за Мюнхен. :)))
-
Ах ти пич
Завиждам с пълна сила
-
Наистина ли видюх долна челюст, извадена от аквариума с неща?
Gangnam style!
-
Васе, пожелавам ти да направиш някакъв трип в най-скоро време и после да ни го разкажеш!
Оре, самата истина...дали не бяха и две!!?
-
Ужас.
Видях, че нямат нито един пломбиран зъб. Не искам да знам от кое време са.А на теб хареса ли ти глюувайне-то? На мен всички тия немски неща ми идат прекалено подсладени. Може някъде и да има солени неща, но примерно ще са 1 на 30 вида. Захарта имам чувството, че я слагат на всяко коледно нещо, дори то никога да не е било предвиждано да бъде подслаждано.
Gangnam style!
-
На мен ужасно много ми харесват! Ама ужасно! :))) Имат адски много видове мръвки, които са солени, така че нямам проблем!
-
НЮРНБЕРГ, МЮНИГ (3)
На сутринта си помъкнахме партакешите към колата. По пътя видяхме едно умряло зайче, което доста ме разстрои, обаче означаваше, че в града живуват доста гадинки. После тръгнахме към Мюниг, където вечерта бяхме на концерт в Зенит хале. Хотела беше истински 5 звезден разкош в сравнение с извратената странноприемница в Нюрнберг. Имаше си подземен гараж, баня и всичко. Като се оправихме и захвърлихме багажа директно тръгнахме към площада на кметството, където бях прочел че се разполага местният Коледен базар. Града ми направи впечатление на изключително жив, пълен със щуращи се хора и малко снобски. Всичко беше в светлини и чудеса, имаше ледени пързалки и прочее зимни забавления. Едната от вратите на стария град ми се видя бутафорна, като театрален декор. Питах Стамбето ама той каза, че била чисто истинска. Кметството се оказа адската псевдоготическа сграда, но базарът им издишаше пред Нюрнбергския. Но може и на мен да са ми завишени изискванията, знам ли!?
зайчето
един подлез
светлини
бутафорната сценична врата
отвъд вратата към стария град
в далечината огромната Фрауенкирхе
фрауенкирхе
новото кметство
неква сграда
старото кметство
грозни и непрактични мебели, които заснех в един много приятен пасаж в центъра, под едни стари жилищни сградиВсички се щураха напред назад, а някакви амбициозни дедита пиеха навън при минусови температури увити с одеяла и с огромни огньове около тях. В 19:00 ние със Стамбето се отправихме към Зенитхале, а Мариета и Бисер се заканиха на някакви магазини. Зенитхале се оказа хале неулучено от бомба през втората световна война, в което най-вероятно са сглобявали месершмити. Първо свириха Arcane Roots, които се правиха на самите Biffy Clyro и то крайно несполучливо. Явно бяха от онези изпълнители, които несмятаха че дългът им е изпълнен преди да падне мазилка от тавана. Сетне излязоха някакви американци Walking Papers, които свириха сносно, но някак си бяха скучни. Тълпата вече наброяваше 10-тина хиляди и то в четвъртък вечер на слабо популярна група. Това ме обнадежди. По принцип имах притеснение, понеже съм бил на концерти във Виена и там групите остават потресени от вкаменената австрийска публика, която е издялана от неподатливо дърво. И тогава излязоха сиренените хора от острова. Баха бели, слънце невидели, с много татуси и изобщо същи рок звезди. Страшно як беше концерта, а и хората неоправдаха подозренията ми – кефиха се без здръжки и пееха с групата на парчета, чийто текст и аз незнаех. По едно време погледнах – бяха се образували спонтанни редове в публиката – нехора са немците, казвам ви. Единствените пияни свини, пушещи и фъфлещи бяха две английски дунди и едно англе красавец, който се напи малко по-късно. Бяха отвратителни.
След концерта спестихме от билетчета за метрото и трамвая, което си е цифра при 2 евро и кусур за билетче, но също така е и екстремен спорт, който по принцип не практикуваме, сега обаче нещо ни беше избила чивията.
със Стамбето отиваме към Зенитхале, а аз му обяснявам какво точно ще му се случи, ако загуби билетите.
покрива на Зенитхалето
зенитхалето
аркейн руутс
Лолкинг пейпърс
бифитатаНа другия ден в ранни зори се отправих на своята разходка из загадъчния Мюнхен с водач Стамбето. Мариетка естествено пазареше. Беше студено, гъгниво и валеше суграшица, което по принцип особено ме кефи, обаче в случая ни чакаше път назад през Алпите, така че леко се ослушвахме. Минахме пак през бутафорната врата, после покрай ловното. Там някой снощен шегаджия беше сложил на една пиринчена глиганска статуя чорапчета на копитцата (в последствие в много по-късно следобяд забелязах, че някой и беше взел чорали и за задните крака, ама ме мързеше да я заснема). След като подминахме църквата с емблематичното име Фрауенкирхе (защото кубетата и напомнят на цици) и стария и новия Ратхаус се отправихме към наглед огромна барокова, боядисана в охра църква, за която Стамбето каза, че била бароковата църква Театинеркирхе, а площадът пред нея бил „Одеонплац”. От другата страна на плаца се извисяваше огромна постройка впечатляваща с правите си ъгли и сухота на изработката. За нея Стамбето каза, че била Резиденцията на краля, а аз казах: „Значи това била резиденцията на оня бъгнивец краля”. После прочетох за нея, че през сводест неокласически пасаж се стига до Хофгартен, иначе казано градините на краля. На мен те ми харесаха – суграшицата вече беше почнала да натрупва и беше някак си тайнствено, тихо,гъзарско, може би направо неокласическо.. След като разгледахме историческите и бойни фрески по сводестия неокласически пасаж решихме да се отправим към кметството, защото нямаше сила която да ме удържи да не се покатеря на върха му, въпреки свирепия, похапващ си от нас вятър. Освен това слънцето вече беше пробило черните талази, така че тъкмо щях да направя канските снимки отгоре. Горе беше нечовешко имах чувството, че постоянно някое парче ще се откърти и ще ни запрати долу на площада. Заснех от всички страни, полюбувах се на гледката, а в това време (понеже беше станало обяд) долу взеха да се събират тълпи от хора да чакат танца на куклите от градския часовник. Веднага се смъкнах долу, тъкмо навреме за да хвана „танца на бъчварите” и „сватбата” както се наричат двете сценки на часовника. Танца на бъчварите символизирал оттърваването от чумата през незнамкойси век. След това влязохме в Галерия понеже на последния и етаж има жестоки хранилки с изобилие от гозби. Ядохме първо, второ и трето + задължителната огромна халба Мюнхенски Paulaner. Над нас беше само Небето.
местния парламент
вратата
глигана
фрауенкирхе
старото кметство (в куличката има музей на куклите)
театинеркирхе
Хофгартен
Резиденце откъм Хофгартен
едно от дворчетата на Резиденце къташе малък Коледен базар, сигурно елитарен
слънцето пробива черните талази
фрауенкирхе
театинеркирхе
хорицата се събират заасовника
старото кметство
хорицата ходят полуголи в онзи кански студ
танца на бъчварите
След обяд аз се отправих към Старата пинакотека, която държах да разгледам, най-вече заради Дюрер, единия Бош, а захвърлен в един невзрачен ъгъл установих, че разполагат и с един Леонардо. Имаше и други забавни картини, между които с особена красота изпъкваха „Лов на хипопотами” на Рубенс и „Страната на изобилието” от Питър Брьогел Стари. На мен ми хареса и още една картинка на един фламандски майстор, най вече защото приятно ми напомни за някои от Мачучините персонажи. Затова си я заснех. Това със заснимането на картини е много тъпо и много го мразя, обаче тук беше разрешено с телефон и без светкавица. Автопортретите на оня мегаломан Дюрер мачкаха отвсякъде, аз много му се кефя, та постоях доста пред тях. Така весело в игри прекарах няколко топли и приятни часа. Стамбето също се изкефи.
две деца на лафет, по път за старата пинакотека
слънчевата градинка пред старата пинакотека
конска статуя в градинката
източната част на пинакотеката
Като изчерпахме пинакотеката се отправихме отново към центъра, понеже се бяхме разбрали да пием и ядем в Хофброй хаус тая вечер. За Хофброй хаус знам отдавна – там Хитлер изнасял първите си речи от едно балконче над поркащите чичовци още когато не е бил известен. Всъщност кръчмата се води едно от най-старите и до днес работещи заведения за обществено хранене. Всъщност е било направено за бирария, която да задоволява конкретните и свръх ексцентрични желания на краля от бира. Но един от наследниците му взел че я „раздържавил” и станала свободна за простолюдието. На долния етаж сервитьори в тиролски премени разнасят огромни табли с натрупани една върху друга халби бира. Таблите са с презрамка, щото най-малката разфасовка халба е от 1 литър. На втория етаж, където отседнахме ние (а и Хитлер) имаше адски дългите маси – нещо характерно за германските кръчми. Аз лично размишлявах върху илюзорна ситуация в която вкарват италианец в подобно хале и му гледат сеира. Освен това се чудих как това нещо ще се напълни!? Е, напълни се. Сервитьорът ни беше хищник и половина, набързо ни донесе манджички и главно адската бира, която също се произвежда в самото заведение. Бях задал на Бисер задача да ми купи 3 халби от един пазар на който ходи и той ми намери адските експонати между които и една на Хофбройхаус. Страшно им се кефя! В заведението на един подиум весело свириха тиролски песни неизвестна група дедита, а новоизпълнилите помещението пригласяха шумно и масово на определени моменти. Даже понякога от масите имаше групови акапелни изпълнения. После излязоха едни бишийрети пак с традиционна носия и така между другото изиграха танц с камшици. Изобщо купона си вървеше мазно. Ние си изядохме и изпихме всичко. Поръчахме си още бири, изпихме ги и после вече трябваше да тръгваме, че път ни чакаше на другия ден.
типовете с камшиците
На връщане Алпите бяха много красиви през деня. Спирахме адски често – на повечето бензиностанции имаше съдове с храна и вода за домашни любимци. Германците са нехора! На едно от спиранията аз си купих обувки на реномираната марка „Венеция” за 29 евро, а Мариетка донапазари. На границата между Унгария и Сърбия имаше опашка, понеже най-вероятно унгарските митничари пиеха кафе. Неизвестен табун от хора с куфари на колелца се опитваха да преминат пеша границата и забавиха още повече колоната ни. Затова ги заснех.
безплатни хранилки за домашни любимци по бензиностанциите
Баухаус!!!
Това е Мелкската света обител (онази от "Името на розата", ама неможахме да спрем)
неизвестни хора преминават границата пеша -
Бях в Мюнхен '97-ма. Благодаря, че ми припомни
-
Супер!
И по други страни да идеш, и други репортажи да споделиш с нас!
Gangnam style!
-
Нещо не ми се получи с линка... но скоро ще покажа и малко от моето пътуване до виена
Будапеща:
Dragons Are Awesome!!! -
аз кво го исках, то кво се получи.
-
Лиса - млада падауанка.
Gangnam style!
-
Много сладка си на тия снимки
I may be a lot of things, but no one can accuse me of thinking before I speak. -
Изглеждаш по-различно, отколкото си те спомням, нещо инцидент някакъв ли е имало..?
;р
-
-
някакво тежко ще да е било....малко е останало
9 lives -
fan4battle каза:
Изглеждаш по-различно, отколкото си те спомням, нещо инцидент някакъв ли е имало..? ;р
Не го слушай, същата си
Роторе, колко държавна пара потроши, не е истина!
-
Мчи кък, мен само за туй мъ бива - да харча държавна пара!
-
стана друго синьо, ама кефа се, кефа се (гот ми йе)
-
Кул, а тва истинската ти коса ли е или се закача нещо?
Learn more? -
Добра работа със светлината, така че да не ти се вижда лицето!
-
стана случайно, ама ми хареса.
Иво, истинска е, да. малко по-горе съм постнала предния опит за боядисване, който беше EPIC FAIL. ама тоя път се получи
-
Бяхме с колегите на Vision 2013 за да представим първата ни iOS игра, която все още е в процес на разработка. Надяваме се до края на Април да е онлайн. За пръв път бях във Велико Търново за повече от час и имах възможност да се разходя, много готино градче!
Абстрахирайте се от навъсената физиономия, щастлив съм. 
-
ai stiga be, ne sum te poznala.
RSS емисия за отговорите по темата
Отговор »
Трябва влезете, за да напишете отговор.