Comics Bistro — Форум » Благата дума - хвърлен камък ;)

  1. Azzara

    Solar
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 400

    offline

    Това е тема в която ще си говорим за игрите, които играем в момента.

    Аз последно играх FTL. Кратка игричка, която всеки път протича различно понеже локациите са на случаен принцип. Не съм много добър на нея. След 80 часа, още не съм я превъртал нито веднъж.

    [+] Embed the video | Video DownloadGet the Flash Videos

    Винаги успявам да се прецакам някак си. Я ще атакувам някой много силен. Я ще забравя някой люк отворен и всички ще се издушат. Я изобщо ще съм забравил кислорода изключен понеже съм пренасочил енергията към щитовете. Я противниковия кораб ще се телепортира на другия край на галактиката с половината ми екипаж още на борда му... или ако не се телепортира ще го тресне някой нещастен метеорит докато моите хора го превземат. Я някоe слънчево изригване ще ми подпали оръжейната и ще се телепортирам в противниковата база без оръжия.

    Edit: Yes, минах я, на 6ти Август.

    Learn more?
  2. chr

    Член
    Joined: Яну '09
    Posts: 430

    offline

    гледах я на ауордите

    Аз играя само Старкрафт като имам време и лейтон в метрото

  3. Azzara

    Solar
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 400

    offline

    Не знам какви ауорди е взела, ама в момента ми е любима наред с The Binding Of Isaac.
    Аз в метрото играя Angry Birds: Star Wars.

    Learn more?
  4. bast

    The Alien cat
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 551

    offline

    Az v momenta sum otnovo na Assassin`s Creed
    mislq da gi izigraq vsi4kite ve4e, ako ne me hvane maniata otnovo po Mass Effect ...
    ili Bulletstorm

    ina4e obmislqm varianta na ba4 da cukam WoW dokato nqmam rabota

  5. Ns0

    Член
    Joined: Сеп '12
    Posts: 357

    offline

    well... аз пък разцъквам Warframe и... мога да кажа, че е ужасна краста. А си мислех, че тази седмица ще свърша много работа (въздъх). Не бих казал, че играта блести с история, но арта толкова ми напомня на Blame! na Tsutomu Nihei, че се хайпвам всеки път като килна някой от псевдо-space marines или тежките им събратя.
    Доста добра динамика на схватките, която съчетава Mirror's Edge паркур с шутър в стила на Бордърлендс и hack-and-slash рпг като Diablo. Голям коктейл, но учудващо приятен и зарибяващ (макар и доста репетативен в един момент).

  6. orehovka

    мускетарка
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 646

    offline

    Аз пък цъкам тази седмица Bubble Witch Saga във фейсбук

    Gangnam style!
  7. Ns0

    Член
    Joined: Сеп '12
    Posts: 357

    offline

    Сега малко за творческата "алхимията", която обсъждате толкова яко в СПАМ темата:

    Смятам, че всичко може да се сведе до някаква елементарна (защото, колкото по-просто, то и вероятността за грешка се намалява)формула , която е приложима във всеки случай и жанр/стил. Казвайки "всеки случай" имам предвид 95% от случаите или по-малко, но това е повече от достатъчно. Мисля, Борхес с неговия вкус към мистично-имагинарното заключение беше казал, че историите, които се разказват са само четири (сега, не си ги спомням добре, но нещо като - Завръщането (на Одисей в Итака), Търсенето (на Златното Руно), Прераждането/Освободждаването (на Тезей/Минотавърът в Лабиринта) и... мдам, сорка, тук интерпретативната мисъл съвсем ми изневери). Та, макар и (може би) обидно просто, това са 4 истории, които хората ги вълнуват и пораждат ефект у тях. Вече, какъв искаш да е ефекта, това зависи от изборът на детайли и "ъгли" от които да покажеш историята. Но използвайки една (или съвкупност от повече) от тези истории, гарантирано ще имаш досег до вътрешносто внимание на зрителя.

    Следователно, това се прилага като модел (модул) за всеки елемент от историята в зависимост, колко искаш да усложниш и задълбочиш нещата. Естествено (за доброто сплотяване и въздействие) се изискват определени творчески качества, това мисля няма нужда да се обсъжда. Както и баланс, между разработката на плановете - учудващо - също както в рисуването.

    За това смятам, че има няколко общи правила/принципи, които важат навсякъде. От вършенето на селска работа, до майсторското изписване на букви, писане на книга или воденето на сражение.

    Azzara каза:

    Напоследък често си мисля, че човек се идентифицира с персонажът, който му е най-близък в дадено произведение, а не непременно с главния герой. Примерно в Хензел и Гретел съм Хензел, но главната героиня е Гретел. Обаче в Алиса се идентифицирам с Алиса, защото в книгата няма по-близък персонаж.

    Йеп. Напълно съгласен съм.
    ...

    Вживяването е другия главен елемент, сила или стойност, както в някаква физична формула (примерно). И разлчните подходи, дават различен интензитед или поляризация на тази величина. Но отново има общо правило - колкото по-задълбочен и реалистичен е един персонаж/обект, толкова е по-трудно да се идентифицираш с него (или ако стане, недолството от предопределените от разказвача избори ще е по-голямо).

    В този аспект, много често главния герои в произведенията е само... "лодка" в която се намества читателят (д-р Фриймън или Бела от Здрач), докато неговите врагове/приятели са повече или по-малко пълнокръвни (освен ако авторът не цели друг обект, също да е "лодка"). Обикновенно, главният лош има няколко основни черти, които го маркират достатъчно, като зъл/негативен/нежелан обект, но той със сигурност има повече история зад себе си, отколкото главния герои. Когато героят има някаква личност, то вживяването е по-трудно. Това зависи изключително от съзнанието на човек, как подхожда към едно произведение, какво иска от него и т.н.

    Например - озвучаването на персонажът е голяма крачка и е много лесно да се обърка. Персонаж без глас (и без лице) е много лесно да въплатиш. Но когато проговори (това не е с твоя глас/език), той вече се дистанцира от теб. В случая - гласът съшо трябва да е подходящ за неговото амплоа и характер. Неподходящия такъв, ще развали още повече впечатлението (и ще отблъсне и тези хора, които приемат самия подход).

    А, понякога, не е целта на автора да се идентифицираш с героя, но точно да помислиш, какво те различава (или, дали не си приличате прекалено много :lol:). Нямам предвид явната разлика между половете. Например - Разколников от "Престъпление и Наказание" е типаж с който (много) хора не биха искали да се отъждестява, но защо е така - това е хубав въпрос, чийто отговор би имал стойност (и мотивация да отговориш), само ако типажът от който се различаваш е пълнокръвен (и ти си искрен, разбира се).

    Към всичко това могат да се добавят още много фактори, които имат значение (както посочи Azzara) - едно момиче читател, ще се идентифицира по-лесно с героинята, отколкото с героя. Към това има значение и в каква епоха е живял зрителят, каква култура има, каква национална култура и каква религия има... избощо много неща, но те не са невъзможно за преценка. И да не забравяме, че произведението има насоченост. Никой не прави произведение с идеята, че то ще се хареса на всички и ще ги доведе до катарзис. Е, има и изключение...
    Например - Bisohock Infinite е насочена пряко към американците. Това е главното позициониране на играта и там тя би имала най-голям импакт (в двете степени на позитивни и негативни отзиви). Но въпростие, котио разисква са достатъчно "генерални" за да има влияние в/у мен и други играчи, живеещи в различни страни и с различна култура (но споделящи сходен интерес).

    Пфф... сорка. Изписах цял ферман... дамн. Спирам, защото така ще загубя цяла сутрин (а едва ли ще ви се чете текст х3 пъти по-голям от този)!

    Съжалявам, като остане време ще се опитам да синтезирам нещата. = /

  8. Lisa

    random
    Joined: Фев '09
    Posts: 4 230

    offline

    az puk ne igraya nishto v momenta, gadove prokleti. ama shte vidite vie kato zavursha...

    inache po princip obicham RPG (nai-veche tia na Blackisle i naslednicite im), nyakoi strategii(Civilization I i II, Caesar III, Heroes IV etc.) i hit-n-run igrichki, ili kakto tam beshe termina za klasicheskia super mario, purvia rayman, aladin etc.

    we come, we kill, we claim.
  9. Snow

    Special Ed
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 531

    offline

    Бела е интересно наблюдение и много вярно. Доколкото можах да понеса Здрач, само за да знам какво мразя, тя е най-безгръбначното, безхарактерно създание в историята на литературата. Затова е толкова лесно да се идентифицира човек с нея, и нейния псевдохарактер, където всъщност няма никакъв. Затова и с Фрийман е толкова лесно да се идентифицира човек - играта не казва нищо за него. Само че работи като някакъв в Black Mesa и има лош ден. Как играч ще се въплати в него, как ще изживее играта - дали ще е тотален умиращ трудно бадас или някакъв слаб, който му се налага да оцелява - това зависи само от играча.

    В другата тема Азара пита защо с Final Fantasy не става така... и то е защото Squall има характер, той не е просто празна фигура, в която да се въплъти играчът. Може да му гледаш лицето, самия той реагира на ситуации по негов начин, не по начин, който играчът е определил... и затова е ням идиот.

    Но като говорим за разказване на история, трябва да споменем и Dark Souls. Тя подхожда по много интересен начин. Почти никаква история не се разказва на играча, няма някой да ти обясни какво става. И въпреки това играта има страшно добра история. Пак ням герой. За да разбере историята там играчът сам трябва да поеме иницативата да схване за какво иде реч и какъв е смисъла на действията му, но за да се разбере историята трябва парченцата да ги събереш сам, тя е скрита в историите на предметите които събираш, в самия левъл дизайн, и в много малкото диалог, който има тая игра. Повечето играчи даже не са забелязали историята, толкова е добра.

    _____
    Играя BRUTAL LEGEND и се кефя в свободното ми време. Най-накрая дойде за РС наскоро и не мога да се нарадвам.

    [+] Embed the video | Video DownloadGet the Flash Videos

    I may be a lot of things, but no one can accuse me of thinking before I speak.
  10. Lisa

    random
    Joined: Фев '09
    Posts: 4 230

    offline

    Snow каза:
    Бела е интересно наблюдение и много вярно. Доколкото можах да понеса Здрач, само за да знам какво мразя, тя е най-безгръбначното, безхарактерно създание в историята на литературата. Затова е толкова лесно да се идентифицира човек с нея, и нейния псевдохарактер, където всъщност няма никакъв. Затова и с Фрийман е толкова лесно да се идентифицира човек - играта не казва нищо за него. Само че работи като някакъв в Black Mesa и има лош ден. Как играч ще се въплати в него, как ще изживее играта - дали ще е тотален умиращ трудно бадас или някакъв слаб, който му се налага да оцелява - това зависи само от играча.

    май не е уместно в случая да сравняваш книга с игра (освен ако играта не е базирана на книгата, или обратно). аз примерно не мога да се идентифицирам с мекотелото Бела по никакъв начин... поне съдейки от първия филм, де, с книгата няма да си губя времето. та, въпросът е, че четейки книгата или гледайки филма, аз нямам избор да я променям (за жалост, щото ако зависеше от мен, Бела щеше да вика "ФАК МИ НАУ, ЕДУАРД!!1!" всеки път, когато той я погледне). а сам казваш, че в Хафлайф можеш да играеш както искаш с Фрийман - може да го превърнеш в Бела, но пък може и в Блейд, в зависимост от това, което ти харесва.

    we come, we kill, we claim.
  11. Ns0

    Член
    Joined: Сеп '12
    Posts: 357

    offline

    Lisa каза:

    ... а сам казваш, че в Хафлайф можеш да играеш както искаш с Фрийман - може да го превърнеш в Бела, но пък може и в Блейд, в зависимост от това, което ти харесва.

    е, не е точно така, Lisa.
    Отговарям вместо Snow, защото аз правя същата анлогия. Това, което се опитвах да изясня с големия текст по-горе, беше, че има общи правила/подход към изкуството (и принципно всяка дейност). Та, дали ще е игра или книга - няма голяма разлика, когато говорим за насоченост и рефлектиране на посланието в/у зрителя/читателя.
    Snow (извинявай, човек) леко преувеличава с това, че може да игра както иска в Half-life. Това всъщност е магията на играта и на въздействието. Да си мислиш, че имаш свобода.*

    Но реалността е друга. Играта (поне повечето) са просто интереактивни книги или филми. Нямаш право на избор, различен от това, което са предвидили/решили авторите. Когато в една сцена трябва да убиеш 12 войника за да продължиш напред в историята (примерно - хеликоптер да дойде или пък врата да се отвори) - нямаш избор (освен да изключиш играта). До този момент аз (героя) също не съм Пешо Пацифиста, защото такава е играта и таквиа са били предходните събития. И ако аз изведнъж реша да се размина с тях или - да се разбера, като с хора ("оп, стига сме се стреляли - ще ви избия всичките (щото имам могъщата сила на сейф/лоуд-а), пък вие само армора ще ми смъкнете") - нищо няма да се промени. Просто нямаш такава опция. Освен, ако авторите не са я предвидили... и пак се връщаме към началото.
    Всички тези неща имат сходно въздействие с книгата. Една съществена разлика е, че виждаш нещата, а не си ги представяш (е, и имаш опцията да се изнервиш от много сейф/лоуд);

    *В случая, най-много можеш да създадеш/заемеш няколко роли, но всичките свързани с общ корен - битки, схватки и т.н.

  12. Lisa

    random
    Joined: Фев '09
    Posts: 4 230

    offline

    не съм играла Halflife, затова цитирам Жоро, защото се обосновавам на неговите твърдения.

    таа, всъщност първите два Falloutа са си доста разкрепостени в това отношение - повечето знаят, че можеш да я минеш по бая дебилни, разнообразни и немалко на брой начини... както и да е, много буквално го прие това за книгата и играта. естествено, че имаш само изборите, които ти е предоставил екипът, дето е създал играта. обаче пак е повече избор от книгата (и не става дума за книга-игра), където имаш право САМО на една сюжетна линия и толко.
    това пък ми напомня за оназ книга пак - Шлемът на ужаса. обясненията за "втълпяването" на правилния избор бяха доста готини там.

    we come, we kill, we claim.
  13. Azzara

    Solar
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 400

    offline

    Lisa каза:
    az puk shte si spamya spama.
    ta, po temata s glasa... az sushto sum ot tia, deto ne obichat geroicheto im da ima glas. tochno shtoto ne moga da se identificiram s nikakuv predlojen mi dosega glas. kat si pravya character za RPGtata, vinagi taya chast mi e nai-tupa i drazneshta - izborut na glas. zabaven fakt: v NWN edinstveniat glas, koito shto-gode ponasyam za geroinite mi, e pod imeto "cold-blooded killer" ili neshto ot sorta. nol se kefa kak vika "at their throats!" kogato napada. Rorschach that, guys!
    az sus sobstvenia si glas v realnia jivot trudno se identificiram, kvo ostava za nekvi generic game stereotype voices...

    Героя го правиш така, че в играта да приличаш максимално на себе си, така ли? Ти беше казвала веднъж, че се идентифицираш примерно с Мистър Нът по-силно отколкото с Пипи. Може би наистина нагласата към книга и към игра е различна по някаква причина.

    Learn more?
  14. orehovka

    мускетарка
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 646

    offline

    Аз, честно казано, не виждам драма тук. Това да участваш в разиграването на собствената си история и това да създадеш историята на някой друг са просто два подхода към разказването на някакъв сюжет. Не вярвам да има някой, който да е толкова нарцистично настроен, че да консумира единствено културни продукти, които да разказват единствено неговата собствена история(и да му служат като разкрасяващо огледало). Малко или много всеки от нас е чел, гледал, играл неща, които разказват историите на други хора, при това по начин който ни кара да си казваме "давай човече, аз съм с теб, действай, стискам палци!". Лара Крофт е вероятно един от най-индивидуализираните гейм-персонажи, с няколко варианта на външен вид, глас и т.н. и въпреки това едва ли мъжете, които играят игрите от поредицата го правят защото се "отъждествяват" с нея. Изглежда просто в различни сюжети търсим различни неща за себе си или просто зависи от нагласата ни за момента какъв тип история ни се иска да преживеем.

    Gangnam style!
  15. Azzara

    Solar
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 400

    offline

    Чебу, първоначалната ми теория беше, че малките момичнца обичат да четат истории за малки момиченца като Пипи, а възрастните чичковци харесват истории за възрастни чичковци като Мистър Нът. В последствие реших, че греша и че човек се идентифицира или поне симпатизира, както казваш ти, на този герой в историята, който му е най-близък. И сега общо взето това тръбя.

    Якото на форумите е, че можеш да питаш другите, какво мислят, вместо да си градиш теории във фотьоила на базата само на личен опит.
    Та за Лара Крофт не мога да говоря, понеже не съм играл игрите, но във Fallout винаги играх жена. Направих си герой мъж и той беше някакъв полугол буцест мачо с туземско копие. После си направих дребновата мадама с дълга черна коса и сила 3 и със специално умение "реч". Имах и Kama Sutra Mastery май по едно време.

    Learn more?
  16. chr

    Член
    Joined: Яну '09
    Posts: 430

    offline

    Nso ti govorish za game scenarii lisa za char personality
    kato cqlo posta ti se otansq za game scenariq.

    Халф лайф не е велика игра заради сторилайна и скриптираните сцени, и марио не печели публиката си с превъплащението си в тезей примерно :Д

    игрите имо даже и да са близки до филмите са higher art

    и е доста кофти, че публиката вече е толкова широка ,всичко е толкова комерсиализирано и всички игри са скин на 1вия спайдермен на активижън
    и игри като farcry се награждават и посочват като пример а не са нищо повече от филм на стивън сегал

    А НАЙ-ЯКАТА ИГРА НА СВЕТА, НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА Е PSYCHONAUTS И КОЙТО КАЗВА ДРУГО ЛЪЖЕ

  17. chr

    Член
    Joined: Яну '09
    Posts: 430

    offline

    и аз играех жени в първите 2 fallout it's a thing

  18. chr

    Член
    Joined: Яну '09
    Posts: 430

    offline

    trqbva da si napraivm party za baldur's ..vinagi sym iskal da go doigraq, che i co-op D:

  19. orehovka

    мускетарка
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 646

    offline

    Ивайло, аз всъщност пишех по повод постовете на Лиса и Сноу, ама ти си ме изпреварил с постването.

    Иначе, Сноу, я кажи, защо такъв хейт отнася Бела? Аз съм гледала само филма, вярно, че е за тийнейджъри, ама Бела там не ми се видя чак толкоз противна. Ти книгата ли си чел, та така я клеймиш, горката?

    Gangnam style!
  20. Lisa

    random
    Joined: Фев '09
    Posts: 4 230

    offline

    chr каза:
    trqbva da si napraivm party za baldur's ..vinagi sym iskal da go doigraq, che i co-op D:

    psychonauts, да!... baldur's gate... fallout... аааа,нема ли да завършааа! брой ме за партито след юни.

    Azzara каза:
    Чебу, първоначалната ми теория беше, че малките момичнца обичат да четат истории за малки момиченца като Пипи, а възрастните чичковци харесват истории за възрастни чичковци като Мистър Нът. В последствие реших, че греша и че човек се идентифицира или поне симпатизира, както казваш ти, на този герой в историята, който му е най-близък. И сега общо взето това тръбя.

    ми... в моя случай примерно, аз не симпатизирам на мистър Нът. направо си е олицетворение на някои мои проблеми той. идентифицирам си се с него. а с Пипи никога не бих могла, щото нямам почти нищо общо с това момиченце, но пък бих се радвала на такава приятелка, та вероятно тука идва симпатизирането. иначе от книжките за Пипи, особено на възрастта, на която съм ги чела за пръв път, си бях доста повече Аника.

    orehovka каза:
    Не вярвам да има някой, който да е толкова нарцистично настроен, че да консумира единствено културни продукти, които да разказват единствено неговата собствена история(и да му служат като разкрасяващо огледало).

    Чебурашке, не се съмнявай във възможностите на хората да са сляпо влюбени в самите себе си. не може да не си срещала. а относно Бела във филма... е добре де, момичето е тотален плужек, откъдето и да я погледнеш. ролята й е някъв вариант на уж вече поотминаващата мода на ония мрънкала, емотата. ти какво видя в нея?

    we come, we kill, we claim.
  21. Lisa

    random
    Joined: Фев '09
    Posts: 4 230

    offline

    Azzara каза:

    Героя го правиш така, че в играта да приличаш максимално на себе си, така ли?

    не задължително. обикновено частично го правя да прилича поне малко на мен като поведение, за да ми е по-лесна играта при правенето на избори, базирани на някви морални правила. също така избягвам да играя с мъжки човечета, щото не смятам, че съм убедителна.
    ама нали ставаше дума за идентифициране с героя, а не за симпатизиринае... в първия случай според мен трябва поне частично да си приличаме по нещо със съответния персонаж, за да се запази дефиницията на думата, не е ли така? щото определено ми се е случвало да симпатизирам на персонажи, с които въобще не мога да се идентифицирам.

    we come, we kill, we claim.
  22. Azzara

    Solar
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 400

    offline

    Тая вечер тъкмо разигравах героинята си от една от форумните ролеви игри. Определено не играя себе си, но пък силно резонира с мен като персонаж. Досега никога не съм играл себе си, мисля. Все пак играя себе си през цялото останало време.

    Наскоро гледах едно клипче за разликата между японските и западните ролеви игри. Казваха, че японският герой е просто симпатичен персонаж, а западният герой си самият ти. Или по-скоро че привлекателността на западната игра се крие във възможността за себеизразяване чрез преправянето на аватара.

    Ns0 каза:
    Пфф... сорка. Изписах цял ферман... дамн. Спирам, защото така ще загубя цяла сутрин (а едва ли ще ви се чете текст х3 пъти по-голям от този)!

    Чакай, така и не разбрах коя е четвъртата история... Всичко четем ние, няма нужда да се извиняваш.

    Lisa каза:
    също така избягвам да играя с мъжки човечета, щото не смятам, че съм убедителна.

    Истинските мъже харесват ъъ.. бира? коли? мм, дълги крака, мисля... сори и ние не ги разбираме тия персонажи.

    Learn more?
  23. orehovka

    мускетарка
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 646

    offline

    Lisa каза: Чебурашке, не се съмнявай във възможностите на хората да са сляпо влюбени в самите себе си. не може да не си срещала.

    Не съм срещала и наистина се съмнявам, че има. Най-малкото, докато се учиш да четеш, изчиташ и изгледваш хиляди истории за зайчета, мечета, роботи, барбарони и прочие, да не говорим за количеството филми, книги, и т.н. които изчиташ/гледаш след това. Макар и да са истории, разказани за деца, това не са винаги и точно историите на тези деца, които ги гледат. А дори и като пораснеш, ти няма как да знаеш дали вътре се разказва "твоята" история преди да си изчел книгата. Представите, които хората имат един за друг се градят точно от такъв вид културни продукти, макар че на крайната представа влияят и други неща.

    Lisa каза: а относно Бела във филма... е добре де, момичето е тотален плужек, откъдето и да я погледнеш. ролята й е някъв вариант на уж вече поотминаващата мода на ония мрънкала, емотата. ти какво видя в нея?

    Ами аз не видях безхарактерно маце. Видях добре възпитано и срамежливо момиче (*къх, къх*), което се е оказало в непозната обстановка, сред непознати хора. (Винаги когато искаш да се социализираш в някаква нова група, освен ако не си агресивен селяндур, първо минаваш един период на изчакване и наблюдаване, докато видиш на какви неща се смеят тези хора и около какви правила е организирано общуването им.) Добре възпитаните и срамежливи момичета, които цял живот са били закриляни от бащите си, не скачат върху първия срещнат вампир с разголена гръд и вик "Кекс!".

    Gangnam style!
  24. Rotorblade

    Член
    Joined: Май '09
    Posts: 1 339

    offline

    Subway surfers!

  25. Snow

    Special Ed
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 531

    offline

    @Nso - има различни видове свобода в игрите. Една е свободата на действие, където може да правиш избори и те да имат ефект върху околността. В Халфлайф имаш пълна свобода на това какъв персонаж да си. Да - убиваш извънземни, но защо го правиш - тая мотивация можеш да я наложиш върху героя, начина по който Гордън изживява събитията не е ограничен до 10тина различни пренаписани скрипта. Може да играеш пълен перв или тотално луд. Толкова луд, че Жокера да ти завижда. Може да решиш, че искаш Гордън да има проблеми с баща си, или през цялото време да се притесняваш дали ще намерят трупа на проститутката от снощи и така нататък. Липсата на обяснение какъв точно си, липсата на изявена емоция е ефект и дава свобода. Във Fallout си много по-ограничен в това какъв герой може да си отколкото в Half-Life. Нищо, че Fallout (и особено Fallout 2) ти дават много повече свобода на действие.

    Не съм гледал Здрач основно заради на Едуард мутрата, но в книгата (достатъчно голяма част от първата) Бела няма никаква консистенция на характера. Не е добра, не е лоша, не е срамежлива, не е и отворена, и още много работи и антонимите им тя не е. Идеалното нещо с което да се идентифицира една тинейджърка - и тя не знае какво е още и се чуди, и понеже няма момент в който Бела да изяви силен характер, който да върви за себе си, макар и да е срещу идеята на читателя, тя е идеална за идентифициране. Много е неопределена... но е тотален задник. Ма то и Здрач е тъпотия.

    I may be a lot of things, but no one can accuse me of thinking before I speak.
  26. Ns0

    Член
    Joined: Сеп '12
    Posts: 357

    offline

    лол... много яко се заформи темата... но просто няма да имам време да прочета всичко, за да отговоря смислено.
    Моето мниене, не беше някаква критика, към нечие друго мнение (само да отбележа).
    Много съм съгласен с оrehovka! vasko - разбирам за какво говориш, но ми беше интересно да развиеш мнението си - благодаря за което.

    Snow каза:
    Много е неопределена... но е тотален задник.

    +) добре е човек да се отличава с това, в което е най-добър!

    ...
    ем, вероятно ще се включя след някой друг ден, като имам време да прочета всичко. = /
    П.С: fallout e страхотна игра, но и колкото избора и възможности да имаш - пак се свеждат до константи - например - убиването. не можеш да играеш с мацка/пич, който никого да не застреля. ясно е - няма да си правиш просто такъв типаж или ще изживееш с него нуждата да стане cold-blooded-killer, ама това е пак част от сценария предвиден от създателите.
    --> chr - сценярия и игралния персонаж са сериозно свързани. темата тръгна от това, че в Bioshock infinite, създателите са се опитали да направят роршах тест, тоест - да вкарат много-много архитипове, така, че за всеки играч - преживяването да е различно (е то винаги е такова). По-точно - изживяването да е строго индивидуално. Та, това ти какви неща вкарваш в личността на своето алтер его е свързано с това каква свобода са ти дали създателите.

    (Ех... дамн... почивката свърши. )

  27. Azzara

    Solar
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 400

    offline

    Ns0 каза:
    fallout e страхотна игра, но и колкото избора и възможности да имаш - пак се свеждат до константи - например - убиването. не можеш да играеш с мацка/пич, който никого да не застреля.

    Абе не е баш така, спокойно можеш да я превъртиш без да убиваш никого, ако искаш. Финалните босове можеш да говориш с тях и да ги убедиш. Ето ти един спийдрън, който подсказва как (това което е екипирал не е оръжие, а секретен ключ).

    [+] Embed the video | Video DownloadGet the Flash Videos

    Във Fallout 2 също можеш да не убиеш никого. Там има финален бос на петролната платформа, но можеш просто да включиш автоматичната защита на платформата и да отидеш на плаж. Въобще няма да стигне до теб.

    Learn more?
  28. chr

    Член
    Joined: Яну '09
    Posts: 430

    offline

    i agree

    @Нсо, така е.
    Аз имах предвид , че играта не е само сценарий и не можеш да определяш свободата в една игра само по него, но разбирам какво казваш и съм съгласен ,че игрите имат някакъв огромен обръч от закони и правила.
    Но зависи от дизайнерите по какъв начин и колко ще ти се отпусне този обръч и по какъв начин ще те ограничат, не мисля ,че може да има игра без правила както всичко което съществува не може да съществува без определен състав от закони и правила.

    Като цяло си много прав шутерите са си шутери, good guys are good guys and so on

    Аз казвам ,че игрите като форма на изкуството и медия имат възможност да са много повече от линейна история която се повтаря по хиляда пъти, дори не е нужно да има каквато и да е история.

  29. Lisa

    random
    Joined: Фев '09
    Posts: 4 230

    offline

    chr каза:

    Аз казвам ,че игрите като форма на изкуството и медия имат възможност да са много повече от линейна история която се повтаря по хиляда пъти, дори не е нужно да има каквато и да е история.

    хвала! аз съм изцяло "за"... няма ли да чуе някое амбициозно студио нашия призив?

    п.с. @Азара... автоматична защита на платформата? tell me moar...

    we come, we kill, we claim.
  30. Azzara

    Solar
    Joined: Дек '08
    Posts: 1 400

    offline

    Lisa каза:
    п.с. @Азара... автоматична защита на платформата? tell me moar...

    Не го ли знаеш това?
    Ето. На 14:30. Забележи как финалната битка е между Енклава и супер мутанта (Хориган). Тия с броните не са твоите спътници, а безименни войници на Енклава. Трябва ти висок science за да включиш и защитните установки на платформата.
    Нашият човек дори няма оръжие в тая игра, а стиска някакъв стиймпак.

    [+] Embed the video | Video DownloadGet the Flash Videos

    Във Fallout: New Vegas помня, че финалният бос също е опционален и можеш да го убедиш да се оттегли, ако имаш speech 100. Другите битки мися, че можеш да ги избегнеш напълно. Трябва да потърся в тубето.

    Learn more?

RSS емисия за отговорите по темата

Отговор »

Трябва влезете, за да напишете отговор.

Comics Bistro — Форум | Задвижван от bbPress | Дизайн и поддръжка от Ивайло Драганов | Хостинг от ICN.Bg