| Изгубена парола?

Между картинките (част 2)

Втора част на разговора на Петър Тасев с Борис Клисурски за комиксите, визуалният разказ и българското комикс-общество.

(продължение от тази страница)

teaser_002-copyП.Т.: Значи, ако поставим някакви такива измислени критерии за добър комикс, от сорта на това да се чете лесно, да ти привлича вниманието и да го държи… Да не се разсейваш и да не ти тежи…

Б.К.: Добре разказана история.

П.Т.: Да, точно. Добре разказана история! Може да има страхотна рисунка, да бъде напълнено с всякакъв детайл…

Б.К.: Обаче тя тежи, ти се ошашавяш в един момент и се уморяваш. Не, то и някои биха го харесали, който иска да е много рисунка, но то по-скоро някой художник ще каже „Ей, тоя рисува супер!“. Обикновеният зрител, този който търси да научи някаква история, ще се умори. Не е никак просто (засмива се), но казано е просто, иначе не е просто да го направиш. Трябва да си добър разказвач. Което мен ме терзае, дали съм добър разказвач. Всеки път като се захващам с нещо, се чудя точно за това нещо. Щото в един момент мога да изпадна в нарцисизъм и да изрисувам много хубави картинки, които обаче да нямат никакъв смисъл. Защото, както в анимацията, така и в комикса, рисуването е само част от играта, част от нещата. Може с лоши рисунки да се получи много хубав комикс, както и хубава анимация с лоши рисунки. Но, интересно е друго, че ако ми предложат да правя нещо философско, ще се опитам в картинки да го направя. И това е – колкото повече ограничения ти се подават и наслагват, колкото повече неща няма как да направиш, толкова повече ти заработва фантазията някакси и се чувстваш в един момент и по-свободен. Не знам, ако ми кажат „направи квото си искаш“ буквално, аз ще блокирам тотално отвсякъде. И в тая гледна точка, и границата между панелите, там еди-каква си ширина, самите бели полета колко да са широки, какъв процент да заемат от страницата, което често се подава като изискване… То също ти дава допълнително някакви идеи как да го разработиш – хем да спазиш изискванията, хем да стане така както ти го искаш. В един момент обаче липсата на интерес на читатели е проблем, щото малцина биха го разбрали. Защото ако реша да го направя по-разбираемо – като разкадровка, като поднасяне на материала, ако се постарая да го направя така, че да може да се прочете от повече хора, тогава пък трябва да отстъпя назад, да го направя по-елементарно.

chriss__giles_003П.Т.: Един вид да се профанизира.

Б.К.: Не, да се вулгаризира. (смее се) А аз искам там да си изиграя точно козовете, ама абсолютно добре да го направя. Дори само аз да го прочета. Вече си поставям такива цели – да си го направя както си е, ако ще само аз да си го харесвам и да си го чета. Не ми се връща назад. Виждам, че комиксовото общество в България е много малко, но е силно. Хората, които четат комикси, наистина много разбират и много се интересуват, много добре са подготвени. Сега, че са сто човека, че са двеста човека – ми за тях ще се работи в края на краищата, няма да се работи за два милиона! По-добре е така, за да може да има някакъв прогрес, да не правим неща от деветнайсти век. Иначе сега имам някаква идея… Няма да е точно българско, ще има български елементи, но няма по никой начин да се акцентира на българското, на балканското… Стига да е искрено, някой все ще го оцени. Искреността е в основата на всички отношения, взаимоотношения. И за изкуство да говорим – трябва да си искрен в това което правиш. Вече формата е второстепенна, можеш да го правиш по всякакъв начин, може и перформънс да изнесеш, на улицата. (засмива се). Интернет много помага в това отношение. Макар че от една страна глобализира, но пък от друга убива стил и индивидуалност. Обаче пък, силните индивидуалности се запазват, така се вижда. Особено пък в днешно време, дето е толко размито всичко и няма ясни граници. За добро или за лошо, светът сега е едно село. Така че аз не съм си поставил за цел да правя нещо типично българско, но много ме вълнуват тези наши митологии, които ги няма никъде и са тръгнали на запад – вампири, таласъми, караконджули… Не знам, аз поне съм на мнение, че трябва да принадлежиш към някаква общност. Това те съхранява като човек, като индивидуалност. Дали ще е народ, или ще е класа, или ще е професия, просто да принадлежиш към някаква групичка хора, да не си абсолютно универсален и глобален.

chrissophilax-dives_012color-models_003-copyП.Т.: Ти всъщност по професия си аниматор.

Б.К.: Ами аз съм аниматор по професия, но съм и дърворезбар по професия. Много работи съм, но така се е стекъл животът.

П.Т.: Ще разкажеш ли малко за твоя артистичен път? Кога си започнал да рисуваш и как горе-долу вече си стигнал дотук?

Б.К.: Ами учил съм дърворезба в „Приложни изкуства“. После в казарма съответно, но имах късмета да изляза по-рано от казармата, за да се запиша за аниматор в курса на Пройко, който го правеха към ВИТИЗ. Това беше всъщност първият по-сериозен опит да се произведат в България аниматори. Не режисьори, не някакви аниматори както по българските филми… Просто да се произведат аниматори за комерсиални поръчки.

П.Т.: И това, отделен курс, а не..?

Б.К.: Отделен курс беше, единствен сам по себе си. Най-добрият човек който в момента можеше да подготви хора в България, беше Пройко Пройков. Човек, абсолютно ерудиран, много фин, много културен човек. За съжаление почина преди няколко години….. И то почина както почиват хората в България, без признание… Ние много с добро го помним, много ни е дал тоя човек. Всъщност той ни научи на основни принципи в анимацията и самият факт, че повечето мои колеги се трудят успешно в големи студия на Запад, значи че наистина е дал насока правилна и вярна. Букварът ни беше този на Престън Блеър, който тогава се разпространяваше на ксерокс, някой го беше тафил отнякъде. Тогава вече си паднах на мястото, и оттам измъкване няма. Аз сега в момента анимация не искам да правя, щото вече се уморих някак си, изчерпах се. Анимацията ми помогна за другите неща, но в момента това, което правя е точно това, което ми се е правило цял живот, и за което съм си на мястото. Това не е анимация, това са пред-анимационните процеси – сториборд, декори, типажи и прочие. Така че има някакъв щастлив момент в историята. (засмива се) Поне на тоя етап. Но това е, курсът беше съдбоносен за мен, и за още много хора които са около мене, които все още държим връзка и сме приятели. Но, беше уникален момент, уникална възможност за България, и за добро или за лошо, не се повтори след това, просто така си остана. Сега, времената са други, и няма как да се повтори, дори и (засмива се) при най-добро желание. Ще се повтори – може да стане нещо по-хубаво, може да стане и нещо по-лошо, но такова каквото беше там, каквото се създаде, няма как. Хората ги няма вече и времената са други. Иначе за професионализъм е много силно да се говори. Изобщо тука в България. Не, нищо няма професионално, аз това понякога се ядосвам, щото все пак съм работил на страшно много места и за страшно много хора. Понякога ме хваща яд направо като виждам как нещата са толкова неглижирани от професионална гледна точка. Това пък си носи своя чар, сега. Нещо като студията Саф, София, през седемдесетте години, да речем, както съм чувал тогава. Идват някакви хора, ама абсолютно незапознати със анимацията, които за нула време стават аниматори.

b_gr-01-allП.Т.: А относно комикс-обществото, при което някакви индивиди, които са разпръснати тук-там, се опитват да се съберат…

Б.К.: Има общество, което харесва и чете комикси. Което създава комикси – в много по-малка степен. А пък което създава български комикс-продукт, вече да не говорим, това е някаква фикция. Но си сверявам часовника, това ми е някаква надежда, все пак, че се създава нещо. Щото допреди десет години нямаше как, много беше трудно. Аз десет години може би не съм и рисувал комикси, от 95-та до 2000-та година. Сега се чувствам страшно богат на идеи и с желание за работа, точно щото виждам, че има хора на които мога да го покажа и които биха го харесали евентуалнол Колкото и да казвам, че правя нещата за да ми харесат на мен, не съм съвсем искрен – защото дори само на един човек още да се харесат, това ми е стимул за да го довърша. Така че това е важно. Под „общество“ разбирам просто хора, които мислят по един и същи начин… Щото доскоро имаше и някакви крайни мнения от преподавателите в Академията, които забраняваха на студентите си да рисуват комикси. Може би не точно забранявали, но са ги низвергвали, като рисуват комикси, че това е абсолютна вулгаризация, простотия във всяко едно отношение, и че по този начин си пропиляват таланта. Просто нямат сетива за този вид медия и нямайки сетива, те го отхвърлят тотално.. В училище на мен също са ми казвали „Не се занимавай с глупости“ когато рисувах смешни човечета. Просто маститите преподаватели са ми казвали „Гледай си тука рисуването, етюдите… такива работи само ти вредят“. Това пък мен ме е карало да продължавам да се занимавам, щото нещо като ти е забранено… Пък и съучениците много ми харесваха картинките и на едно по-ниско ниво като си оценен, е по-добре.

П.Т.: В началото споменахме за „Дъга“, как е било някога издаването на комикси и че понястоящем има няколко комикс-списания. Казахме някои неща за хората, които рисуват и правят комикси, за комикс-обществото. Това е много интересен въпрос и аз още за себе си не съм намерил някакъв отговор има ли такова изобщо. Ако можеш малко да резюмираш твоето виждане за това какво е било тогава, после през 90-те и сега накъде се движим.

Б.К.: Много ме безпокои, и ме натъжава тоя момент, че няма никаква приемственост между поколенията. Макар че от друга страна старите поколения не заслужават да има приемственост между тях и новото, защото новите носят наистина, за добро или за лошо, съвсем нови идеи. Аз сега говоря като човек от по-старото поколение, прекалено много сме се забатачили, и съзнанието ни е пълно с боклуци, които нямаме морално право да предаваме на следващите. И затова може би трябваше да има тази пауза, която наистина я има, където всичко да се разруши. Сега, който търси някаква приемственост, и търси някакъв смисъл и стойност в по-старите неща, ще се постарае да ги намери. Може би ще бъде по-трудно, но ще бъде възнаграден по някакъв начин, да намери нещо смислено и стойностно. Но тая дупка си беше абсолютно закономерна… Просто киното ни се сгромоляса, анимацията ни се сгромоляса, моралът ни се сгромоляса… защото е бил изграден вероятно на песъчлива почва. Не казвам, че е бил нещо много стойностно… Но във деветдестте години си имаше дупка във всяко едно отношение, да не говорим пък във някаква толкова вятърничава сфера като комиксите, толкова неустановена и недобре формулирана още тогава… Имаше тогава между другото, освен „Дъга“ и други списания, беше почнало нещо да се развива… Мене ми е мъчно че така специално за комиксите се установи такава дупка, аз тогава направих всъщност един комикс за деца, който обаче се постарах да го направя по абсолютно малоумен начин, за да бъде ясно от самото начало всичко. В смисъл, правих много компромиси от гледна точка да се разбере от хора които никога не са виждали комикс през живота си, и това беше малко тъпо. В крайна сметка този който ми го възложи нещо фалира ли, там какво, и не се получи. Остана си неиздаден.

П.Т.: А какво е на тебе виждането за бъдещето? В смисъл сега вече сякаш има много креативни хора, има развитие…

Б.К.: А, бъдещето! В близко бъдеще съм песимист общо взето, щото има доста неща още които да се установяват, да се налагат, да се променят… В по-далечно бъдеще нещата ще си дойдат на мястото. Новите технологии помагат по-евтино да произвеждаме качествен продукт, това е много важно. (засмива се)

П.Т.: Добре, много ти благодаря! Сега ще изключа това… (край)

Tags: , ,

3 коментара


  1. Astfgl

    Eeeeeee super ! :grin:

  2. Супер. Добре е да знаеш, че има и мислещи със сърцата си хора.


  3. Меl

    Много съм впечатлена от интервюто! С голямо уважение, благодаря много! :)

Отговор на Майото

:) =) :D :lol: ^_^ :wink: :( :eek: ;-( x| :p =] 8) :woot: :silly: :-| :ermm: :unsure: :-/ :sick: :angry: :blush: :love: :kiss: o:) 0.o :dizzy: 0_o :whistle: :sleep: :rightful: :bandit: :ninja: :evil: :alien: :arrow: :!: :?: :mrgreen:

Comics Bistro © 2007 - 2024 Всички права запазени
Съдържанието на сайта е собственост на съответните негови автори и не може да бъде разпространявано без изричното им съгласие.
Разработено от Ивайло Драганов | Подкрепете ни!