Бо, който не беше чак толкова пиян, че да загуби всякаква предпазливост, но беше достатъчно пиян да не може да остане безразличен към добре сложена мацка със сравнително симетрични черти на лицето. Прие малко по-сериозно изражение и започна:
- Да предположим, че си ни чула съвсем случайно. Да разбираме ли, че и ти си се запътила към острова?
Comics Bistro — Форум » Благата дума - хвърлен камък ;) » Ролеви игри
Пролог: Пари, Приятели и Приключения (Nigel/Bo)
(56 отговора, 5 участника)-
-
- Точно така е. От известно време се каня да отида там, но... нямах възможност.
Флюк небрежно измъкна от кесията си малка, но сложна железарска главоблъсканица, която понякога използваше, за да тренира ловкостта си.
- Сега, когато съм най-сетне във Ферн, нещата изглеждат другояче. Пък щом и вие сте се запътили натам... наред с други хора... явно има по нещо за всеки на този остров, нали така? - Флюк намигна на Бо, разплитайки с една ръка главоблъсканицата. - Защо да не тръгнем заедно? Пък току-виж се окажем от полза един на друг - впери поглед в Найджъл, вече откачайки последните няколко парченца от главоблъсканицата. -
Найджъл отвърна на погледа с усмивка и бутна полупразната си паница на страни.
- Може пък и така да се окаже, - каза той. Взе за цигулката си, която лежеше в относителна безопасност на един от свободните столове и започна леко да подръпва струните и да върти ключетата, докато тоновете зазвучаха правилно. Кимна удовлетворено на себе си и взе лъка. -
Някои разбират от музика, някои от метал. Бо посочи главоблъсканицата:
- Майсторска изработка. Поздравления за добрия вкус. -
Флюк поглежда приятно изненадано към Бо.
- Знаеш ли как се правят?
Поглежда Найджъл в очакване. -
Найджъл прекара лъка по струните замислено, след което небрежно подхвана игрива мелодия. След като изкара няколко такта и видя, че никой от клиентите на заведението не възразява, започна да пее, като си акомпанираше с цигулката между куплетите. Песента беше научил скоро след като бе напуснал родния си град. В нея се разказваше за крадлива лисица, която успяваше да се измъкне безнаказано, заедно с пилетата на стопанина. Найджъл намираше текста за доста детински, но мелодията хващаше ухото.
-
Когато Найджъл приключи песента, Бо го похвали:
- Браво брат, не знаех, че можеш да вадиш такъв фалцет.
След това се обърна към момичето:
- Трябва да прегледам някой път дрънкулката, може да се измисли нещо. -
Флюк се ухили неприкрито на песента (и на последвалата забележка от Бо) - децата от родното й селище и я пееха, когато искаха да я дразнят заради фамилното й име и лисичият цвят, който имаше косата й, когато беше малка. Тогава я мразеше, но сега я зарадва заради спомените, които й донесе.
-
Найджъл се поклони грациозно на всички страни.
- Благодаря, дами и господа! Дълбоко оценявам аплодисментите ви!
Аплодисменти, разбира се, нямаше. Нямаше обаче и хвърчащи паници недояден гулаш, нито пък някой го беше заплашил, че ще му завре лъка на някое неприятно място. Това си се броеше за успех. Бардът се покатери на масата и подхвана нова песен. Този път шегата беше насочена към приятеля му и предупреждаваше всяко момиче, на каква вярност може да се надява, ако даде сърцето си на войник. -
Бо изръкопляска демонстративно:
- Страхотна песен. Войници, моряци, певци...
След което се обърна към Флюк:
- Доста сръчно боравеше с главоблъсканицата. Малко хора могат да го направят толкова добре, и то без да гледат. -
Флюк изръкопляска лекичко, но искрено на новата песен на Найджъл. "Значи все пак е бард, а не само изглежда като такъв" - помисли си. Обърна се разсеяно към Бо:
- Ам да... изискване на занаята. -
- Старият татко Лиско не се оставя да го спипат в кокошарника, - намигна Найджъл, докато настройваше цигулката за следващата песен. Проклетите ключета вече започваха да изпускат, но все не намираше време (и пари) да ги смени. Но нищо. Скоро щеше да може да си позволи нови ключета. Или нова цигулка. Сто нови цигулки. Усмихна се лъчезарно, по-скоро на себе си, отколкото на малобройната си публика и подхвана нова песен.
-
При споменаването на "стария татко Лиско" погледът на Флюк се втвърди, но усмивката си остана на лицето й. Макар и да имаше вид на залепена там. Огледа се малко напрегнато, за да разсее неприятните мисли и мерна бледите коси на елфа из тълпата. Леката отпуснатост, която бирата и музиката й доставяха, се поотми.
-
Бледокосият слуша известно време барда, като че ли наблюдавайки цялата сценка, поради което Флюк се опита да не зяпа право в него и да поддържа някакъв разговор с Бо. Какво й беше казал Бо одеве? А, да...
- Аъъм... та с какво се занимаваш ти? Приятелят ти вече убеди кръчмата, че претендира за названието "бард". -
- А, аз ли - каза Бо, опитвайки се да звучи скромно. - Боец и лечител. Някои свещенници казват, че имам божествен талант, като всеки го свързва с неговия си бог, но аз го приемам за луд късмет. Да не съм луд да се връзвам с църквата, като има такива красавици - последното беше съпроводено от най-чаровната му усмивка.
-
- Не че поповете някога нещо ги е спирало, - вметна Найджъл, без да спира да свири.
-
Допивайки бирата си, Флюк се задави от "скромността" на Бо и се закашля диво:
- Тая последната *кашлюк* глътка *каш-кашлюк* беше ужасна на вкус *кашлюк*. Боец и *кашлюк* лечител? Значи *кашлюк-кашлюк* няма да се страхувам, ако нещо ни нападне на острова.
Флюк се озърна лекичко и забеляза елфът да се отправя към ханджията. "Дали тук ще преспи?" - помисли си. Прозина се леко демонстративно, гледайки да не прекалява обаче, и се обърна към двамата:
- Господата боец-лечител и бард тук ли ще прекарат нощта? -
- Така се очертава, - отвърна Найджъл. Беше приключил със свирнята и беше седнал на мястото си, но все още стискаше цигулката. "Освен ако нямаш други предложения" не каза той на глас.
-
Флюк погледна подпийналият младеж и съвсем трезвеният недотам младеж.
- Ами... предполагам, че ще се видим най-късно след два дена? Чух, че тогава някакъв кораб заминава за Ашен. Но ако ще пътуваме като група, може би е добра идея да планираме и закупим някакви запаси заедно утре... какво ще кажете? -
"Абе, може и още тая вечер да измислим нещо", не каза Бо. Вместо това каза:
-Звучи добре. -
Флюк се изправи.
- Добре тогава... предполагам, че утре сутринта ще ви намеря тук някъде. Лека нощ ви пожелавам! - "И приятно гушкане двамата", добави наум. Усмихна се, завъртя се малко по-ентусиазирано, отколкото й се искаше - опашката й шляпна облегалката на пейката - и се запъти към ханджията за да поиска ключа за стаята си. -
Бо обърна колкото бира му беше останала на екс, изгледа Найджъл мръсно и се запъти към стаята си.
-
Найджъл пък изгледа паницата с недоядената си яхния на масата, прецени, че изстиването и едва ли е подобрило с нещо вкуса и също се отправи да спи.
-
Бо, след като се отби до нужника, се запъти към стаята си
-
Найджъл се качи по тясното стълбище. В дъното на коридорчето...
RSS емисия за отговорите по темата
Темата е заключена
Темата е затворена за отговори.