| Изгубена парола? | Регистрация

Orbiter – съдбата на човечеството е сред звездите

orbiter-01

дата: април 2003
страници: 104 pages
издател: Vertigo
писател: Уорън Елис
художник: Колийн Доран
букви: Клем Робинс
цвят: Дейв Стюърт
редактор: Арт Янг

Попаднах на Orbiter случайно и го прочетох наведнъж, в един неделен предобед. Този графичен роман ме грабна бързо и накрая ме остави с онова приятно и леко тъжно чувство на току-що разказаната ти добра история.

Това е комикс за пътуването в космоса и какво значи то за човечеството. За стремежа към звездите и за усилията и волята, нужни да стигнем до тях.

Накратко (много накратко и без да ви развалям удоволствието): Минали са десет години, откакто совалката Venture е изчезнала необяснимо от орбита, по време на рутинна мисия. Събитието се превръща в последния пилотиран космически полет до началния момент на историята.

Западналият комплекс на космическия център Кенеди във Флорида се е преродил като гето за бездомници и всякаква измет, които живеят по палатки и паянтови съборетини. И изведнъж, Venture се завръща през чистите сини небеса, обвита в пламъци. И… различна. От седемте души екипаж, е останал един.

orbiter-03

Военните, разбира се, веднага отцепват района и събират екип от бивши участници в космическата програма на САЩ – (полулуд) учен, (последния жив) астронавт и (нереализиран) психолог. Започва разплитането на загадката, която е и ядрото на тази история.

orbiter-02

Писателят Уорън Елис (Warren Ellis) е сериозен космически ентусиаст, също като художничката Колийн Доран (Colleen Doran). Ето защо, като подигравка на съдбата звучи следният факт: Orbiter излиза през 2003 г., съвсем скоро след трагедията на мисията STS-107 на NASA, в която загива седемчленният екипаж на совалката Colombia.

Авторите посвещават комикса на астронавтите, участници в тази мисия. В предговора Елис говори за това колко са значими космическите полети за човечеството и как, въпреки всички трудности и трагедии, не бива да се отказваме. И докато героите се мъчат да разгадаят въпросите около мистериозното завръщане на совалката, общият поглед върху историята сякаш се концентрира върху въпроса: Защо изобщо се отказахме от звездите?

Визията е издържана, без да блести. Липсва голяма свобода при използването на по-разчупени композиции и панели, но разкадровката е построена добре и стилът подхожда на цялата атмосфера – това не е комикс, наситен с действие и разчупена визия, но Orbiter няма и нужда от такива похвати.

Сценарят поддържа добро темпо, без никакви излишни или изкуствено добавени моменти. Образите на героите постепено получават плътност, развити контекстно и малко фрагментирано покрай основната сюжетна линия, но персонажите успяха да ми станат близки и интересни, за да съпреживея края с тях. Развръзката не цели да шокира, или дори изненада, но всъщност затваря историята много добре и прави ясен замисъла и целта на Orbiter – да ни накара да мечтаем за комоса.

orbiter-05

свали PDF

Tags: , ,

2 коментара

  1. Не звучи зле! На мен би ми се искало обаче да има и малко повече картинки от комикса, ако може :)

    • благодаря ти =)

      по принцип съм съгласен с теб. второто ревю се получи малко по-дълго и с повече картинки.

      опитвам се да намеря баланс между това хем да покажа комикса, хем да не вкарам прекалено много spoilers.

      надявам се, с времето да вдигна нивото на тези ревюта.

Напиши мнение

:) =) :D :lol: ^_^ :wink: :( :eek: ;-( x| :p =] 8) :woot: :silly: :-| :ermm: :unsure: :-/ :sick: :angry: :blush: :love: :kiss: o:) 0.o :dizzy: 0_o :whistle: :sleep: :rightful: :bandit: :ninja: :evil: :alien: :arrow: :!: :?: :mrgreen:

Comics Bistro © 2007 - 2017 Всички права запазени
Съдържанието на сайта е собственост на съответните негови автори и не може да бъде разпространявано без изричното им съгласие.
Разработено от Ивайло Драганов | Хоствано от ICN.Bg | Подкрепете ни!