| Изгубена парола? | Регистрация

„A new and ancient world in making“ – интервю с Александър Зограф

Сръбският комикс-художник споделя за страстта си към архитектурата, за впечатленията си от американската и европейската комикс-сцена, за Балканите и за родния си град Панчево

Интервюто е предоставено от проекта Comixiade(1).

Comixiade цели да създаде европейска трансгранична сцена за комикс-авторите. До каква степен смяташ, че тя вече съществува? И какво окачествява европейските комикси, когато ги сравним с американските?

Това е сложен въпрос, да се окачествят европейските комикси. Мисля, че общо взето, това просто е въпрос на география. Европейските комикс-автори се различават много помежду си, както има и много различия между националните сцени по цяла Европа. Смятам, че е добро и почтено начинание да се изграждат връзки между европейските сцени. Понеже продукцията е доста голяма и в този момент липсва нещото, което да свърже всички хора, заети в правенето на комикси на Стария континент. Когато казвам това, имам предвид комиксите, извън мейнстрийма – а интересното е, че когато аз започнах да публикувам комикси в началото на 90-те, на европейската сцена не се случваше почти нищо – най-вълнуващите неща бяха в Щатите. Затова успях да публикувам в американските списания и издателства, а чак в края на 90-те се появих на европейската сцена. И все пак, след като съм участвал и на двете сцени, ми е трудно да посоча разликите – сякаш американците са по-наясно с богатото си наследство в областта на карикатурата. В Европа е имало интересни прото-комикси през XIX век, но след това в продължение на няколко десетилетия има дупка, в същото време, когато в САЩ комиксите набират популярност на национално ниво. Те оформят една култура, която ще повлияе на ъндърграунд движенията в комиските от 60-те и 70-те години – нещо, което не се случва в такива мащаби в Европа.

Част от коя сцена се чувстваш ти?

Честно казано, не знам – моето положение е сложно. Цял живот съм прекарал в Панчево – малък град в Сърбия. Най-вероятно и тук ще умра. Така че общо взето съм част от тази сцена, каквато и да е тя. И все пак, първите ми книги бяха издадени в САЩ и след това из Европа. Обичам да пътувам и до някаква степен се чувствам част от всички тези сцени, всички тези действителности. По същата логика може да се каже, че не принадлежа никъде, като това също е хубаво – чувство на свобода в по-широко обкръжение, без точно определена граница…

Ти пътуваш много из Европа, срещаш разкази буквално зад всеки ъгъл. Как разбираш къде могат да се намерят добрите истории?

На различните места имам различен подход – тъй като голяма част от комиксите ми са всъщност пътеписи, съм длъжен да проучвам местата, които посещавам. Но много често просто се оставям да се слея с местната реалност и откривам своята история някъде по периферията. Всъщност част от въодошевлението произлиза от факта, че никога не знаеш какво точно ще намериш на едно непознато място. Така че просто си отварям очите и наблюдавам с любопитството на дете или посетител от друга планета.

Освалд, главният герой в Comixiade, е журналист, който пътува навред в опит да изследва идентичности, да събере гласове и лица. Къде би препоръчал на Освалд да отиде? Защо?

Добрият стар Освалд трябва да отиде на места, които още не са съвсем изследвани от туристите. Той следва да ОТКРИВА местата, не само да ги посещава. Това е смисълът на един деен, творчески подход. Стига да го пожелаете и можете да намерите детайли и места, които повечето „програмирани“ туристически обиколки не биха обърнали никакво внимание. Някои от най-вълнуващите места на тази планета не са описани в туристическите брошури, ха-ха.

В твоята творба за Comixiade изследваш архитектурата и сградите на различни места. Коя е любимата ти сграда в Европа, по естетически и емоционални причини, и защо? Каква е историята зад тази сграда?

Това е наистина труден въпрос. Не мога да посоча отделна сграда, но винаги съм съм бил запленен от различните действителности, различните смисли, които архитектурата е в състояние да породи. Дори една малка порутена постройка на края на града би могла да ме накара да пея радостно. Всъщност, много разнородни постройки биха могли да бъдат интересни по свой собствен начин, но ,според моето разбиране, най-често скорошното пътуване създава особени впечатления. Неотдавна бях в Истанбул и посетих Света София, очаквайки я като редовна спирка. Почти всеки турист посещава това място – древната църква в центъра на града (превърната в джамия през времената на Османско владение) и затова не ми звучеше като предизвикателство. Плюс това аз не съм голям почитател на импозантните църкви – обикновено те подхранват идеята за власт и притежание. Света София навярно също е била построена с такива намерения, обаче резаултатът е запленяващ. Начинът, по който е съграден, води сетивата на човек до едно развълнувано състояние. Оформлението на пространството, с всиките му подробности, с патината му, те оставят в състояние на тихо благоговение. Всъщност на външен вид не изглежда особено впечатляваща – но още щом влезете тя въздейства на съзнанието ви по начин, който е трудно да бъде описан… Свалям шапка!

Архитектурата наистина има определяща функция за Европа, както се вижда и на евро-банкнотите! Привързваш ли се към сгради? Самоопределяш ли се с тях?

Обичам сградите. Вярвам, че те са нещо повече от неживи обекти, за каквито повечето от нас ги считат. Сградите отразяват и оформят нашите идеи. Като дете, аз наистина имах дълбока, интуитивна връзка с архитектурния пейзаж.

Нека поговорим за Балканите. Смяташ ли, че тази част от Европа все още остава нечута и неразбрана по европейските въпроси? Какъв според теб е великият разказ на Балканите и как бихме могли да го разберем на другия край на континента? 

Александър Зограф по време на Strip It 2009

Александър Зограф по време на Strip It 2009, с участието на много художници от Comixiade

Да, Балканите са голямата неизвестна в съвременна Европа. Това е едно доста емоционално място, за което ми се струва, че не е напълно разбрано от останалите европейски региони. Балканите са възприемани най-вече като диво, архаично място, където хората живеят не съвсем ефикасно. Предполагам, това е вярно донякъде, но в никакъв случай не е всичко, което може да се каже… Благодарение на творбите си, съм посетил всички балкански страни и мисля, че там има много вълнуващи неща, които тепърва предстоят да бъдат открити. Много от нещата, които срещам там, още ги няма на книга, няма ги дори и в интернет. Пълно е с археологически находки, чакащи да бъдат изкопани. Пълно е с национални паркове, чакащи да бъдат изследвани. Има пътища, които трябва да се построят, градове, които трябва да се издигнат. Това е чудното сътворение на един нов и древен свят(2). Вярвам, че след няколко десетилетия, Балканите ще бъдат възприемани по различен начин.

Ако Освалд дойде в Панчево, къде би го завел? Какво би обсъдил с него?

Бих завел Освалд на малките улици. Бих му казал, че това е малък град, без голямо значение. Но все пак, всяка действителност, всяко място, колкото и да е бедно или разрушено, може да бъде център на твоето съзнание. Може да бъде плодородният център на творческите ти сили. Център на надеждите и страховете ти. Столица на мечтите ти. Тогава бих попитал Освалд, дали вижда някое от тези неща в изронените улици на Панчево.

Би ли ни дал кратка представа за това, което можем да очакваме от теб в близко бъдеще? Работиш ли по нови книги, нови истории? Какво ще кажеш относно сънищата и комиксите?

В миналото съм изследвал начини съновиденията да се претворят в комикси.  Чувствам, че все още не съм изчерпал тази тема. Но за сега продължавам да правя веднъж седмично комикс за „Време“ – независимо политическо списание от Белград, като събирам тези комикси в книги, които се издават в различни страни. А за момента подготвям пътуване до Португалия и след това до Полша, където мои книги наскоро бяха издадени…

Сега те моля да зададеш въпрос към следващия автор, който ще бъде интервюиран за Comixiade… 

Мислили сте някога, не просто да наблюдавате, а да издигнете някаква архитектурна постройка?

  1. оригиналът е достъпен тук – http://www.comixiade.org/site/archive/A-new-and-ancient-world-in-making.htm []
  2. „It is a fantastic new and ancient world in making“ – заглавието на интервюто е извлечено от това изречение []

Tags: ,

Напиши мнение

:) =) :D :lol: ^_^ :wink: :( :eek: ;-( x| :p =] 8) :woot: :silly: :-| :ermm: :unsure: :-/ :sick: :angry: :blush: :love: :kiss: o:) 0.o :dizzy: 0_o :whistle: :sleep: :rightful: :bandit: :ninja: :evil: :alien: :arrow: :!: :?: :mrgreen:

Comics Bistro © 2007 - 2017 Всички права запазени
Съдържанието на сайта е собственост на съответните негови автори и не може да бъде разпространявано без изричното им съгласие.
Разработено от Ивайло Драганов | Хоствано от ICN.Bg | Подкрепете ни!