Comics Bistro — Форум » Благата дума - хвърлен камък ;) » Ролеви игри

  1. DM

    fat bottom girl
    Joined: Ное '12
    Posts: 54

    offline

    Късмет...това беше всичко което и трябваше, а тя го имаше в изобилие. Макар парите които беше събрала за пътешествието си да бяха свършили на средата на пътя й, това не я спря. Срещна търговци, които бяха готови да я закарат с кервана си до голям пристанищен град. От там може би, щеше да успее да хване кораб до малък остров на изток от континента. От приключенци посещавали кръчмата в която работеше, беше слушала истории за отдавна забравена цитадела, пълна с капани, чудовища и несметни богатства. Какво щеше да прави след това беше без значение - съдбата щеше да покаже.
    След седмица, керванът най-накрая стигна до Ферн - голям пристанищен град от който приключението й щеше да продължи напред. Флюк се сбогува с търговците осигурили превоза й и тръгна да се лута из града. Беше ранен предиобед и тя успя да изгуби целия си ден, разглеждайки огромния пазар и екзотичните стоки там - бодли от мантикор, ботуши от ян-ти, лъкове от стоманено дърво и дори нещо, което един от търговците твърдеше че е люспа от Тараск (макар на нея да й приличше на най-обикновена люспа от уивърн). Дори да не стигнеше до крайната си цел, идването й тук определено си заслужаваше.
    Неусетно стана вечер и Флюк осъзна, че няма къде да отседне. В момента в който тази мисъл мина през главата й, върху нея се строполи огромен полу-орк, събаряйки я на земята. Оркът се изправи, погледна я, изтупа мръсните си й смачкани дрехи и изкрещя на нещо зад нея:
    -Майка ви ебавам! Аз повече тука няма да стъпя! Ще ви и хората, и града, и корабите! Курви!
    Флюк, все още объркана от случващото се, се обърна и забеляза, че цялата тази сцена се развива на входа на една от местните кръчми. На врата седеше едър мустакат мъж, който изглеждаше леко ядосан
    -Торгот, леке такова! Казвали сме ти хиляди пъти! Без простотии! Прибери се и изтрезней куче мръсно! - каза човекът и сякаш в този момент забеляза Флюк, все още просната на земята
    -Боже! Госпожице! Добре ли сте! Извинете, аз...не ви видях. Съжалявам че го метнах върху вас. Моля, влезте, останете за вечерта. Боже, боже! - човекът се усмихна сконфузно и подаде ръка на Флюк.

  2. Fluke

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 60

    offline

    Флюк пое предложената ръка и се изправи леко непохватно, защото полуоркът я беше шибнал здраво в ребрата - едва ли беше нещо сериозно, но наболяваше неприятно. Поради последното уж дружелюбната й усмивка се изкриви малко, но това като че ли дори помогна:
    -Небеса! Да не сте ранена? Искрено съжалявам, просто не ви видях, каквато сте слабичка! Да нямате нещо счупено? Онзи тулуп сигурно тежи три пълни каруци с волски л...
    - Не, не, не се притеснявайте, просто ми се иска да поседна и да хапна нещо топло... и след едно хубаво наспиване съм сигурна, че ще ми мине!
    След като вече се беше настанила на една маса в единия ъгъл на заведението, а пред нея димеше купа гореща пилешка супа, Флюк се впусна в две любими свои занимания - хапването и наблюдаването на околните.
    Кръчмата не беше нищо особено - казваше се "Соленият бриз", бирата беше свястна и не много разводнена, ако се съдеше по ранния час, в който онзи полуорк вече беше на кирка; храната бше вкусна - мм, хрущялче! - а клиентелата беше съставена предимно от хора. На съседната маса една полулека жена се кискаше на дървените шеги на някакъв пристанищен работник; малко по-нататък трима едрички моряци хвърляха зарове и викаха гръмогласно; един старец кротко дремеше с халба в ръка; още двама моряци си разказваха мръсни истории - единият небрежно се опита да ощипе една от минаващите сервитьорки, която избегна това с едно оттренирано движение на ханша. Кръчмарят, мънкайки си под носа, все още почистваше някакви остатъци от бира по бара, оставени от буйстващия полуорк, и крадешком хвърляше любопитни погледи към една от близките маси. флюк се вторачи малко по-заинтересовано, ровейки разсеяно в супата с костица от бутче - на нея един елегантен елф с нафукана осанка зяпаше като гръмнат нещо като свитък. В този миг фигурата на някакъв едър мъж, облечен в скъпи дрехи, премина между нея и елфа. Проследи го с поглед - не изглеждаше като типичен посетител. Спря се при една маса, където седяха двама - единият имаше вид на, хм, човек на физическото усилие, с масивното си телосложение и здрави ръце, а другият - ако се съдеше по наболата брада, развлечената риза и очароващата полуусмивчица, беше или бард, или жиголо. Флюк загриза яростно вече напълно оглозганото бутче в изблик на любопитство...

  3. DM

    fat bottom girl
    Joined: Ное '12
    Posts: 54

    offline

    Макар масата да не беше особено близо и те да се опитваха да държат разговора малко по тих, Флюк все пак успя да долови повечето от него. Изглежда едрият мъж се опитваше да предложи работа на другите двама. Искаше да му донесат някакъв...плод? От Ашен! Какъв късмет! Точно там беше цитаделата към която беше тръгнала! И им предлагаше...500 жълтици?!? На човек? За някакъв плод? Това можеше да е интересно.
    Мъжът се облегна назад, сякаш в очакване на отговор...
    На съседната маса, елфът вече беше отворил свитъка и беше потънал в него, сякаш света около него не съществуваше.

  4. Fluke

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 60

    offline

    Флюк продължаваше да наблюдава. Вече се беше парила от любопитството си... затова го обуздаваше с търпение. Всичко по реда си. Онези двамата нещо май нямаха доверие на господин Х. Не можеше да чуе всичко - моряците със заровете създаваха солидно количество шум - но като че ли той искаше да ги наеме за някаква работа с щедро възнаграждение... и мъгляво описание. Къдравият преговаряше за нещо.

    Някакво движение привлече вниманието й към масата на елфа - онзи беше станал и нервничеше. Животинката му - плъх? пор? - беше с цвета на косата му, поради което изглеждаше като да е част от нея. "Има вид на... магьосник..." - помисли си. Елф-магьосник... недоверието, което майка й беше насаждала години наред, се намести удобно в нишичката на име "мнение за сребристокосия".

    Елфът заговори кръчмаря.

    Търпение, търпение, но...! Кокалчето между зъбите й не издържа на напрежението, което челюстите й безмилостно прилагаха върху него, и с едно щастливо "хрщч" се сцепи на две. Флюк изплю разсеяно тленните останки на пилето и отново се загледа в елфа. Порът я гледаше съсредоточено. Осъзна, че изпукването на костта бе привлякло вниманието на малкия хищник. "Ела тука, беличкото ми" - помисли си Флюк, извади един недояден хрущял от паницата и взе да си играе с него. Порът не отделяше очи от нея.

  5. DM

    fat bottom girl
    Joined: Ное '12
    Posts: 54

    offline

    Малкото порче я гледаше известно време, след което просто изсумтя, покатери се по господаря си и се сгуши на рамото му. Беше забравила, че фамилиарите са по-интелигентни от нормални животни и рядко се отделят от господарите си без изрична заповед.
    Докато се опитваше да примами порчето беше дочула част от разговора на елфа с кръчмаря. Май и той отиваше към Ашен. Явно някакъв кораб на име "Буревестникът" щеше да отплава след два дни. Нима целият град се беше запътил на там? Изглежда цитаделата не беше единственото интересно нещо на този остров...

  6. Fluke

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 60

    offline

    Усмихвайки се сияйно на порчето и дъвчейки пренебрегнатото хрущялче, Флюк реши за момента да запази позицията си "в сянка" - нито елфът, нито къдравият хитрец и мълчаливият здравеняк изглеждаха особено приятелски настроени и отзивчиви към въпроси, поне не и в момента. Поне вече знаеше името на евентуалния кораб, който можеше да я отведе до Ашен - трябваше да намери "Буревестника" на следващия ден и да намери начин да се качи на него - по възможност с минимални разходи.

    В този момент господинът Х се изправи и подаде ръка на събеседниците си. Нещо се беше случило, докато тя се разсейваше с проклетият пор. Моментално реши да изчака да си тръгне неизвестният и да следи известно време двамата за допълнителни наблюдения и информация. Така или иначе двете бледи остроухи същества като че ли щяха да бъдат на кораба, но искаше да разбере нещо повече за другите двама.

  7. Fluke

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 60

    offline

    Неизвестният работодател най-сетне напусна компанията на къдравия и здравеняка, оставяйки им немалко количество жълтици. Здравенякът си поръча още бира, а къдравият - изобилна порция храна. Флюк се загледа в двамата. Заигра се с опашката си замислено. Дали все пак да не се опита да разбере за какво става дума по най-директния начин? Може би си струваше да опита - на суровото лице на здравеняка играеше добродушна усмивка, а дори киселият по-рано къдрокоско взе да придобива по-благ вид с всяка следваща хапка. "Какво пък толко..." Изправи се, отиде до бара, взе си малка бира (a mug of ale, -4cp) и се запъти към двамата...

  8. DM

    fat bottom girl
    Joined: Ное '12
    Posts: 54

    offline

    Обръщайки се обаче, забеляза, че ханджията е зает да говори с белокосият елф. Явно елфа се опитваше да изкопчи малко повече информация за "Буревестника" преди да тръгне да търси кораба.

  9. Fluke

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 60

    offline

    Забави крачка. Дали да, хм, дочуе нещо случайно , чакайки на дискретна дистанция елфът да се наговори с ханджията, или нахално да се лепне до него с надеждата, че онзи няма да се притесни от присъствието й?

    Докато реши, елфът с елегантна походка се отправи към стаята си.

    Онова животинче пак беше на врата му. Вероятно там си стоеше през повечето време. Приличаха си, елфът и любимчето му... Красиво, снежно бяло същество, елегантно, издължено... Фини лапички, гъвкави движения... и все пак пор. Дали елфът се разсмърдяваше като се уплаши? Разкиска се неконтрулируемо. След няколко секунди се сепна от собственото си държание. Мда, не носеше кой знае колко на алкохол, а ханджията не разводняваше бирата явно. Кръчма за препоръчване.

    Взе ключа и се отправи към стаята си.

  10. Bo

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 46

    offline

    Бо се качи по стълбите, погледна ключа в ръката си и се запъти към девета стая и натисна дръжката на вратата. Разбира се, беше прочел ключа на обратно - той беше в шеста стая, а в девета беше Флюк.

    ИИ. И тук вече въпроса е дали Флюк е заключила.

  11. Fluke

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 60

    offline

    Fluke е ханджийска дъщеря, па и изгряващ професионалист в бранша с ключалките... една бира не стига да се разсея толкова.

    Флюк се прибра в стаята си, и с огромно удоволствие събу ботушите си. "Пресвети небеса, какъв кеф!" Излегна се блажено на кревата с все дрехите си, събирайки сили да се съблече, и се протегна. Ребрата й напомниха, че преди няколко часа се бяха запознали с полуорк отблизо и я принудиха да се свие насред протягането. Умората, бирата и чистото легло я приканваха да се остави на съня. "Не заспивай с дрехите, не заспивай с дрехитеее" - сънено си мислеше. Надигна се и бавно и мързеливо взе да разкопчава корсета си. Точно приключи и тамън да се захване с бричовете, някой се опита да влезе във стаята й. Вратата беше заключена, разбира се. Бързо загаси свещта, измъкна камата си, промъкна се тихо до вратата и, скрита в тъмното, се заслуша. Някой стоеше пред вратата.

  12. Bo

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 46

    offline

    Бо се опита да вкара ключа в ключалката и, когато не влизаше, направи единственото логично нещо: започна да бута ключа по-силно. Когато и това не стана се почеса по брадичката и почука.

  13. Fluke

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 60

    offline

    След серия блъскания и ръчкания с нещо - вероятно неподходящ ключ - в ключалката, неизвестният пред вратата почука. Флюк се поколеба какво да каже.
    - Кой е?

  14. Nigel

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 62

    offline

    Найджъл се качи по тясното стълбище, водещо към стаите.В дъното на коридорчето видя Бо, който тъкмо почукваше по нечия врата. Найджъл се стъписа. Чия врата беше това? Не беше чул Веейксме да им е давала номера на стаята си. Възможно ли беше Бо да го е изкопчил някак подмолно, докато бардът не е внимавал? Или просто беше решил да тропа по всички врати, докато попадне на нейната? Ушите на Найджъл пламнаха от гняв.
    - Така ли, куче такова - процеди тихичко през зъби бардът. После извика на висок глас:
    - Стаята ли си изгуби, приятелю?

  15. Bo

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 46

    offline

    В замъгленото от алкохол съзнание на Бо някакви неща започнаха да се свързват. Ключът не работеше, а вътре имаше някой. Гадния кръчмар му беше дал грешния ключ! Вдигна ключа. На табелката пишеше шест. Погледна вратата. Девет. Вратата беше на обратно! Не, не беше това... След това се плесна по челото. Опита да импровизира:
    - Бо. Имаше леко недоразумение, породено от неяснотата на математическата нотация, употребявана от съдържателя на това учреждение.

  16. Fluke

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 60

    offline

    Флюк позна гласът на леко завалващият, но изненадващо добре справящ се със сложните словосъчетания Бо. Свали камата, пусна една безшумна въздишка, опря ръка на кръста и извъртя очи.
    - Радвам се, че не влезе с все вратата, Бо. Ще откриеш ли пътя до стаята си сам, или се налага да помагам? - опитваше се да не звучи твърде саркастично, но не беше убедена, че й се получава.
    Някой се провикваше в коридора - в търсене на някаква стая, стори й се.

  17. Bo

    Член
    Joined: Ное '12
    Posts: 46

    offline

    - Предполагам няма да има повече проблеми с навигацията - отвърна Бо, метна на Найджъл поглед, който казваше "Ако кажеш нещо, ще ти натикам цигулката в гърлото" и се запъти към стаята си.


RSS емисия за отговорите по темата

Темата е заключена

Темата е затворена за отговори.

Comics Bistro — Форум | Задвижван от bbPress | Дизайн и поддръжка от Ивайло Драганов | Хостинг от ICN.Bg